Такава глупост и престъпна небрежност е цялата ситуация. Карали са я ден да мине, друг да дойде, парата да тече. Хванали са някакви прости, неграмотни, незаинтересовани хора, които идея не са имали какво правят, освен там да стягат един колан и да настъпват газта на лодката. Олицетворение на цялата картинка по родното ни Черноморие, а и държавата като цяло. Там едни туристи да кихат кинти и толкова.
Виж целия пост
Кой уби едно 8-годишно дете?
- Публикувана: 19 авг. 2025, 20:00 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2025, 19:37 ч.
# 226
21 авг. 2025, 21:07 ч.
За мен е странно, че няма законова регулация, не за друго, а защото тези парашути ги имаше и още през 80-те,а тогава не вярвам да не е имало регулиращи правни норми.
Засега едва ли ще се разбере какво и как, но със сигурност чрез експертизи и следствен експерименти при нужда ще се установи причината за инцидента.Някъде по-горе се цитираше чл. 123 от НК, то няма какво да е друго, аз вярвам, че ще се стигне до осъдителни присъди, но каква полза.
Трагедията е несравнима, няма спор по въпроса.
За контрола-очевидно е на "добра воля". Имам спомен отпреди много години и-в един от първите детски кътове(в МОЛ, басейн с топки, масичка за рисуване, пързалка, нищо опасно) дете на приятелка не го пуснаха, защото нямаше 3 г. Това дете беше 5 месеца по-малко от моето, а ако коригираме възрастта на моето, недоносено, по-малко от 4 мес. Освен това на 3 ненавършени беше поне с 5 см и около 5 кг над другото, моето. Естествено, не пуснах и моето, идеята беше да са заедно. Но наистина беше впечатляващо пунктуалното спазване на правилата.
Не се надявам, убедена съм, че в случая с падналото дете ще има осъдителни присъди, ако наистина инцидентът е заради нещо скъсано, износено. Но няма как да е бързо, по-добре да е пунктуалното, стриктно, да се извършат всички ПСД, да се разбере истината. Но по-важният въпрос е как да не се стига дотук.
Лек път на малката душичка, сили за семейството.
Виж целия пост
Засега едва ли ще се разбере какво и как, но със сигурност чрез експертизи и следствен експерименти при нужда ще се установи причината за инцидента.Някъде по-горе се цитираше чл. 123 от НК, то няма какво да е друго, аз вярвам, че ще се стигне до осъдителни присъди, но каква полза.
Трагедията е несравнима, няма спор по въпроса.
За контрола-очевидно е на "добра воля". Имам спомен отпреди много години и-в един от първите детски кътове(в МОЛ, басейн с топки, масичка за рисуване, пързалка, нищо опасно) дете на приятелка не го пуснаха, защото нямаше 3 г. Това дете беше 5 месеца по-малко от моето, а ако коригираме възрастта на моето, недоносено, по-малко от 4 мес. Освен това на 3 ненавършени беше поне с 5 см и около 5 кг над другото, моето. Естествено, не пуснах и моето, идеята беше да са заедно. Но наистина беше впечатляващо пунктуалното спазване на правилата.
Не се надявам, убедена съм, че в случая с падналото дете ще има осъдителни присъди, ако наистина инцидентът е заради нещо скъсано, износено. Но няма как да е бързо, по-добре да е пунктуалното, стриктно, да се извършат всички ПСД, да се разбере истината. Но по-важният въпрос е как да не се стига дотук.
Лек път на малката душичка, сили за семейството.
# 227
21 авг. 2025, 21:09 ч.
Аз пък не съм оптимист, че нещо ще се промени.
Освен това не обвинявам майката. Но в момента също продължават тия атракциони. Е тези хора вече не ги разбирам
Виж целия пост
Освен това не обвинявам майката. Но в момента също продължават тия атракциони. Е тези хора вече не ги разбирам
# 228
21 авг. 2025, 21:15 ч.
Нищо няма да се промени, разбира се. Най-много да разпишат някакви изисквания на хартия и това е. После ще тръгнат да проверяват изпълнени ли са изискванията, но пак на хартия, а на практика какво е все тая. Прокъсани колани, карабинери за 2 лева от местната железария, въжета от китайското левче и така.
Да, олицетворение на държавата е цялата тази трагедия - небрежност, простотия, опит за прикриване на доказателства, липса на обучени и отговорни кадри, безхаберие.
Виж целия пост
Да, олицетворение на държавата е цялата тази трагедия - небрежност, простотия, опит за прикриване на доказателства, липса на обучени и отговорни кадри, безхаберие.
# 229
21 авг. 2025, 21:17 ч.
За съжаление и аз не съм оптимист.
Регулация уж има, но не се спазва. Случват се такива неща, но е редно максимално да се намалят факторите.
Виж целия пост
Регулация уж има, но не се спазва. Случват се такива неща, но е редно максимално да се намалят факторите.
# 230
21 авг. 2025, 22:02 ч.
Аз наистина не съм наясно с тази регулация , но когато става дума за атракция с повишен риск срещу пари , трябва да има железни мерки и супер висок стандарт. Нещо като при самолетите. Възможността за инцидент да е само поради форсмажорни обстоятелства или чисто теоретична. Допълнително осигуряване, тестове в реална среда и всичко каквото е необходимо.
Виж целия пост
# 231
21 авг. 2025, 22:31 ч.
Един хубав пост от фейса на Мама Нинджа. Копирам го тук за тези, които нямат фейсбук.
Цитат:
Виж целия пост
Цитат:
Скрит текст:
"Не исках да пиша за това, но то няма край. Няма край и не се спират тези обвинения, затова ще пиша.
Децата са различни. Има деца, кротки и тихи, спокойни, дадеш им книжка, флумастери, или кофичка с лопатка на пясъка, и те се забавляват, и това им стига да са щастливи.
Има деца, които искат да тичат, да скачат, да крещят, да се катерят, да плуват и да беснеят.
Не можеш да ги вържеш тия деца и нищо да не им позволяваш, защото ще се пребият. Не можеш. Защото ще намерят начин, рано или късно, да преодолеят забраните ти, и тогава ще правят хиляди неща, за които ти нямаш никаква представа.
Аз бях от тези вторите деца. Майка ми, 8 години чакала рожба, така ми трепереше като бях малка, че нищо не ми позволяваше. НИЩО. „Пет минути във водата и то на плиткото, че ще се удавиш. Не бягай, че ще паднеш и ще се нараниш. С колелото само около блока, че ще те сгазят“. За добро го правеше тя, не й се сърдя, искаше да ме предпази.
Успя ли? Не. Един ден пораснах и открих, че тя не е вездесъща и стига да не разбере, мога да правя каквото си искам.
На 12 обикалях целия град с колело без тя да знае.
На 14 години на селото на братовчедка ми една банда хлапетии излизахме на черните пътища и карахме мотори без книжка. Не знам как не се преби никой от нас.
На 16 години се разхождах по парапета на терасата от край до край, за да видя мога ли да пазя равновесие. Добре че се омъжих на 19 и станах майка на 20, та осъзнах, че не съм безсмъртна и трябва да мисля и за друго същество, освен за себе си.
Но даже не искам да ви разправям колко пъти съм била на косъм, само защото я имаше в мен тази нужда от предизвикателства, от адреналин, от опасности, които да преодолявам. И като нямаше позволени опасни неща, търсех непозволените.
Има я тази адреналинова нужда и в децата ми. Затова те плуват, карат колела, скейтове, тротинетки, гмуркат се, ходят на картинг и водни ски, спят на палатки, карат кайт, сърф, падъл и какво ли още не.
Да, опасно е и сърцето ми се свива всеки път. Но знам, че ако всичко им е забранено, ще дойде момент, когато те ще правят и това, и повече от това. Затова им е позволено с две условия – стига да имаме възможност и стига да е ПО ПРАВИЛАТА.
Защото майките пазят децата, докато са им в ръцете, пораснат ли, не можеш вече ги опази.
Тогава ги пазят ПРАВИЛАТА.
Правилата на пътя, правилата на игрите и спортовете, правилата на атракционите и басейните, правилата за безопасност. Защото децата, може би не всички, но много деца, имат нужда да поемат рискове, нека обаче рисковете са ПРЕМЕРЕНИ, ПОЗВОЛЕНИ и ЯСНИ.
И когато в правилата на един атракцион пише: ПОЗВОЛЕНО ЗА ДЕЦА НАД 3 ГОДИНИ, не ми обяснявайте как майката е виновна, че е пуснала дете на 8 години на парасейлинг.
Ако не е подходящо за дете, защо са го допуснали хората, на които това им е работата – да следят за правилата за безопасност?
Ако майката беше на неговото място, тя нямаше ли да падне, като й се скъса въжето?
Ако беше дете на 15, то нямаше ли да падне?
Ако беше мъж на 25 или на 52, той нямаше ли да падне?
И пак се сещам за майка ми… Ако нещо се беше случило с мен при всички щуротии, които съм правила, пак тя щеше да е виновна. Защото нищо не ми е позволявала от страх за мен, и ето, в някакъв момент, аз съм се разбунтувала, а тя не ме е научила на премерен риск, на правила за безопасност, на самосъхранение.
Ако пък ми беше позволявала разни екстремни преживявания и нещо се беше случило с мен, тогава щеше да е виновна, че ми е позволявала.
Излиза, че в очите на хората майките винаги за всичко сме виновни.
Така ли е?
За едно със сигурност сме виновни. Че сме създали живот в свят, който просто е твърде опасен.
Защото и да не качиш детето на парашут, може да го блъсне кола на пешеходната пътека. Или да го прегази АТВ, докато се разхожда по тротоара на курорта. Или ТИР да го смаже, както си седи на задната седалка в колата на баба и дядо. Общото във всички тези случаи е, че НЯКОЙ НЕ Е СПАЗИЛ ПРАВИЛАТА.
Господ да ни пази децата и да не се сбъдват страховете на майките.
За една майка обаче се случи най-лошото и затова написах този пост. Искам да й кажа нещо сега. Като майка на майка.
Не си виновна ти.
Детето е имало мечта, ти си направила каквото можеш, за да я сбъднеш. Нямало е как да знаеш, че някой нещо е недогледал, недообезопасил, не проверил, не си е свършил работата, за която ти си му платила да я свърши както трябва и да ви даде адреналин, и радост, и чудесен спомен за цял живот, такъв, който някой ден детето да разказва на децата си.
Нямало е как да знаеш! Била си смела майка, майка, която иска да подари щастие на детето си. За добро на детето си го направила. Всичко правим за децата си, знам това, разбирам те, прегръщам те.
Не си виновна ти, че някой не е следвал правилата.
Не си виновна.
Не си виновна, майчице.
Не си."
Децата са различни. Има деца, кротки и тихи, спокойни, дадеш им книжка, флумастери, или кофичка с лопатка на пясъка, и те се забавляват, и това им стига да са щастливи.
Има деца, които искат да тичат, да скачат, да крещят, да се катерят, да плуват и да беснеят.
Не можеш да ги вържеш тия деца и нищо да не им позволяваш, защото ще се пребият. Не можеш. Защото ще намерят начин, рано или късно, да преодолеят забраните ти, и тогава ще правят хиляди неща, за които ти нямаш никаква представа.
Аз бях от тези вторите деца. Майка ми, 8 години чакала рожба, така ми трепереше като бях малка, че нищо не ми позволяваше. НИЩО. „Пет минути във водата и то на плиткото, че ще се удавиш. Не бягай, че ще паднеш и ще се нараниш. С колелото само около блока, че ще те сгазят“. За добро го правеше тя, не й се сърдя, искаше да ме предпази.
Успя ли? Не. Един ден пораснах и открих, че тя не е вездесъща и стига да не разбере, мога да правя каквото си искам.
На 12 обикалях целия град с колело без тя да знае.
На 14 години на селото на братовчедка ми една банда хлапетии излизахме на черните пътища и карахме мотори без книжка. Не знам как не се преби никой от нас.
На 16 години се разхождах по парапета на терасата от край до край, за да видя мога ли да пазя равновесие. Добре че се омъжих на 19 и станах майка на 20, та осъзнах, че не съм безсмъртна и трябва да мисля и за друго същество, освен за себе си.
Но даже не искам да ви разправям колко пъти съм била на косъм, само защото я имаше в мен тази нужда от предизвикателства, от адреналин, от опасности, които да преодолявам. И като нямаше позволени опасни неща, търсех непозволените.
Има я тази адреналинова нужда и в децата ми. Затова те плуват, карат колела, скейтове, тротинетки, гмуркат се, ходят на картинг и водни ски, спят на палатки, карат кайт, сърф, падъл и какво ли още не.
Да, опасно е и сърцето ми се свива всеки път. Но знам, че ако всичко им е забранено, ще дойде момент, когато те ще правят и това, и повече от това. Затова им е позволено с две условия – стига да имаме възможност и стига да е ПО ПРАВИЛАТА.
Защото майките пазят децата, докато са им в ръцете, пораснат ли, не можеш вече ги опази.
Тогава ги пазят ПРАВИЛАТА.
Правилата на пътя, правилата на игрите и спортовете, правилата на атракционите и басейните, правилата за безопасност. Защото децата, може би не всички, но много деца, имат нужда да поемат рискове, нека обаче рисковете са ПРЕМЕРЕНИ, ПОЗВОЛЕНИ и ЯСНИ.
И когато в правилата на един атракцион пише: ПОЗВОЛЕНО ЗА ДЕЦА НАД 3 ГОДИНИ, не ми обяснявайте как майката е виновна, че е пуснала дете на 8 години на парасейлинг.
Ако не е подходящо за дете, защо са го допуснали хората, на които това им е работата – да следят за правилата за безопасност?
Ако майката беше на неговото място, тя нямаше ли да падне, като й се скъса въжето?
Ако беше дете на 15, то нямаше ли да падне?
Ако беше мъж на 25 или на 52, той нямаше ли да падне?
И пак се сещам за майка ми… Ако нещо се беше случило с мен при всички щуротии, които съм правила, пак тя щеше да е виновна. Защото нищо не ми е позволявала от страх за мен, и ето, в някакъв момент, аз съм се разбунтувала, а тя не ме е научила на премерен риск, на правила за безопасност, на самосъхранение.
Ако пък ми беше позволявала разни екстремни преживявания и нещо се беше случило с мен, тогава щеше да е виновна, че ми е позволявала.
Излиза, че в очите на хората майките винаги за всичко сме виновни.
Така ли е?
За едно със сигурност сме виновни. Че сме създали живот в свят, който просто е твърде опасен.
Защото и да не качиш детето на парашут, може да го блъсне кола на пешеходната пътека. Или да го прегази АТВ, докато се разхожда по тротоара на курорта. Или ТИР да го смаже, както си седи на задната седалка в колата на баба и дядо. Общото във всички тези случаи е, че НЯКОЙ НЕ Е СПАЗИЛ ПРАВИЛАТА.
Господ да ни пази децата и да не се сбъдват страховете на майките.
За една майка обаче се случи най-лошото и затова написах този пост. Искам да й кажа нещо сега. Като майка на майка.
Не си виновна ти.
Детето е имало мечта, ти си направила каквото можеш, за да я сбъднеш. Нямало е как да знаеш, че някой нещо е недогледал, недообезопасил, не проверил, не си е свършил работата, за която ти си му платила да я свърши както трябва и да ви даде адреналин, и радост, и чудесен спомен за цял живот, такъв, който някой ден детето да разказва на децата си.
Нямало е как да знаеш! Била си смела майка, майка, която иска да подари щастие на детето си. За добро на детето си го направила. Всичко правим за децата си, знам това, разбирам те, прегръщам те.
Не си виновна ти, че някой не е следвал правилата.
Не си виновна.
Не си виновна, майчице.
Не си."
# 232
21 авг. 2025, 22:40 ч.
Много е мътен този случай. Щом непосредствено след инцидента не станаха ясни основни неща, то какво очакваме да бъде открито, след като мине време и виновните успеят да си заметат следите?
Две неща не са ми ясни на мен. Първо, протрити и прокъсани въжета че са потенциална опасност е ясно на всеки. Но за да функционира безопасно един такъв атракцион е нужно много повече. Трябва да се проверява всяко въже, всеки карабинер, самият парашут, мястото, на което въжето е закачено за лодката, да се знае при какво време е опасно да се лети (вятър, височина на вълните) и сигурно още хиляди други неща, за които дори не се сещам. За това е нужен човек със съответните знания, който би трябвало да е изкарал някакви курсове и да има диплома за това. В случая кой е този човек - единият бил капитан, другият касиер, третият не знам какъв.
И каква е тази фирма фантом, на която дори не се знае собственикът? Само Флагман писаха за мафиотската щерка, но това май така и не се потвърди. Кой взема решенията в тази фирма? Не че се опитвам да оневиня арестуваните, не ме разбирайте погрешно, но не може да се изключи и възможността някой да е казал на шефа си, който и да е той, "Тези въжета са протрити, трябва да купим нови", но насреща си да е получил отговор "Много са си добре, могат да изкарат още".
Но е права и една потребителка, която в началото на темата написа, че виновни сме всички ние. Защото и в момента тези парашути си летят из цялото Черноморие. Разбирам да бяха само чужденци, нормално е да не четат местни новини, но съм сигурна, че и в момента има достатъчно българи, които се качват. Вместо да чакаме на държавата да си свърши работата след дъжд качулка, можехме да вземем нещата в свои ръце и да ударим пълен боикот на всички подобни съоръжения. Тези, на които не им пречи да рискуват човешки животи, за да си приберат парите, не се стряскат от закони, проверки и глоби. Едиственото, което може да ги уплаши, е да им намалее печалбата и да им фалират бизнесите. Само че ние не правим нищо полезно, само пишем по форуми и социални мрежи. А междувременно тези, от които зависи контролът, в момента скачат от радост, защото ще трябва да тръгнат по проверки и едни пари ще се озоват в джобовете им, за да си замълчат за каквото трябва.
Виж целия пост
Две неща не са ми ясни на мен. Първо, протрити и прокъсани въжета че са потенциална опасност е ясно на всеки. Но за да функционира безопасно един такъв атракцион е нужно много повече. Трябва да се проверява всяко въже, всеки карабинер, самият парашут, мястото, на което въжето е закачено за лодката, да се знае при какво време е опасно да се лети (вятър, височина на вълните) и сигурно още хиляди други неща, за които дори не се сещам. За това е нужен човек със съответните знания, който би трябвало да е изкарал някакви курсове и да има диплома за това. В случая кой е този човек - единият бил капитан, другият касиер, третият не знам какъв.
И каква е тази фирма фантом, на която дори не се знае собственикът? Само Флагман писаха за мафиотската щерка, но това май така и не се потвърди. Кой взема решенията в тази фирма? Не че се опитвам да оневиня арестуваните, не ме разбирайте погрешно, но не може да се изключи и възможността някой да е казал на шефа си, който и да е той, "Тези въжета са протрити, трябва да купим нови", но насреща си да е получил отговор "Много са си добре, могат да изкарат още".
Но е права и една потребителка, която в началото на темата написа, че виновни сме всички ние. Защото и в момента тези парашути си летят из цялото Черноморие. Разбирам да бяха само чужденци, нормално е да не четат местни новини, но съм сигурна, че и в момента има достатъчно българи, които се качват. Вместо да чакаме на държавата да си свърши работата след дъжд качулка, можехме да вземем нещата в свои ръце и да ударим пълен боикот на всички подобни съоръжения. Тези, на които не им пречи да рискуват човешки животи, за да си приберат парите, не се стряскат от закони, проверки и глоби. Едиственото, което може да ги уплаши, е да им намалее печалбата и да им фалират бизнесите. Само че ние не правим нищо полезно, само пишем по форуми и социални мрежи. А междувременно тези, от които зависи контролът, в момента скачат от радост, защото ще трябва да тръгнат по проверки и едни пари ще се озоват в джобовете им, за да си замълчат за каквото трябва.
# 233
22 авг. 2025, 00:05 ч.
Много е тъжно… и за това детенце и за другото семейство, което АТВ с поредния помислил се за велик драйвър отне и разби живота на дете и семейството му.
Всяка сутрин за училище минаваме по тротоар с паркирани коли на него. Никой не ги закача. Понякога се налага да слизаме за малко на пътното платно, защото няма как да минем. Или дълбоки локви или големи коли на тротоара. Колите “летят”по малката улица.
Това в София, цяла учебна година, в дъжд, сняг, локви.
Не, майката няма вина, искала е детето й да бъде щастливо. Да му сбъдне мечта. Както майката, която е водила детето си на плажа, вървейки по тротоара и някой помазан от всички властимащи ще им отнеме всичко.
Къде е контролът? Кой регулира в какво състояние са въжетата, безопасността ня хората, които плащат и разчитат на сигурност. Кой разрешава АТВ в пешеходна зона.
Виж целия пост
Всяка сутрин за училище минаваме по тротоар с паркирани коли на него. Никой не ги закача. Понякога се налага да слизаме за малко на пътното платно, защото няма как да минем. Или дълбоки локви или големи коли на тротоара. Колите “летят”по малката улица.
Това в София, цяла учебна година, в дъжд, сняг, локви.
Не, майката няма вина, искала е детето й да бъде щастливо. Да му сбъдне мечта. Както майката, която е водила детето си на плажа, вървейки по тротоара и някой помазан от всички властимащи ще им отнеме всичко.
Къде е контролът? Кой регулира в какво състояние са въжетата, безопасността ня хората, които плащат и разчитат на сигурност. Кой разрешава АТВ в пешеходна зона.
# 234
22 авг. 2025, 00:40 ч.
Аз съм изумена, че няма двойно осигуряване на такова рисково съоръжение. Хора, моят син беше на 8, когато го заведох за пръв път на въжен парк - парк Катеричка на Беклемето. Намира се в една гора и реално детето се движи от дърво до дърво на височина 2-3 метра. Ами, какво да ви кажа - не само че имаше инструктаж и то доста подробен, ами и човекът там (стар планинар) вървеше и наблюдаваше всяко едно дете и при нужда помагаше, правеше забележки и т.н. Във всеки един момент детето беше подсигурено с 2 карабинера. Накрая се спускат с алпийски тролей до долу. Все съм си мислела, че навсякъде е така, но явно не......
Виж целия пост
# 235
22 авг. 2025, 02:43 ч.
Това ми попадна в току-що в инстаграм - https://www.instagram.com/reel/DNgOgn0oqFC/?igsh=NzVkNHVxeG9ieHky
Поредната безумна водна атракция, която е завършила само с мускулна треска, ожулване и удавена камера (човекът се е включил в коментарите).
Виж целия пост
Поредната безумна водна атракция, която е завършила само с мускулна треска, ожулване и удавена камера (човекът се е включил в коментарите).
# 236
22 авг. 2025, 07:34 ч.
Същото нещо с по-малко думи написах. Живота крие рискове на всеки ъгъл. Много възрастни хора, които са родители днес, някога са били безразсъдни деца, които летата на село са правели всякакви рискови щуротии, докато баба им кротко е шетала в къщи. На нея през ум не и е минавало, че внукът й може да се учи да плува в някой язовир, да прави самоделни пиратки или нещо друго, което може да има фатален край. Моят съпруг се е научил да плува в необезопасени водоеми, но нищо не му се е случило, да но има много други, които не са имали същия късмет и остават завинаги деца. Така че всичко е съдба, която не винаги можем да предвидим! Можем само да се молим Господ да ни пази децата! Всичко това не означава, че не трябва да има правила и те за се спазват и всеки отговорно да си гледа работата. Баба ми имаше една приказка "Покритото мляко котката не го лочи", но не можем да покрием всичко, ще има неща, които са извън нас...
Виж целия пост
Един хубав пост от фейса на Мама Нинджа. Копирам го тук за тези, които нямат фейсбук.
Цитат:
Цитат:
Скрит текст:
"Не исках да пиша за това, но то няма край. Няма край и не се спират тези обвинения, затова ще пиша.
Децата са различни. Има деца, кротки и тихи, спокойни, дадеш им книжка, флумастери, или кофичка с лопатка на пясъка, и те се забавляват, и това им стига да са щастливи.
Има деца, които искат да тичат, да скачат, да крещят, да се катерят, да плуват и да беснеят.
Не можеш да ги вържеш тия деца и нищо да не им позволяваш, защото ще се пребият. Не можеш. Защото ще намерят начин, рано или късно, да преодолеят забраните ти, и тогава ще правят хиляди неща, за които ти нямаш никаква представа.
Аз бях от тези вторите деца. Майка ми, 8 години чакала рожба, така ми трепереше като бях малка, че нищо не ми позволяваше. НИЩО. „Пет минути във водата и то на плиткото, че ще се удавиш. Не бягай, че ще паднеш и ще се нараниш. С колелото само около блока, че ще те сгазят“. За добро го правеше тя, не й се сърдя, искаше да ме предпази.
Успя ли? Не. Един ден пораснах и открих, че тя не е вездесъща и стига да не разбере, мога да правя каквото си искам.
На 12 обикалях целия град с колело без тя да знае.
На 14 години на селото на братовчедка ми една банда хлапетии излизахме на черните пътища и карахме мотори без книжка. Не знам как не се преби никой от нас.
На 16 години се разхождах по парапета на терасата от край до край, за да видя мога ли да пазя равновесие. Добре че се омъжих на 19 и станах майка на 20, та осъзнах, че не съм безсмъртна и трябва да мисля и за друго същество, освен за себе си.
Но даже не искам да ви разправям колко пъти съм била на косъм, само защото я имаше в мен тази нужда от предизвикателства, от адреналин, от опасности, които да преодолявам. И като нямаше позволени опасни неща, търсех непозволените.
Има я тази адреналинова нужда и в децата ми. Затова те плуват, карат колела, скейтове, тротинетки, гмуркат се, ходят на картинг и водни ски, спят на палатки, карат кайт, сърф, падъл и какво ли още не.
Да, опасно е и сърцето ми се свива всеки път. Но знам, че ако всичко им е забранено, ще дойде момент, когато те ще правят и това, и повече от това. Затова им е позволено с две условия – стига да имаме възможност и стига да е ПО ПРАВИЛАТА.
Защото майките пазят децата, докато са им в ръцете, пораснат ли, не можеш вече ги опази.
Тогава ги пазят ПРАВИЛАТА.
Правилата на пътя, правилата на игрите и спортовете, правилата на атракционите и басейните, правилата за безопасност. Защото децата, може би не всички, но много деца, имат нужда да поемат рискове, нека обаче рисковете са ПРЕМЕРЕНИ, ПОЗВОЛЕНИ и ЯСНИ.
И когато в правилата на един атракцион пише: ПОЗВОЛЕНО ЗА ДЕЦА НАД 3 ГОДИНИ, не ми обяснявайте как майката е виновна, че е пуснала дете на 8 години на парасейлинг.
Ако не е подходящо за дете, защо са го допуснали хората, на които това им е работата – да следят за правилата за безопасност?
Ако майката беше на неговото място, тя нямаше ли да падне, като й се скъса въжето?
Ако беше дете на 15, то нямаше ли да падне?
Ако беше мъж на 25 или на 52, той нямаше ли да падне?
И пак се сещам за майка ми… Ако нещо се беше случило с мен при всички щуротии, които съм правила, пак тя щеше да е виновна. Защото нищо не ми е позволявала от страх за мен, и ето, в някакъв момент, аз съм се разбунтувала, а тя не ме е научила на премерен риск, на правила за безопасност, на самосъхранение.
Ако пък ми беше позволявала разни екстремни преживявания и нещо се беше случило с мен, тогава щеше да е виновна, че ми е позволявала.
Излиза, че в очите на хората майките винаги за всичко сме виновни.
Така ли е?
За едно със сигурност сме виновни. Че сме създали живот в свят, който просто е твърде опасен.
Защото и да не качиш детето на парашут, може да го блъсне кола на пешеходната пътека. Или да го прегази АТВ, докато се разхожда по тротоара на курорта. Или ТИР да го смаже, както си седи на задната седалка в колата на баба и дядо. Общото във всички тези случаи е, че НЯКОЙ НЕ Е СПАЗИЛ ПРАВИЛАТА.
Господ да ни пази децата и да не се сбъдват страховете на майките.
За една майка обаче се случи най-лошото и затова написах този пост. Искам да й кажа нещо сега. Като майка на майка.
Не си виновна ти.
Детето е имало мечта, ти си направила каквото можеш, за да я сбъднеш. Нямало е как да знаеш, че някой нещо е недогледал, недообезопасил, не проверил, не си е свършил работата, за която ти си му платила да я свърши както трябва и да ви даде адреналин, и радост, и чудесен спомен за цял живот, такъв, който някой ден детето да разказва на децата си.
Нямало е как да знаеш! Била си смела майка, майка, която иска да подари щастие на детето си. За добро на детето си го направила. Всичко правим за децата си, знам това, разбирам те, прегръщам те.
Не си виновна ти, че някой не е следвал правилата.
Не си виновна.
Не си виновна, майчице.
Не си."
Децата са различни. Има деца, кротки и тихи, спокойни, дадеш им книжка, флумастери, или кофичка с лопатка на пясъка, и те се забавляват, и това им стига да са щастливи.
Има деца, които искат да тичат, да скачат, да крещят, да се катерят, да плуват и да беснеят.
Не можеш да ги вържеш тия деца и нищо да не им позволяваш, защото ще се пребият. Не можеш. Защото ще намерят начин, рано или късно, да преодолеят забраните ти, и тогава ще правят хиляди неща, за които ти нямаш никаква представа.
Аз бях от тези вторите деца. Майка ми, 8 години чакала рожба, така ми трепереше като бях малка, че нищо не ми позволяваше. НИЩО. „Пет минути във водата и то на плиткото, че ще се удавиш. Не бягай, че ще паднеш и ще се нараниш. С колелото само около блока, че ще те сгазят“. За добро го правеше тя, не й се сърдя, искаше да ме предпази.
Успя ли? Не. Един ден пораснах и открих, че тя не е вездесъща и стига да не разбере, мога да правя каквото си искам.
На 12 обикалях целия град с колело без тя да знае.
На 14 години на селото на братовчедка ми една банда хлапетии излизахме на черните пътища и карахме мотори без книжка. Не знам как не се преби никой от нас.
На 16 години се разхождах по парапета на терасата от край до край, за да видя мога ли да пазя равновесие. Добре че се омъжих на 19 и станах майка на 20, та осъзнах, че не съм безсмъртна и трябва да мисля и за друго същество, освен за себе си.
Но даже не искам да ви разправям колко пъти съм била на косъм, само защото я имаше в мен тази нужда от предизвикателства, от адреналин, от опасности, които да преодолявам. И като нямаше позволени опасни неща, търсех непозволените.
Има я тази адреналинова нужда и в децата ми. Затова те плуват, карат колела, скейтове, тротинетки, гмуркат се, ходят на картинг и водни ски, спят на палатки, карат кайт, сърф, падъл и какво ли още не.
Да, опасно е и сърцето ми се свива всеки път. Но знам, че ако всичко им е забранено, ще дойде момент, когато те ще правят и това, и повече от това. Затова им е позволено с две условия – стига да имаме възможност и стига да е ПО ПРАВИЛАТА.
Защото майките пазят децата, докато са им в ръцете, пораснат ли, не можеш вече ги опази.
Тогава ги пазят ПРАВИЛАТА.
Правилата на пътя, правилата на игрите и спортовете, правилата на атракционите и басейните, правилата за безопасност. Защото децата, може би не всички, но много деца, имат нужда да поемат рискове, нека обаче рисковете са ПРЕМЕРЕНИ, ПОЗВОЛЕНИ и ЯСНИ.
И когато в правилата на един атракцион пише: ПОЗВОЛЕНО ЗА ДЕЦА НАД 3 ГОДИНИ, не ми обяснявайте как майката е виновна, че е пуснала дете на 8 години на парасейлинг.
Ако не е подходящо за дете, защо са го допуснали хората, на които това им е работата – да следят за правилата за безопасност?
Ако майката беше на неговото място, тя нямаше ли да падне, като й се скъса въжето?
Ако беше дете на 15, то нямаше ли да падне?
Ако беше мъж на 25 или на 52, той нямаше ли да падне?
И пак се сещам за майка ми… Ако нещо се беше случило с мен при всички щуротии, които съм правила, пак тя щеше да е виновна. Защото нищо не ми е позволявала от страх за мен, и ето, в някакъв момент, аз съм се разбунтувала, а тя не ме е научила на премерен риск, на правила за безопасност, на самосъхранение.
Ако пък ми беше позволявала разни екстремни преживявания и нещо се беше случило с мен, тогава щеше да е виновна, че ми е позволявала.
Излиза, че в очите на хората майките винаги за всичко сме виновни.
Така ли е?
За едно със сигурност сме виновни. Че сме създали живот в свят, който просто е твърде опасен.
Защото и да не качиш детето на парашут, може да го блъсне кола на пешеходната пътека. Или да го прегази АТВ, докато се разхожда по тротоара на курорта. Или ТИР да го смаже, както си седи на задната седалка в колата на баба и дядо. Общото във всички тези случаи е, че НЯКОЙ НЕ Е СПАЗИЛ ПРАВИЛАТА.
Господ да ни пази децата и да не се сбъдват страховете на майките.
За една майка обаче се случи най-лошото и затова написах този пост. Искам да й кажа нещо сега. Като майка на майка.
Не си виновна ти.
Детето е имало мечта, ти си направила каквото можеш, за да я сбъднеш. Нямало е как да знаеш, че някой нещо е недогледал, недообезопасил, не проверил, не си е свършил работата, за която ти си му платила да я свърши както трябва и да ви даде адреналин, и радост, и чудесен спомен за цял живот, такъв, който някой ден детето да разказва на децата си.
Нямало е как да знаеш! Била си смела майка, майка, която иска да подари щастие на детето си. За добро на детето си го направила. Всичко правим за децата си, знам това, разбирам те, прегръщам те.
Не си виновна ти, че някой не е следвал правилата.
Не си виновна.
Не си виновна, майчице.
Не си."
# 237
22 авг. 2025, 08:19 ч.
Майката реално няма вина, но дано този случай да накара други родители да се замислят преди да качват малките си деца на толкова екстремно преживяване. Най-малкото, как родителите може да са напълно сигурни как детето им би реагирало там горе на 50 метра над водата? Спомням си когато бях на 10-12 години, имаше луна парк в града ни и омрънках света на майка ми да се качим на една гондола, която не беше много голяма. Майка ми не искаше, но от толкова мрънкане се нави и се качи с мен. Това беше първият ми преживян ужас на такава възраст, а иначе преди да се качим бях много смела и щастлива. Изпаднах в истерия и крещях с пълно гърло и страшен рев, че искам да сляза. Ама човека ме чу и спря съоръжението. Горе на парашута кой ще те чуе ако ти или детето ти изпаднете в такова състояние? И това е най-малкото. Да не говорим, че в държавата ни е пълна кочина и безхаберието и липсата на контрол е по всичи нива. На никой не му пука от нищо и гледа само да сложи парата в джоба. Аз съм на мнение, че такива атракции с парашути трябва да ги забранят за деца под 18 години. Дано виновните полежат дълго в затвора и да настъпят някакви промени, контрол и регулации. Но, едва ли.
Виж целия пост
# 238
22 авг. 2025, 08:22 ч.
Цената, която се плаща в ситуации, в които се пренебрегва сигурността е твърде голяма - човешки живот.
Морето тази година всеки ден взема жертви, които се имат за безсмъртни и влизат на неохраняеми места или дори на охраняеми плажове и червен флаг.
Два пъти съм казвала "Не, не са спазени правилата за безопасност, нарушават се наредби", а детето беше в начален курс - за дискотека - подземно помещение с един вход-изход и в съседство с кухнята на заведението и за един лагер, ама оформен като "частна почивка по желание на родителите" с нощно пътуване и смяна на влакове. Като за този така наречен лагер на децата се даваха заявления и се искаше да носят пари без организаторката за се представи на родителите, т.е вербуваха се директно децата, естествено, със съдействието на училището. Заявих, че това нарушава всякакви правила за безопасност и ученически пътувания и не отиде. Тръшка се естествено, дете е, иска.
Виж целия пост
Морето тази година всеки ден взема жертви, които се имат за безсмъртни и влизат на неохраняеми места или дори на охраняеми плажове и червен флаг.
Два пъти съм казвала "Не, не са спазени правилата за безопасност, нарушават се наредби", а детето беше в начален курс - за дискотека - подземно помещение с един вход-изход и в съседство с кухнята на заведението и за един лагер, ама оформен като "частна почивка по желание на родителите" с нощно пътуване и смяна на влакове. Като за този така наречен лагер на децата се даваха заявления и се искаше да носят пари без организаторката за се представи на родителите, т.е вербуваха се директно децата, естествено, със съдействието на училището. Заявих, че това нарушава всякакви правила за безопасност и ученически пътувания и не отиде. Тръшка се естествено, дете е, иска.
# 239
22 авг. 2025, 08:30 ч.
Но това си ти. Достатъчно хора разчитат, че държавата контролира. В крайна сметка това не е малоумно, нали затова имаме държава и институции.
Сега се оказва, че екстремните атракциони като цяло не се контролират изобщо от никой. Някои опитни и съвестни организатори си ползват професионална техника изцяло по свое желание и усмотрение. Това не е нормално. Да, хората трябва да помислят преди да се хвърлят в такива преживявания, но много хора ги ползват, подаряват и т.н. особено млади. По цял свят се правят, защо не и тук. Това са нормални неща, скоро из космоса ще се ходи...
Виж целия пост
Сега се оказва, че екстремните атракциони като цяло не се контролират изобщо от никой. Някои опитни и съвестни организатори си ползват професионална техника изцяло по свое желание и усмотрение. Това не е нормално. Да, хората трябва да помислят преди да се хвърлят в такива преживявания, но много хора ги ползват, подаряват и т.н. особено млади. По цял свят се правят, защо не и тук. Това са нормални неща, скоро из космоса ще се ходи...
Препоръчани теми