Деви - какво да ни правиш!
В интерес на истината, мислех си, че поне до средата на втората година, ще го караме и взимаме с колата, но ме изненада много приятно още миналата година септември - мисля че към края беше, когато си хвана автобуса до София и от там - влак за Пловдив.
За изминалата учебна година, един единствен път обърка и слезе на грешна гара (пътувахме тогава и му казахме, да слезе на друга гара, която ни беше по път и по този начин щяхме да спестим около час) Е, човекът видял, че в 18:45 влака по разписание ще е на въпросната гара, навил си алармата за 5 минути по-рано и заспал. Звъннала алармата, той грабнал куфара и слязъл, но като видял, че ни няма на гарата, звъна да пита къде сме (в същото време, ние го чакаме на гарата, на която трябваше да слезе)🤣 Е, поне беше близо, та за 15тина минути се събрахме
Единствените отзиви, които имам от него е за учителката по немски - била "взискателна, но добра" и според него, немският език бил с много усложнена лексика, но граматиката била лесна
Ще го видя след месец на същото мнение ли че е На кабинетна система са и там, но май това е единственото, което знам - той не казва, аз не питам!
Направихме уговорка, че ще удвоим стипендията му, ако се пребори за такава и втория срок, защото нали "не е много доходоносно да учиш"
Време ми трябваше, за да свикна, че щом не се обажда, значи всичко е наред, но наистина е така! Разменяме по някое и друго съобщение дневно, чуваме се (по моя инициатива, естествено) 2-3 пъти седмично и толкоз
