Четвъртокласници 2026/2027

  • 13 542
  • 367
# 360
Нашето училище е буквално"през пътя". Пресичаме улицата пред блока и я оставям сама да стигне до там. Но то е на 10 крачки по една пътечка. Дори вече я оставяме сама да ходи в двора, за да кара ролери ако има уговорка с някоя приятелка.
Иначе не иска да се  премества. Единственото, което би я накарало да го направи е, че най-добрата й приятелка се премести и евентуално да отиде в нейното училище. Пак квартално, но вече ще трябва да ползва ГТ. Не знам, какво ще правим. Нашето училище след 4-ти клас е голяма греда. За по-далечни или извън квартала не мислим.
Виж целия пост
# 361
Моят син е самостоятелен още от миналата година. Сам се прибираше. Сега сутринта отива с негов приятел от съседния вход, чакат се пред блока и ходят сами до училището. Прибира се сам. На английски вече ходи сам. Но всичко ни е в квартала, не смея да го пускам сам с градския транспорт.
Записах го на математическо състезание в началото на Ноември (с явно нежелание от негова страна, разбира се Joy). Госпожата им даде задачите от миналата година и да си призная и аз се затрудних на някои (а съм добра по математика). Очаквам голямо излагане, но се надявам поне да се опита сам да мисли, защото в къщи като срещне затруднение знае, че аз съм насреща.
Виж целия пост
# 362
Нашето училище е до 4 клас, така че няма други опции, освен смяна. Наборчето знаеше още от 2 клас на батко си (т. е. от детската градина), че след 4 клас ще се кандидатства 😀 Съответно ходи на уроци по състезателна математика от 3 клас, свикнал е на напън, който тази година вече е още по-засилен. Уви, резултатите според мен не отговарят на положените от мен и него усилия, но пък самият процес също го учи на много. Истината е, че от година на година конкуренцията за "елитните" училища в Пловдив става все по-ожесточена, пряко свързана с постоянно прииждащите новозаселващи се в града, които също се борят за добри училища.
Виж целия пост
# 363
Няма да кандидатстват моите деца, натискам да учат, но желание няма.
Сами не ги пускам, защото макар, че училището е на пешеходно разстояние се пресичат два големи булеварда.
Виж целия пост
# 364
Ние сме с училищен транспорт и спирката е точно пред дома ни, въпреки това още ме е страх да я пусна, макар да пресича само локално платно. Не забелязвам промяна, учи си засега и има желание, няма пропуски. Не мисля да кандидатства след 4 клас, харесва си училището и няма желание да го сменя. Пубертетът започна при нея, сама си го казва и се извинява, че понякога реагира остро, казва, че не знае защо. Grinning
Виж целия пост
# 365
Ще кандидатства наборът, на курсове по състезателна математика ходи от първи клас. С мрънкане сяда да решава, много повече предпочита да играе на компютъра, но аз не го оставям да ходи на курс без написано домашно, нито да ходи без подготовка по състезания (без да е решавал теми от предходни издания на същия турнир). Мотивиран е да смени училището, макар че понякога го е шубе от огромното натоварване в училището, в което ще кандидатства.
Не го оставяме да ходи и да се прибира изцяло сам все още, но се случва да слизат със сестра си на близката до училище спирка на градския транспорт и от там да ходят сами до училище (4-5 минути е пътят), а родителят, който е бил с тях в градския транспорт, да продължи пътуването с транспорта, за да заведе третото дете на градина. Има желание да е самостоятелен, но ме е шубе все още. В нашия клас ми се струва, че за момента няма деца, които да ходят и да се прибират сами, но вероятно това се дължи на факта, че за почти никое от децата училището не е близко и доста от тях се водят с кола или градски транспорт от по-далечни райони.
Виж целия пост
# 366
Нашата четвъртокласничка не ходи сама. Има голямо желание, но раницата е неимоверно тежка. Имат шкафчета, но тази година сменят стаята за занималня и не оставя в шкафчето нищо, освен технологии, рисуване и физкултура. Аз не мога да я нося тая раница, хора.
Училището е много читаво и няма да сменя. Все още ходи на занималня, от която съм много, много доволна. Учи си добре там, остава вкъщи да чете разказвателните и да пише по английски понякога.
За състезания по математика не я готвя, ако ходи, разчитам да направи каквото знае, няма защо да я тренирам, искам да прави каквото тя харесва, не каквото аз харесвам.
Всеки петък решават НВО от някакво помагало, тя се справя, но масово децата не могат да се вместят във времето, казва класната.
Страстта и са танците, там здраво тренират за конкурси.
Вече с второто минаване през българското образование, усещам, че предпочитам да е здрава и щастлива. Късмет да има, а оценките са субективно понятия понякога.
Виж целия пост
# 367
Аз за четвърти път минавам и съм на същото мнение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия