Аз влизам в 35-та седмица, но по овулация и размери на бебето си пасва точно 36-та (както аз си бях изчислила в началото). Но моята лекарка като ме замери така в началото и това е. Просто имам едно на ум, че може да дойде бебето още в края на октомври съвсем безпроблемно.
Същата история - натиска ме в дясно, рита, бута, скача. Няма денем, няма нощем. Преди спираше поне докато се разхождам или като правя нещо. Сега въобще не се вълнува. Рита ме и докато шофирам и ме стряска. Не мога да седна да вечерям спокойно защото масата ми идва ниска и трябва да се свивам и ме притиска. Пикочния мехур също натиска и то много настоятелно, почти нон-стоп усещам движения и напрежение върху него.
Днес почти през 2 часа ям все нещо. Докога така не знам. 4-5 много тежки седмици се очертават, пък после също толкова
ма от друг вид болки и неудобства.
Същата история - натиска ме в дясно, рита, бута, скача. Няма денем, няма нощем. Преди спираше поне докато се разхождам или като правя нещо. Сега въобще не се вълнува. Рита ме и докато шофирам и ме стряска. Не мога да седна да вечерям спокойно защото масата ми идва ниска и трябва да се свивам и ме притиска. Пикочния мехур също натиска и то много настоятелно, почти нон-стоп усещам движения и напрежение върху него.
Днес почти през 2 часа ям все нещо. Докога така не знам. 4-5 много тежки седмици се очертават, пък после също толкова
ма от друг вид болки и неудобства.Във втория триместър имах такъв глад ,но да ви кажа доста тежко става изобщо не се бях замислил, че ако превеждам и ям през 2 часа после ще ми е трудно и ФАКТ сега във 36 седмица ми е толкова трудно ,че просто нямам търпение да минават тези седмици и бебчо да се роди жив и здрав само на това се моля да минават по бързо ,защото хем боли ,хем съм супер щастлива и нямам търпение да го видя и да го прегърна
