Любители на кучета - 154

  • 23 838
  • 722
# 300
Поне един още има моите страдания - вали ли дъжд, нашите са "първи шпаги". Стават на малаци, но разходка не пропускат. На всичкото отгоре се научиха, като се върнем, лягат и оголват коремите и баджаците да ги подсушавам. После пак тичат по двора и се освинват, но след разходка има "масаж" със суха кърпа - "процедура", демек. Satisfied
Виж целия пост
# 301
Трети ден вали при нас. Вече щем-нещем сме примирени с новата си съдба на немско куче в дъждовен район. То не било лесна работа да те повишат в немска овчарка от обикновен черноморски пес Simple Smile
Виж целия пост
# 302
Бергичка не й дреме ни от дъжд, ни от сняг. Зимата почти не спи в къщичката си, а на вън. То вали върху нея - дъжд, сняг, тя спи.....притеснявала съм се да не настина, но няма как да я вкарам в къщичката Simple Smile
Виж целия пост
# 303
Ни на Ева, ни на Пипин им дреме дали вали. Дали вали дъжд, сняг, камъни. Любимото ми е като е замръзнало, па вали и дъжд и е студ (в Бургас обикновено е след мимолетен сняг, рано сутрин, кога е решило, че вече трябва да вали просто дъжд) и да ми се мидликат по половин час и да ме влачат.
Ако някой врещи в 6 сутринта "Айде акай вече, че умрях от студ" - аз съм.
Виж целия пост
# 304
На Съни не й пука да вали сняг, дъжд хич, спи си навън и не иска да влиза в къщичката. Обаче ако хвана да й мия клетката и да я напръскам с маркуча се крие веднага.
Кристал пък обича да я къпя и няма проблем. Даже й дай да джапа по локвите ама пък на мен ми става лошо след това като трябва да я мия.
Големи лудетини са тез моите двете направо вече ми побеля главата с тях. Кристал сега е наказана в клеката все някоя щуротия ще направи докато ме няма. Онзи ден бях навън в двора, а децата и кучето вътре. Качвам се аз и сина ме вика,че Кристал се задавяла. Питам го какво стана да не е изяла нещо той ми казва не. Мина й задавянето/попринцип като пие вода се задавя така/ и след малко изчезна от полезрението търся я, няма я. И гледам плъзгащата се врата на кухнята леко е отворена и гледам Кристал вътре ближе един тиган с мазнина от пържени филии/ бях го оставила на земята, че нямах място на плота докато се опече баницата/. Не знам колко си е близнала не изглеждаше да е много обаче вечерта повърна 3 пъти, удари я на растроиство и се бях притеснила много. Цяла нощ я следих как е макар,че беше игрива и весела. Може и преди това да си близнала и с това да се е задавила, та сега ще седи затворена докато ме няма и аз ще си знам тигана да не е на земята, уж всичко гледам да обезопасявам ама ей това мъненкото как си отваря тез врати не знам.
Ей я сега си е измислила нова игра, цопнала си е топката в купата с вода и си я врътка вътре.
Виж целия пост
# 305
Здравейте,
Отдавна не съм писала при вас, но ви чета често и реших да се впиша най-накрая.
От известно време не човърка мисълта за второ куче, след като Тара остана сама е много тъжна, ако всички излезем и започна да се качва по дивана/леглата и да търси къде да се сгуши.. ваймката си и беше компания, сега си тъжи за нея. На този етап обаче е най-разумно да изчакам, защото нямам възможността да обърна достатъчно внимание на нов куч(не бих взела бебе, а пък големите са съвсем сложна работа, а съм с две малки хлапета).
Тара вече е и доста асоциална, не знам от годините ли е, но особено последните 2 изобщо не търпи други кучета или непознати хора. Лае всички кучета, освен няколко в квартала, като видя някое пуснато вече лошо ми става, защото тя не търпи да я душат, малки кучета не търпи да я катерят и все съм на щрек от къде какво ще изскочи. Не харесва и деца, освен нашите(особено ако държат храна), дебели мъже, мъже с колелета и тротинетки Grin като цяло малко неща харесва.
На дъжд и сняг може да се разхожда с часове, стига да има някой ентусиаст с нея. Ваймката беше мъка, не търпеше дъжд, не акаше на мокро/кално и само пишваше и теглеше да се прибира, а с прибирането започваше да мрънка да излиза пак, да не би вече да е сухо..
Плащам и данък, тук разбира се ям бисквита.
Виж целия пост
# 306
Помня ви.
Обаче не помня какво стана с ваймката...
Виж целия пост
# 307
Замина си тя, миналият Май и отказаха бъбреците и я приспахме ден преди рождения ден на мм. Тъкмо беше чукнала 10г, а ако беше задържала още 3 месеца щеше да се срещне с малката госпожица от горната снимка. Сигурна съм, че щяха да са голяма партия, защото синът ми и беше любимият човек, въпреки тормозът, който налагаше над ушите и ежедневно.
Виж целия пост
# 308
Около нас е пълно с кестени, като ги чувам и виждам как падат, не ми се мисли, ако някой уцели Иванчо..
Умирам от страх.

Виж целия пост
# 309
Много е благ този мъжага.
Виж целия пост
# 310
На мен днеска ми тупна един на главата - никак не е приятно.
Виж целия пост
# 311
и на мен един орех. събирах малко орехи. изобщо не е приятно и изобщо не е безболезнено.
Виж целия пост
# 312
Miliva, съжалявам да го чуя. Тя май си имаше проблеми с бъбреците, имам спомен, че не задържаше урина. Но вие направихте живота й радостен и пълен с обич.
Виж целия пост
# 313
Чета ви редовно, ама си признавам – не пиша често. В началото на годината загубих най-голямото си съкровище и това още ме боли… 💔 Но няма да връщам лентата назад.

Защото сега животът ми поднесе нова радост – представям ви моето пухкаво чудо! 🐾

Това е Беър – синеока сива мечка, игрив като ураган, но с плахо сърце, което прелива от любов. 💙
Да знаете – зъбките са остри, но прегръдките му са още по-силни! 😍✨
Виж целия пост
# 314
Съжелявам за Рекс,мила   k sh!Нека синеочко донесе много топлота в сърцето ти,а нас ни радвай с повече снимки  на сивото  мече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия