Великденската тема на Априлките!

За първи път чувам, че не се празнува първия рожден ден! Това определено звучи като някаква глупава бабани-деветинщина!

За детската кухня - на нас също ни искаха бурканчета и капачки. Иначе съм много доволна. Близо ни е и храната е разнообразна и вкусна. Почти не ми е отказвал Бръмчо храна от там. Само където тетката, която раздава храната е под всякаква критика. 1 месец някъде чаках за одобрение.

Иначе Боби проходи, правихме прощъпулник - хвана златен пръстен. Било на богатство - ха дано!!! 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ВСИЧКИ МАЛКИ ВЕЧЕ ПОРАСТНАЛИ СЛАДУРКОВЦИ!!!     

Честито на десетоаприлската групичка - Емо, Теди, Виктор, Гери, Митко, Ина и Емил!

В момента така съм се развълнувала за рождения ден на Дани, че ако мъжът ми каже да не празнуваме - развеждам се!  Майтапа настрана, за първи път чувам тази бабина деветина...

Нуни, каня се отдавна да питам, какво стана с батериите?

Ето няколко Великденски снимки от нас (първите са като Коледни, пак ни валя сняг!):

http://inlinethumb04.webshots.com/4163/2003617690011233688S500x500Q85.jpg
http://inlinethumb20.webshots.com/5395/2207945670011233688S500x500Q85.jpg
http://inlinethumb26.webshots.com/5529/2630077940011233688S500x500Q85.jpg
http://inlinethumb25.webshots.com/2008/2081383420011233688S500x500Q85.jpg

Чаена, днес имаше някакъв проблем със снимка.бг

Бубс, невероятни снимки, страхотни сте!  

Фил, терминът ми е на 30-ти ноември. Вярно, разликата е малка, но пък от друга страна - свекито се пенсионира този август, а майка ми - догодина през август (но тя е преподавател, така че може да си уреди по-малко часове единия семестър, а има и ваканции). Така че на мен ми е широко около врата и нищо не ме притеснява. Примирих се вече, че няма да сме самостоятелни още дълго време, но пък от друга страна бабите са готини и мога да им разчитам напълно. Така че - бабата гледа едното ,аз другото, после си ги менкаме  Докато Иво го огрее за ясла и посвикне. По-нататък - ще видим.

Днес си харесах количка за второто беби - Чико СТ02 дуо. Невероятна е! За първи път ми харесва количка на Чико.

Малееее, Бубс, какъв сняг! Ние тази година така и не видяхме.

Хмм, Чаена,много съм раздвоена, но съм оптимист, че нещата в БГ ще се оправят. В интерес на истината децата са ми причина да се върна. Просто искам да растат с баба и дядо, леля и т.н. Тука просто няма да стане този номер. Положителни и отрицателни има и на двете места. Темата е дълга. Нашите бяха тук и видяха какво е и направо не вярват, че ще се върнем, още повече че и ще останем ( въпреки че много го искат и ни врънкат от години). Не е да кажеш че ме гони носталгия тук съм от 9 години, мъжо от още повече, просто решихме да пробваме и в БГ. Все пак там дето се вика не сме пробвали никога. Той дойде на 18, дето се вика по-голямата част от съзнателния си живот е прекарал тук. Естествено няма да тръгнем на сляпо пък и не сме се юрнали веднага, но ми се струва момента наближава. Пък и винаги имаме опцията да се върнем, въпреки че май хич не ми се иска да започвам от начало още един път.

Със снимките мисля наистина е май само за чужбинските мами. И преди май имахме такъв проблем.

Ехеее, Юлче, ти и количката си оправила вече. Аз ще карам с на Лекса количката. Взех я зелена та да става и за мъжко и за женско Все още си е като чистак нова. Тука почти няма къде да я ползвам, ама най-вече и кога. Най-много да трябва да избачкам някоя двойна догодина за лятото. Между другото до каква възраст се возят дечковците в количка?

Седнах с голям мерак да пиша и чета, но ми стана криво...налегна ме една носталгия по отминалите 9 месеца и после още 12 месеца с вас...затова няма да пиша много.
При нас суетните продължават. Снощи племенницата, която също е болна и на антибиотик от няколко дни, получи силно сърцебиене от продължителната кашлица и я караха в спешното, защото МобилМед отказаха да дойдат. Добре, че там, докато ги чака, се поуспокои. В крайна сметка, днес, след кардиограма и т.н. докторите казаха, че било от Вентолин-а.
Абе, вече не ми правят впечатление неприятностите, честно казано!
Целувам ви, момичета, и бързо да се оправят дечицата!

missZ , ето още един стимул да се върнете- половин таксата!

Честно казано, откакто най-добрата ми приятелка замина за Щатите заради мъжа си, съм против емигрирането, пък и аз не съм за тая работа - три години живях по 5 месеца на Златни пясъци и се поболях от мъка по дома, че не си представям да замина някъде другаде да живея!

Между другото, Американките - в кой град сте? Извинявам се, ако всички останали знаят...

MissZ, те вашите понеже знаят какво е тук, затова се чудят дали ще се върнете. Нищо не може да замени роднините, наистина! Ние държим все пак на роднинските връзки и за нас българите западния манталитет може и да е чужд.
Иначе зависи и какво оставяте там, пък и винаги можете да се върнете ако се закучат нещата, нали? Имам предвид отново там да отидете.
Тук нещата не са хич лоши, особено за тези, които са имали знания, връзки и късмет да напипат добре платена работа, изкарват си добри пари и не им е проблем да си платят сметките, а по-скоро им е проблем каква кола да си купят отново.
Не се оплаквам, но родителите ми бачкат цял живот честно и усърдно, а сега живеят двамата с 350 лв месечно, ако щете вярвайте /нали връщат един кирлив кредит/. Та за тях ми е най-мъчно, аз и без море ще живея, няма да умра от това, че няма за мен почивка край някоя дюна.
Та за децата ви - градина, училище, образование - това е много важно, а тук не е на ниво, кой каквото ще да ми разправя.
Но пък роднините са тук, а живота на човека не минава сред изпитите и уроците, а сред приятелите и родата и всъщност корените ви са в България, така да се каже! 

Днес нямахме ток цял ден и съответно съм пропуснала хубавата априлска раздумка, а като вися по цял ден тук - няма с кой дума, да сменя!

Филипка, относно окончателната раздяла с кърменето - мисля, че е въпрос на нагласа. След Пепи и аз с трепет чаках момента, който си избрахме за второто дете, и си знаех, че всичко пак ще ми се случи - бременност, раждане, кърмене и пр. Сега обаче чувството при мен е по-скоро на облекчение, т.е. отмятам и продължавам напред! Обаче се опитвам на 100%, да изживявам настоящия момент, именно т.к. няма да ми се потрети!

Столчета за кола - и ние сега точно над това умуваме, но стигнахме до извод, че трябва наживо, да го видим и тогава, да преценим. И още нещо - това до 36 кг и мен първоначално ме изкуши, но като се замислих - струва ми се излишно. Пепи в момента е около 24 кг, не знам кога ще бъде 36 кг, но определено тогава не си го представям вързан на седалка - по скоро вече ще ме е изместил от седалката до шофьора.

Ваксините - доверявам се на лекарите, т.к. нямам нужното образование, нито познания, за да поставям под съмнение утвърденото.

Обувки - Вили засега носи едни от брат си, както и пантофите му. За РД-то ще й купим мадамски.

Гале, Леси, как са сестричките ви?

Днес доки каза, че Пепи вече е здрав и може, да ходи на градина, но за Вили трябва, да чакаме 21-я ден от ошарването на Пепи, за да се прецени, дали е вирусоносител.

Приятни сънчета, дами!

Снега е във Вермонт - там бяхме на вила с няколко приятелски семейства, общо 5 деца, (трите  най-големи на 3 години и малко, после едно на 2 и малко и после Дани). Веселбата беше пълна. Но като ги оставиш да се валят из снега, хубаво да се намокрят, после по-добре ядяха и спяха (естествено, във всеки един момент някой крещи, иска нещо, играчки имаше НАВСЯКЪДЕ  ). Родителите се утешавахме с едни огромни кани блъди мери през деня, игра на карти на смени (другата смяна бави децата) и вечер, след като си легнат хуните, спокойна вечеря и после с вино или бира в джакузито навън, на снега. 

Снимките на по-големите деца са излезнали страшни, особено с яйцата на Великден, но са много и ги нямам всичките (приятелка ги снима тези), ще покажа и нашите като ги кача.
 
Вени, аз съм в Бостън, Зарка е в Ню Йорк, а мисЗ в Южна Каролина.

За количките - Дани няма да е дълго - вече не ще да стои. Но някои деца до 2-3 години си се возят.

Еее, енви, най-сетне!

юлче, не искам деца с толкова малка разлика именно по таз причина-обезателно налагаща се помощ от бабите.И липсата на самостоятелност не мога да преглътна, скорпионска му кривотия В противен случай до сега да съм повела четата, от кога бленувам за друго дете
За това ще чакам Преското да се поочовечи

Вени, голям майтап си ! За твоето въпросче само да уточня, че съм в Северна Каролина аз. Града няма да го пиша, щото е малък и нищо не говори. Разбирам те напълно за емиграцията. Нашите се поболяха аз като се изнесох. Що врънкане беше да се върна и още ни врънкат, въпреки че казват че незнаят как ще живеем там.

Чаена, пътят назад винаги го има, Всички сме с гражданство и няма да е проблем, само дето както казах незнам дали ще имам сила да започна наново още веднъж. А според мъжо, Лекса може да си учи в БГ а тук да дойде на колеж някой ден и пак да е с добро образование. Тука едно нещо много ме притеснява от време оно. Много наркотици, много пропаднали деца заради тях, просто е страшно. То и в БГ вероятно ще стане така някой ден, но ще мине време да стане като тук. Говорила съм с хора дето уж си пращат децата в елитни училища за да са предпазени, а в крайна сметка спасение от дрогата няма никъде. Родителите просто имат ограничен контрол върху децата. В къщи можеш да му говориш колкото си искаш, ама като е на у-ще кой сииам нахабер какво точно става. Имала съм възможност да говоря с деца, притиснати да приемат наркотици от съученици и не са могли да откажат. По някога не  е само въпрос на воля, въпреки голямата пропаганда, виждам колко е трудно на младежта да контролира тези пороци. Жалко е, но това е действителноста.  Дълго преди да реша да имам деца бях решила че в такава среда не желая да ги отгледам.  Та тук е толкова нормално за тийнеджър да не завърши средно образование и на никой не му пука.

Бурка, Лекса отдавна не ще да стои в количката, ама си викам като отрасне и и мине мерака да шава може и да се кротне в нея. Че аз туй лято във Варна ще съм загубена ако не ми стои в нея. В жегата и с тумбака незнам как бих я носила. А вие супер почивчица сте сидръпнали. Много хубав тоз Вермонт, ама само поТВ-то го гледам, едва ли ще се замъкнем и до там някой ден.

Да се похваля и аз вече със зъбчета - първичкото му изби на 7 ми април а второто на 9 ти. Най - сетне!

Честит Първи Рожден Ден на Емчо,   Теди,   Виктор ,  Гери,  Митко , Ина  и Емил ! Безгрижно и слънчево детство желая!

Ех, момичета, не мога да се доредя до компа - от сутринта чистих, храних, оправях лудницата вкъщи - уж бяха 3 почивни дни, пък то в нас все едно бомба беше паднала. После да не пропусна слънчевото време хукнах навън и като се прибрах 100 часа рязах продукти за пици, направих 4 тави и сега кой знае докога ще си ги ядем. В момента в който седна на стола пред компютъра и Маги хуква нанякъде и аз по нея - хитрушата не дава да сядам, да не би да взема да кача някое килце

Я сега малко по темите:

За ваксините - засега и аз се доверявам на педката ни, обяснява ми жената кое какво и защо се бие, пък и аз като взема да чета по въпроса и повече се обърквам и за момента - каквото докито каже.
За столчето за кола - ние се отказахме да си поръчваме от Германията или поне засега, поради 2 причини - първо, едни приятели ни дадоха тяхното, и второ - то ние кола нямаме-столче искаме. А и на Маги все още й става кошницата, макар че тя няма никакво желание да се вози седнала.
За обувките - Маги все още е с буйки на КиК, ама хич не ми харесват - отварят се циповете, стърчат конци, ужас. Трябва да й взимам още поне 1 чифт, та ще умувам сега какви.

Бурка, чак ви завидях за снега Много е сладък Данича!

Много съм радостна - днес видях племенницата си, която не бях виждала от около 7-8 години, освен на снимка, де. Снаха ми си е в БГ с нея до 21 април, а в петък ще си дойде и брат ми, така че ако зачезна да знаете, че те са ни отвлекли с беба. Така им се зарадвах днес, а те пък много се радваха на Маги, естествено.

Снимка.бг нещо не работи тия дни, исках да качвам снимки - въобще не се отваря, така че не е до това дали е от чужбина или не опита за влизане.

Май ще отлитам към страната на сънищата, лека да е ноща за всички!