💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 120 💙

Къванч на страницата си:
"Организирани дела - това съкровище пристигна.“

Това ми е в стил "Невероятно"🤭

Интервю със Серенай Саръкая за ноемврийския брой на списание InStyle.

Да бъдеш икона не означава просто да си в светлината на прожекторите или да задаваш тенденции, става въпрос за това да можеш да се движиш напред, без да губиш своята оригиналност, ценности и личен ритъм.
Това е, което прави Серенай Саръкая емблематична: способността и да запазва своята същност, любопитство и чувствителност към хората, въпреки постоянното си развитие, както професионално, така и лично, през цялата си кариера, която започва в ранна възраст. Тя приема и въплъщава своята емблематична енергия не като външно влияние, а като вътрешно отношение.
След две години и половина непрекъсната работа, тя реши да си вземе почивка. През това време се вгледа в себе си, преосмисляйки стила си на снимане, връзката си със славата и подхода си към актьорството. Нейният поглед върху живота е по - зрял, думите и мислите по-дълбоки. Серенай сега преживява период, в който спокойствието и продуктивността съществуват едновременно.

 "Имам много хубав живот. Исках да си почина, да си дам време да се обновя и развия. Всичко върви чудесно, точно както планирах. По-спокойно е от преди, но сега черпя енергия от други източници, опитвам се да се укрепя отвътре и имам нужда от повече защита. В добро настроение съм.“

Това, което я вълнува и мотивира в този нов етап, отваря нов прозорец:

"Обичам да виждам места, които никога преди не съм виждала, да се срещам с хора от други култури, да наблюдавам живота им и да виждам себе си от различна перспектива. Освен това съм домошарка. Мога да бъда щастлива сама вкъщи, да не ми е скучно и да си прекарвам чудесно. Да си вкъщи за дълги периоди от време може да не е за всеки, но аз го обичам. Чета много, гледам филми и телевизионни предавания. Опитвам се да запълня, попълня и подхраня празнотата, създадена от дългите периоди на работа, времето, което не можех да отделя за себе си, с такива неща.“

На какво са я научили 18-те години пътуване?
През годините, в които се познаваме, тя несъмнено е претърпяла много промени и трансформации, както в личен, така и в професионален план. Питам я за връзката и със себе си и траекторията на растежа през целия този процес.

 "Невъзможно е да не се променя, защото бях на 15, когато започнах да ряботя в индустрията. Както и да е, сега съм на осемнадесет“, казва тя, продължавайки:
"Бях дете; първо станах момиче, после млада жена.“
Преживяла съм всички тези промени, както вътрешни, така и външни, с всичките им трудности и ползи. Така че, разбира се, променила съм се. Ако питате: "Какво се е променило?“, има толкова много промени, че не мога да посоча само една. Но чрез актьорството преживях собственото си израстване, свързвайки се по-дълбоко с човешката психология, придобивайки по-голяма способност да съчувствам на герои и истории, с които преди не бях запозната. И може би по-дълбоко разбиране и осъзнаване на цветовете, дълбините и пластовете отвъд моите собствени. Това промени моята перспектива, начина ми на мислене, подхода ми и със сигурност ме обогати духовно.“

Как започна интересът Ви към психологията?
Цялото това преживяване подхрани и интереса и към човешката психология. Тя казва, че обича внимателно да изследва и обосновава човешкото поведение и мотивации, което според нея придава на професията и специална дълбочина.

"Започнах този задълбочен анализ със себе си и след това започнах да наблюдавам всички около мен по същия начин. Мога да седя с часове, просто наблюдавайки хората, чудейки се какви истории може да имат. Честно казано, бих казала, че това е едно от любимите ми самотни занимания. Сега си спомням, че аз бях такава и като дете. Можех да седя с часове, без да ми е скучно, играейки игри, измисляйки истории, наблюдавайки поведението, взаимоотношенията и движенията на хората, на практика записвайки ги в главата си. Никога не съм била човек с предварителни представи или предразсъдъци за когото и да било. Макар, че е невъзможно да познаваш и разбираш напълно един човек, може би този подход ми помогна да се чувствам по-малко обидена.Това ми помогна да открия неща за себе си, които не бях осъзнавала преди. Освободи ме от предубедено, едностранчиво възприятие“, казва тя и добавя: "Психологията и наблюдението са основни елементи на актьорството. Те винаги се обсъждат предварително, по време на репетициите ... Трябва да се опиташ да разбереш защо правиш това, което правиш. Когато разбереш и откриеш причините, неизбежно се появяват различни изражения на лицето и различни емоции.“
Това е, което ми харесва най-много: способността да създавам неща с изяществото на дантела.“

"Вкъщи също четем много за психологията. Майка ми все още много се интересува от нея и изучава философия, психология и социология. Така, че у дома развивах това любопитство, постоянно задавах въпроси и задавайки си такива и към мен самата от много ранна възраст. Нямаше нищо лошо в това. Оглеждайки се назад, си мисля: ако си бях задала тези въпроси по-късно, може би нямаше да се чувствам толкова комфортно на тази възраст. Може би все още щях да се лутам наоколо в търсене на неотговорени въпроси и следователно без солидна основа или корени. Възможността да отговоря на тези въпроси ме доближи до себе си, помогна ми да приема и обичам себе си такава каквато съм, и да обичам и разбирам хората просто заради техните собствени причини.“

Милиони хора, които я виждат на екрана, се възхищават на актьорската и игра, поведението и стилът и. И така, отвъд цялото това признание и успех, как се чувства, когато погледне назад към живота си? С какво се гордее най-много?

"Макар, че не е гордост или хвалба, има нещо, което научих от много ранна възраст, без да се поддавам на детска амбиция, което прави живота ми по-лесен. Това е, че не се състезавам с никого или с нищо друго освен със себе си. Успехът понякога може да се усеща като достигната точка, прекрачен праг. Винаги съм била фокусирана върху себе си. С детски ентусиазъм винаги съм била любопитна за себе си, за откриването, развитието, напредъка, израстването и ученето. Никога не съм се страхувала да падна, да стана или да започна отначало. Просто се стремях да живея като себе си, като Серенай, с всичко човешко. Защото, когато прескачаш от една задача на друга и се фокусираш само върху успеха, забравяш какво те прави щастлива. Откъсваш се. Забравяш да живееш. Всичко започва да помръква, не знам ... Пропускаш малките нюанси, малките радости. Това е вредно за душата. Краде светлината. Затова винаги се питам: "Добре ли съм? Щастлива ли съм?“ " Наред ли е всичко ?"
 “ Съвестта ми чиста и спокойна ли е? " Резонира ли това с ума и сърцето ми?" Обичам живота и всичко, което го заобикаля. За мен успехът е да живея пълноценен, достоен и красив живот.“

Серенай живее под внимателно и постоянно внимание от години. Всичко, което казва и прави, става обект на противоречия.
Освен отговорността, която идва с публичността и славата, границите често са трудни за определяне, особено когато става въпрос за личния живот. Въпреки всичко това, тя има изненадващо естествен и зрял подход към идеята за слава.

"Никога не съм възприемала славата като за "слава“ или не съм я определяла по този начин. Бях ангажирана с нея от много ранна възраст, така че винаги съм я чувствала като част от уравнението. Поглеждайки назад, осъзнавам, че това беше неизбежен път, сливане на всичко, за което мечтаех и исках да правя. Никога не съм си представяла, че ще правя нещо друго. В момента, в който за първи път стъпих на снимачната площадка, знаех, че това е моят живот. Мисля, че да имаш професия, която можеш да преследваш с такава страст и любов години наред е прекрасна възможност. В това е моят късмет.“ Фокусирах интереса и енергията си върху нея, а не върху трудностите, с които е свързана. Мисля също, че участието ми в нея на толкова ранна възраст, израстването ми с нея, ме научи как да се справям ефективно. Имах време да преодолея негативизма. Имах време да се уча от опита и да се науча да се застъпвам за себе си. "Мисля, че сега, на тези години, се справям по-добре в това“, казва тя, добавяйки ключов момент: "Не мисля, че някога съм губила връзка с реалността.“

И така, насред цялата тази реалност, какво прави тя, за да се върне към своите, така да се каже, "фабрични настройки “? Серенай описва този процес като съзнателна пауза.

"Споменах това в едно скорошно интервю. Когато усетя, че губя равновесие, или се подхлъзвам, или че каквото и да правя не се получава, просто спирам всичко. Тоест спирам, спирам да мисля, спирам да правя каквото и да било ... Просто стоя, докато гласовете в главата ми утихнат. Когато се спра без да мисля какво да правя, без да планирам следващата стъпка, когато всички гласове млъкнат, сърцето и умът ми някак си ми разкриват истината. Истината става видима. Тя ми позволява да разбера историята от всички страни, да я оценя независимо от собствените си тревоги и страхове. "Какво ми липсва тук, какво ми липсва, какво трябва да разбера?“ "Без значение през какво преминавам, винаги първо се вглеждам в себе си, разпознавам какво ме прави уязвима и продължавам напред с по-силни, по-уверени стъпки – това ми помага да се чувствам в безопасност и да откривам прекрасни отговори за себе си“ казва тя.

Серенай не ограничава своето творчество до актьорското майсторство. Кога се чувства най - творчески ?

"Посвещавам се на писането и рисуването. Може да не го смятам за талант, но чувствам нужда от него.“ Чувствам нужда да се изразявам по други творчески начини освен актьорството. Пиша, рисувам ... И въпреки, че има неща, които никога не бих посмяла да споделя, все още го правя. Вярвам в едно нещо: творчеството също изисква време. Не винаги е възможно да се твори толкова бързо. Такива нужди винаги възникват, когато не бързам, когато имам пространство и време за себе си. Искам да творя, пиша, рисувам и да се изразявам. Методът няма значение.“

Има ли фраза или съвет, който е повлиял дълбоко на живота Ви и е оставил своя отпечатък?

"Вероятно много. Майка ми често ми казва подобни неща. Особено напоследък мога да споделя това, което ми казва най-често. Тя често ми казваше това, както като дете, така и когато започвах тази професия: "Роза Серенай, усмихвай се по-широко, с очите, със сърцето си, с устата си. Когато се усмихваш, тази светлина, тази любов, която се опитваш да предадеш, тази енергия е заразна и трансформира дори най-лошото. Опитвам се да правя това както вътрешно, така и външно; това е като начин да се защитя.“

Каква е основата на човешките взаимоотношения за Серенай? Какво цени тя най-много в приятелството и връзките, които я обединяват?

"Реалността и искреността са най-важното нещо. Възможността да се срещнем на реално място, без етикети. Техните идеи, възгледи, философия, мироглед и начин на живот – това е, което наистина ме интересува и ги прави част от живота ми. Обичам хора, които уважават себе си и другите, които споделят силните си страни, които са чувствителни към живота, хората и околната среда, които мислят позитивно и се стремят да правят добро. Искам да се запозная с тези хора и да поговоря с тях.“ "Обичам да общувам, да се гледаме един друг в очите, да разказвам истории и да ги споделям“, казва тя. Едно от най-дългите сътрудничества на Серенай е сътрудничеството и с Мави. Сега, когато мисля за Мави, се сещам за Серенай Саръкая, а когато мисля за Серенай Саръкая, се сещам за Мави. Тя описва началото на тази връзка и сегашното и състояние:

"Бях много млада, когато с Мави започнахме да работим заедно. Току-що бях започнала снимките на сериала "Med Cezir“ и дори не съм сигурна дали бях завършила първия сезон ... Говорила съм много за това, но мина известно време, затова искам да го кажа отново: тези снимки се превърнаха в носталгичен момент за мен. Имах тотем, свързан с Мави. Един ден си казах: "Мисля, че трябва да стана лице на марка деним, дори трябва да работя с Мави.“ Исках го толкова много, че седмица по-късно получих обаждане от Мави и не можех да повярвам. Беше като сбъдната мечта. Все още изпитвам същото вълнение всеки път, когато работим заедно. Точно както първия път, в началото на моето приключение, все още не мога да спя нощта преди снимките и въпреки това бързам към тях с радост. Обичам това семейство толкова много. Наистина оценявам факта, че сме семейство в тези споделени проекти, възможността да говорим за едно и също в един глас, толкова много, че съм невероятно благодарна за това.

От първия ден Мави отстоява това, което ценя и с което се гордея. Тя защитава силата на жените от всички възрасти и красотата на единството, работи за защита, подкрепа и връщане на животните в дивата природа и прави огромен принос за обществото по всякакъв възможен начин. Това са ценностите, които правят марката толкова силна в продължение на толкова много години. Следването на тези ценности е специален вид добродетел. Ето защо, с такава гордост и безгранична любов, съм момиче на Мави вече 12 години.

Днес колекцията Mavi Edition предлага свеж поглед върху изискания гардероб на съвременната жена.
Как тази нова колекция се вписва в личния стил на Серенай? Какви дрехи харесва най-много?

"В тази фотосесия нося дънков гащеризон. Той е един от любимите ми. Обичам такива вечни дрехи. Мави има невероятен талант за това, тя винаги създава красиви, иновативни дрехи, които ме вдъхновяват, като Серенай, и които също са вечни. Носех и риза и панталон, съчетани със същите тъмносини дънки, нямам търпение да ги нося. Но, независимо какво нося, винаги казвам: "Нося това от глава до пети“ и засега това е всичко.“
Безспорно „it-girl“, как би описала стила си?
Тя казва, че Мави е първият човек, който я е нарекъл „it-girl“.
"Чудесно е, че хората ме виждат така, без да се опитват“, казва тя. "Аз съм човек, който познава себе си много добре и не се страхува да опитва нови неща. Когато се подготвям за нещо, първото нещо, което ме интересува е дали се чувствам удобно, дали се чувствам добре и дали съм уверена. Дори всичко да е около мен, ако го нося с радост и любов, това ми е достатъчно. Вярвам, че красотата, която е приятна за гледане е свързана с енергията на човека, който я носи. Наистина обичам да използвам модата като форма на себеизразяване и да създавам възможност от време на време да давам пространство на всички жени, които нося в себе си.“

Докато разговорът ни приключва, ме интересуват Вашите мисли за изкуствения интелект.

"Опитвам се да не изглеждам твърде голям „бумър“ и поне се опитвам да разбирам новите тенденции. Но дори и в изкуството винаги се интересувам повече от ръкоделията и майсторството. Макар че ИИ със сигурност улеснява живота, то също така очевидно измества определени професии. Така, че все още не съм напълно убедена в тези тенденции. Но, искам да кажа, че винаги намирам нещо човешко, дори леко несъвършено по-реално, по-близко до мен. Нещо толкова съвършено не ме докосва толкова силно, колкото нещо, създадено от човека. Несъвършенствата са като белези по тялото, оставени от истории, които сте натрупали през годините ... Как може изкуственият интелект да възпроизведе пукнатините в гласа, които тези преживявания създават, отпечатъка, който треперещата ръка оставя върху произведение на изкуството? "

Ноември 2025 г. InStyle