Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...49

Асан се оженил за французойка. След една седмица го питат:
- Как върви брака?
- Разведохме се!
- Зашо бе, Асане?
- Еее, тая много мръсна, бе! Всеки ден се къпе!

.

Днес ме засече една русенска кола. Аха да ги освиря, ама си викам:
Ами ако има вътре осмокласник?!

Работете само нощна смяна и няма да работите нито един ден през живота си.

Веднъж Иванчо тръгнал да излиза от къщи. Баба му го попитала:
- Къде отиваш?
Той отговорил:
- До кварталния бардак.
Бабата го ощипала зверски по ръката:
- Гамен с гамен! Ще ти измия устата със сапун за такива приказки.
Нашият излязъл навън. Пред блока го срещнал един комшия.
- Накъде така бе, момче?
Иванчо обяснил:
- До кварталния бардак.
Съседът му извил силно ухото.
- Как не те е срам, бе?! Това днешната младеж много сте се разпасали напоследък.
Иванчо продължил по улицата. По някое време срещнал класната.
- Къде си тръгнал, господинчо?
- До кварталния бардак.
Даскалицата се развикала:
- Аз така ли те възпитавам бе, Иванчо? Ще се оплача от теб на директора!
Най-после стигнал заветната цел. Когато потропал на вратата, отвътре излязъл сводникът.
- К'во има бе, пич? Май си объркал адреса.
Иванчо отвърнал:
- Не, на точното място съм. Искам да вляза в бардака.
Сутеньорът го завъртял, ритнал го отзад и се троснал:
- Я бегай оттука бе, пикльо! Ти пари за банички нямаш, тука си решил да влизаш!
На път за вкъщи Иванчо поклатил глава:
- Край! Ще кажа на тате друг път, като си забрави шапката в кварталния бардак, да ходи сам да си я взема!

80 те години. Кино. Филмът е сръбски. Салонът пълен. Мъж и жена семейни са на 2 ред. По едно време мъжът пита жена си:
- Ти тоя боб дет го вари днес, хвърля ли му първата вода?
- Да. Защо?- прошушнала му жената.
- Щото ми се пръцка та едва удържам.
Жена му се замолила:
- Е хайде сега, хубава работа, изложи ме пред толкова хора. Стискай моля те. Тя Мимето го е гледала този филм, разказала ми го е. След малко сръбските партизани ще взривят немския влак, изчакай взривът и ще се освободиш без да се изложим...
И наистина, след малко Титовските партизани заложили тротил на линията, чул се мощен взрив, завалията също "стрелял", така, че хората помислили, че това е ехото от взрива (макар аймакс и 3д още да не са били познати). Всичко шест. Е да, обаче след 20 секунди някой ревнал от последният ред:
- Бах мама му и влак, с лайна ли беше пълен, че замириса толкова!!!

- Мамо, искам кифла!
- Млъкни, още си малък!

Нали е 15 септември,та се съсетих за това... 🤔😉
Успешна учебна година🥇🥈🥉🏆


".......
Веднъж след приключване на втория срок директорът го повикал, разгърнал отпреде му главната книга на V "д" клас и му рекъл:
- Г-н Татев, виждате ли, една проверка, таквози, и едно малко обяснение.
- Моля, моля, г-н директоре! На вашите услуги!
- Тук на ученика Гаргов Херувим сте писали петица за втория срок, а той, видите ли, е изключен още преди да изтече първият даже.
- Хм, да, да! Спомням си, г-н директор, спомням си, но то беше тъй сръчно и тъй трудолюбиво момче и толкова много предмети ми изработи за кратко време, че и за третия срок спокойно може да му се постави бележка...
- Същото, видите ли, сте направили и с ученика Калцунев Борислав. Той пък въз основа на медицинско свидетелство и по решение на учителския съвет е освободен по вашия предмет поради това, че три пръста от дясната му ръка липсват.
- Липсват, липсват, г-н директоре, и е освободен, но идва, идва момчето и работи... с лявата ръка работи, знаете. Рендосва, кове и реже с триона като дявол.
- Да кажем, че и това е така, макар че не трябваше да му поставяте бележки, но, видите ли? Какво ще кажете за шестицата, която сте писали на Карапанчев Емил, който почина от тифус още преди Коледа?
- Ах, да, да! Прав сте, г-н директоре, прав сте... Не е правилно, но и то небрежност не е... То, детето, беше тъй примерно, тъй кротко и послушно и тъй бедно... Като се научих, че починало, тъй ми дожаля, че с нищо не се погрижих за него, с нищо не му помогнах, та си рекох: "Умряло клетото, отишло си вече, защо ей така, вместо цвете над гроба му, вместо свещица, един вид, да му не сложа една шесторка на горкичкото..." За Бог да прости, един вид, г-н директоре, за Бог да прости и вечна му памят го направих, знаете..."
,,За Бог да прости"- Чудомир