МАРТЕНСКИТЕ ни сладури ходят вече и са щури!

Здравейте мацки! 

Мила, много гадно това с майка ти. Аз не си поплювам много и всичко си го казвам както си е. Съобразявам се, разбира се, с тона си. Имахме един малко неприятен случай преди доста време с майка с един пържен шаран. Тя упорито настояваше да дам на Криси, аз не. Още не беше яла риба. Посдърпахме се, но аз й казах, че не ми е приятно да ми се меси и да си позволява импровизации с моето дете. Е не й стана приятно, ама това е положението  Свекърва ми не си позволява такива неща, особено откакто гледачката е вкъщи. Ако можеш, по-добре направо. Става по-бързо и ако има да се сърди, ще се разсърди в момента и ще й мине после

Кате_Н, много се вълнувам за тебе. Всичко ще е ОК

Всички дечица да оздравяват бързо

Лек ден от мен! 

Миличка, проблемът с майка ти идва от там, че тя вероятно приема Бобката за възрастен човек, тя вижда едно мъничко ходещо човече, а не осъзнава, че той още е бебе. По-скоро според мен тя си мисли, че той е на нейния ум   Още повече, че тя не го е гледала и не знае какво той може и какво не.Аз бих ти предложила следната сценка, опитай да обясниш на съпруга си или на сеста си избери си по-близък човек, в найно присъствие, че детето е още много малко, че не бива да го изпускат от поглед, че той не осъзнава, че ако скочи от високо може да се нарани, измисли си как детето на ваши познати е глътнало дребни предмети и са влезли в болница, колко е опасно да му се дават храни, които не е опитвал и до какви страшни последици би могло да доведе подобно поведение от страна на възрастните. Предполагам, че ако не е насочено директно към нея няма да се обиди и ще разбере грешките си  
На всички болнички бързо възстановяване  

Катенце тази идея за примера с друго уж пострадало при подобно невнимание дете много ми допадна-ще пробвам

да се оплача и от друго-Бобката ходи от два дена на пръсти,сетих се за това дето Мики каза на Катето Н за умалелите обувки но все пак записах и час за алексиев-чудя се дали не е от това,(че минахме на чорапки вместо чорапогащници и да му се набират на крачетата

И това е в репертоара на Дани Аз имам 4увството,4е вси4ки шмекерии дето ги правят вси4ки деца взети заедно са в репертоара на мойто диване.Сега най интересно му е да светка и угася лампи,ка4ва се на леглото и се по4ва.За шамарите искам да доуто4ня,4е преди като беше по малък удряше на игра,един вид като се радва на някой,а аз само следях да не нарани някое детенце,но сега удря от яд,когато не стане по неговата,с цел да нарани.Нямам никаква идея как да го оту4а от този гаден навик,какво ли не пробвах.
Мила според мен седни и си поговори с майка си,обясни и какво може и какво не може,аз си мисля 4е не би трябвало да ти се обижда,стига да и обясниш спокойно нещата.
Айде приятен ден от нас

Честит рожден ден на terina! Да си жива и здрава и много да те радва малката Елина! 
Мила, не мисля, че проблемът е чорапките. Преслав цяла зима си ходи с чорапи, но не сме имали проблем. Дано да е от обувките.
Подкрепям мнението на КатетоМ, дано помогне при майка ти. Ето снощи Преслав го виждам да дъвчи нещо и се оказа 1 стотинка. Играл си с портмонето на баба си и явно е изпаднала от там и я награбил. Добре, че го видях и я извадих преди да я глътне.
А лампите и при нас са хит в момента. А някой е влязъл в тоалетната, вратата се окупира и като излезе, веднага трябва да го вдигне, за да угаси лампата.

     4естит рожден ден на терина.Много здраве,щастие и сбъднати ме4ти  

Честит рожден ден Terina! Да си много здрава, много щастлива и много обичана   

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ТЕРИНА! БЪДИ ЖИВА И ЗДРАВА И МНОГО, МНОГО ЩАСТЛИВА!!!

Беа, Писи засега е безнадежден случай по отношение смукането на палеца си , и то само на лявата ръка (поне), смуче го упорито при заспиване, а не по всякакви поводи. Купих въпросното лекарство daum exol с надеждата, че ще помогне, но имаше ефект само първите два-три пъти. Първият път направо полудя, чудеше се защо не може да си лапне палчето, въртя се сума ти време и не можеше да заспи, плачеше, аз почнах да се обвинявам, че мъча детето, но после си викам, че е за нейно добро. После обаче като я мазах малко по малко си свикна с вкуса и ето сега не виждам смисъл да я мажа, защото не й пряави никакво впечатление....не знам как да я откажа, надявам се като започне да разбира да я убедя. 

Мила, аз мисля, че и двата варианта за удачни, важното е на време да информираш майка си за заплахите, които съществуват, защото в тази възраст има много неща, които трябва да се съобразят, а тя може би е забравила какво е да гледаш малко дете, а и днешните условия са много по-различни. Аз обяснявам на бабите всичко и им казвам направо кое не ми харесва и вече не ми пука ще обидя ли някой или не, защото детето ми е по-важно, а на тях бързо им минава сръднята, но пък после спазват всичко, което съм казала. Успех !

Мишел, дано всичко при вас е наред! 

КатеН, дано наистина резултатите този път са верни, много се вълнуваме наистина всички!   

Честит Рожден Ден,Терина!!!Много здраве,щастие и любов ти желая!!!

Дани никога не е смукал нито биберон,нито палче,но пък е пристрастен към циците ми Как ще се отбиваме просто не ми се мисли,не го виждам скоро сам да се откаже...

Мила,много кофти ситуация с майка ти Аз,честно казано,не бих оставила детето на моята майка и за час,но тя пък живее далече така,че е и невъзможно.На свекърава ми няма проблем да го оставя,тя даже е в другата крайност,прекалена паника и досадна грижа,но бих била спокойна ако детето е с нея.Освен това винаги се обажда да пита дали да му даде солетка, примерно, или нещо друго.Според мен поговори с нея открито какво те притеснява,а ако мислиш,че много ще се разсърди,приложи съветите на Катето, по заобиколния начин.

За удрянето,Дани също в пясъчника похлопва децата по главите с лопатката,но по-скоро от радост,и просто незнае още как да я изрази.Иначе като се сърди не бие,само сгъва краката като го хвана и започва да се тръшка,но аз го оставям легнал на земята (в къщи) и се отдалечавам,той като види ,че не му минава номера, става и вече е забравил защо се е сърдил .

Мишел,стискам палци всичко да е наред с Вики,милото детенце!

Кате Н ,радвам се,че всичко е наред!Значи сега ще си чакаш спокойно деня ,в който бебка сама реши да излиза и няма да предизвикват раждане то по-рано,нали?

Цунки на всички!!!

Маминки,дайте предложения за заглавие на следващата темичка

Мила, Илин от както проходи, ходи на пръсти, та не мисля, че е от чорапките. Някъде бях прочела че до 4 г е нормално дечицата да не ходят правилно / на пръсти, със стъпалата навътре .../ но ако след тази възраст има нещо нередно да се потърси специалист. Но сега като чета, че искаш да го водиш при ортопед и се замислям, дали и аз да не отида  Или не винаги ходи на пръсти, но като цяло е така 
А на майка ми и казвам всичко което не бих искала да се дава на Илин или за начина на гледане, но въпреки това... майка ми е пушач, когато и оставяме Илин, тя пуши на терасата но той я вижда, и се е научил като види фас го взима и казва "пуф-пуф"  Е като го видях и лошо ми стана при положение че ние с мъжа ми сме непушачи, това да е едно от първо научените неща  Сега я помолих да се крие и той да не я вижда че пуши, но да видим 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ТЕРИНА, ЖЕЛАЯ ТИ ОТ ВСИЧКО ХУБАВО ПО-МНОГО 

Предложение за тема:Пързалки,люлки,катерушки на Мартени4ето са първи дружки.
Това със сгъването на краката и лягането на земята също ни е в репертоара

И на нас.

Честит рожден ден на Терина!Много здраве, щастие и любов!

Мишел, ще се моля за вас с Вики

Аз вече съм си вкъщи. Нещата около моята операция се оказаха по-сложни отколкото лекарят предполагаше. Всъщност ме оперираха във вторник, а не в понеделник, когато искаха да ме приемат за изследвания, трябваше да стигна до шефа на хирургията с обяснения, че кърмя и не мога да си оставя детето  през нощта, не остана жив човек в тая болница да не разбере каква съм кукувица, че имам едногодишно кърмаче най-трудното ми беше излизането от пълната упойка - повръщах, не можах да дойда на себе си 4 часа добре че мъж ми беше до мен, че иначе нямаше да се справя, после супер мотивирана да си ходя още вечерта както ми бяха обещали, скочих на 6 час от леглото и припаднах пак добре че беше мъж ми да ме хване, на 8 час същото, та се наложи да изкарам нощт в болницата, то и без това не беше желателно след тази упойка да кърмя...Али е плакала жестоко цялата нощ, а и аз не съм мигнала от притеснение какво ли става вкъщи / е и от страх да не ми влезе някоя хлебарка в ухото/, изписаха ме на следващия ден още в 10 сутринта и как съм се прибрала до вкъщи незнам - баси дупките има по тия улици, а как качих 5 етажа няма да ви разправям Раната е супер грозна, а уж щеше да е 2 см., вертикална под пъпа и стига почти до секциото, като буква Т обърната, та май приключих с банските...сега си лежа и родата е организирана по часове да се грижи за нас с детенце...най-гадното беше Али като ме видя, скри личице в пазвата на баба си все едно съм чужд човек, после се отпусна и почна да протяга ръчички да я гушна, а аз не мога и тя се разплака от тогава не е спряла да протяга ръце към мен, а на мен сърцето направо ми се къса, пробвах един път да я гушна седнала, но тя нали се върти и ме удари по раната и сега не рискувам, но съм толкова депресирана, седя отстрани и гледам как другите я хранят, обличат, водят за ръчичка, гушкат я...ревнувам жестоко.

 

Ох,Дейзи,милата...Важното е,че операцията вече е минала.Дано да се възстановиш по-бързо и да можеш да си гушкаш Али много скоро!