Фи 
Акиф е виновен, страдал, и тъгувал, но не му е била отнета физически свободата. Ако беше изтърпял сам той наказанието си, може би щеше да се прероди, или пречисти. Неговият случай е малко тип Престъпление и Наказание. Акцентът тук е Баран, изоставеният човек. Изоставеното дете, момче. Едно момче на 14 години няма опит, дори още няма характер и кураж. Има само семейство и мечти. И те го изоставят. Наистина е много тъжно, а Баран не е имал избор, но е Останал Човек, това е главно замисълът според мен. Изоставен, но Човек.
Виж целия пост
Акиф е виновен, страдал, и тъгувал, но не му е била отнета физически свободата. Ако беше изтърпял сам той наказанието си, може би щеше да се прероди, или пречисти. Неговият случай е малко тип Престъпление и Наказание. Акцентът тук е Баран, изоставеният човек. Изоставеното дете, момче. Едно момче на 14 години няма опит, дори още няма характер и кураж. Има само семейство и мечти. И те го изоставят. Наистина е много тъжно, а Баран не е имал избор, но е Останал Човек, това е главно замисълът според мен. Изоставен, но Човек.
Моралната дилема не стои пред Баран, тя стои пред брат му, който стоеше зад вратата, страхливо чакащ да бъде спасен. Той мълчи, а проблемът е негов. Баран понечва да каже нещо към брат си, но е прекъснат от родителите си, които изземват инициативата и правят избора. В този смисъл и въпросът на Фатих е израз на страх пред истината на предателството и очакване друг да поеме неговата отговорност. Няма място този въпрос, когато си осъзнал греха си.
Ако питаш мен, бая бая има връзка 
