Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?

  • 6 006
  • 160
# 105
Много харесвам и аз името Биляна, но мисля, че би трябвало да празнува на Еньовден, а не на Цветница.
...

И на двете дати може да празнува. Питала съм свещеник.
Иначе аз не приемам, че са кръстени на бабите и дядовците, а са вдъхновени от тях.
Виж целия пост
# 106
Аз съм чувала също, както вероятно повечето от вас, че не е хубаво да се кръщава първо дете на починал човек.

По тая причина се отказах от другия ми вариант - Димитър. Не се считам за суеверна, ама някак си не бих го направила.

Най-добрият приятел на баща ми почина доста млад, и години по-късно дъщеря му роди с разлика в няколко години 3 момчета. Чак третото е Атанас (на починалия си отдавна дядо). Местните баби дълго време се възмущаваха, че първия разбираемо не е Наско, но и че втория не беше - до ден днешен не са простили.
Виж целия пост
# 107
На мой приятел брат му загина в катастрофа на 16 години. Няколко години по-късно той кръсти първородния си син със същото име. На някои хора сигурно това носи утеха и помага в превъзмогване на мъката. Аз не знам бях ли чувала суеверието по това време, та не знам дали по нашия край е било възприето.
Виж целия пост
# 108
Чела съм, че евреите задължително давали името на починал човек.
Виж целия пост
# 109
Някои кръщават на починали. И в миналото някои са кръщавали.
Виж целия пост
# 110
Аз знам за едни баба и дядо, които до третата годинка на детето не искали да го виждат, защото снахата избрала да го кръсти на нейния баща. Нищо че снахата и сина им живеели по онова време в дома на баща й.
Виж целия пост
# 111
Никога не съм била привърженик на това на всяка цена да се кръщава на близък. Ако наистина на човек му идва от вътре и самият той би бил щастлив кръщавайки на съответния роднина- чудесно... Но всички останали хипотези на кръщаване под натиск, с безумни имена и комбинации които по нечие усмотрение покриват очакванията и спазване на традиции- не благодаря.
Така в този ред на мисли никога не ми е минавало през ума дори да кръстя някое от децата си на мен или на татко им. И за мен подобно решение е доста егоцентрично и странно. Все едно не са достатъчни чисто биологичните връзки и тези с бащино и фамилно име, че трябва съвсем да го "притежаваме" това дете...
 П.С когато очаквахме голямата ни дъщеря до средата на бременността бяхме с идеята, че чакаме момче. Аз исках да се казва Борис, таткото също харесваше името, но след като сподели плановете ни пред приятел въпросният човек му беше вкарал мухата че, заради че името на мъжа ми започва с Б ще изглежда все едно го кръщава на себе си... Пълно безумие за мен....
Виж целия пост
# 112
На мен ми казаха, че съм единствената свекърва, която е отказала внучката да е кръстена на нея😁
Аз не си харесвам името, пък и не искам да наследи от кармата ми, която не е много лека.
Аз съм благодарна на Бог за всичко, не се оплаквам....
Синът ми даже се разсърди, че отказвам. Сега внучката носи неутрално име , което майка и измисли.
Когато аз избирах име за сина си, дадох му любимото си име за момче. Той си го харесва  и презимето, което даде на дъщеря си е хбаво. Мое мнение - детето трябва да носи  свое име,  с хубаво значение , без опити за оргиналничене.
Виж целия пост
# 113
И аз не си харесвам името.Още от сега съм казала, че не искам на мен да кръщават.
Виж целия пост
# 114
Ние не сме казвали на никого от родителите какво ще бъде името на детето. Научаваха го след раждането. За първото дете мои близки приятелки подозираха, защото името го бях харесала още като ученичка и сме си говорили. За второто знаеше най-добрата ми приятелка, но то беше избрано от сина ни. Третото още не сме го измислили, но пак няма да се обяснявам предварително за намеренията ни.
Виж целия пост
# 115
Аз съм го споделяла, ако някой ме е питал - не е било кой знае каква тайна.
Виж целия пост
# 116
Моето го кръстихме с име, което аз харесвам отдавна, но е и с буквата на свекървата. Не съм го кръстила на нея, но тя така си мисли, което си е плюс, защото все мъжки от нейна страна, а е искала и момиченце. 😁
На мен не ми пука дали ще е на някого или не, стига името да ми харесва. Но може би бих искала да не е точно същото. Ако е на Антон да е с А, но да не е Антония точно.
Виж целия пост
# 117
Бих кръстила детето единствено на таткото, на баби или дядовци - не.
На себе си също не бих.
Друг е въпросът, че таткото изобщо не харесваше идеята да кръщаваме детето на него.
Той, от своя страна, искаше да покажем уважение към бабите и дядовците и да бъде кръстено на някой от тях. За да няма семейни войни и сърдити, събрахме първите буквите от имената на бабите и дядовците, поразместихме ги и се получи прекрасно име. Така хем са уважени всички те (или поне така го изкарахме пред тях Grinning ), хем детето реално не е кръстено на никого, защото името и е неутрално.
Виж целия пост
# 118
И това не го разбирам: да се уважат баби и дядовци, да се радвали.. А детето и неговите интереси остава на втори план...
(Да не отварям тема за това, че уважение може да се покаже и по други начини, не е нужна такава показност.)

На нас ни беше важно името да е звучно и да се произнася лесно и на двата езика; да е завършено и утвърдено; да има хубаво значение и история и накрая, да не се налага детето да го повтаря няколко пъти. Избрахме едно библейско, едно латинско и едно северногерманско. Потрудихме се доста, но си заслужаваше.
Виж целия пост
# 119
Как биха могли да се нарушат интересите на детето, ако е кръстено на бабите и дядовците?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия