Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?

  • 6 006
  • 160
# 60
И двете си деца кръстихме с имена, които ни харесват, без да спазваме традиции или модни тенденции.
Виж целия пост
# 61
Родител да настоява детето му да е кръстено на него ми се струва комплексарско. Напоследък обаче сякаш има тенденция деца да се кръщават дословно или почти дословно на бащата - не ми допада, но щом на хората им харесва, няма лошо.
Да кръстиш дете на баба/дядо го одобрявам, ако и на двамата родители това решение им идва отвътре и чувстват името като правилното за детето. Със сигурност не харесвам тази традиция, когато кръщаването е под натиск от страна на баба/дядо/другия родител или защото в семейството се въртели само две имена от поколения и така било задължително да се кръсти детето.
Моите деца не са кръстени на никого - избрали сме имената, които с мъжа ми харесваме най-много, без да се съобразяваме с имената на роднините.
Виж целия пост
# 62
Моят мъж има един приятел, който е с близко до моето име. Едновременно чакахме дъщери и тяхната, два месеца по-голяма, я нарекоха с име, близко до това на ММ. Не знам на кого. Моят взе да подмята да сме кръстели нашата на мен и приятеля му. Отсвирих го, естествено, даже не проверих доколко е майтап. Пък нека майката да се мъчела да ражда, да имала право на едно свое име и кви са тия бащи, дето искат да имат думата. Wink

Може да е искал като викне, да идваме и двете. Wink

В училище по наше време като викнеха (децата, не учителите): "Димо!", "Гальо!" и т.н., се обръщаха Димо и Дима, Галин и Галина и т.н.
Виж целия пост
# 63
И аз в хора на хората кръстили децата си на самите деца. Дъщеря ми и е Мая. И аз и ММ сме с дълги и тежки имена, искахме за децата кратки Blush
Много преди да забременея за мен любимо женско име стана Зина - принцесата войн - не ми се смейте.
ММ пък искаше да е Хера... Което ми е кучешко...
Накрая стигнахме до Мая и Рая и понеже на никой от цялото семейство в имената му няма Р - остана Мая. А - също и защото докато бременеех ММ много зяпаше международната космическа станция (МКС) и имената на госпожицата имат същата абревиатура. Joy , и също така на индианските маи Joy

Синът ни се казва Иван. Силно, мъжко, старо име. Дядото на ММ го е носил, а той много прилича на него. Отделно първите 2 букви са от името на моя баща, а последните две от името на моя дядо. Знаела съм винаги вътрешно, че като имам син, ще е Иван.

Относно кръщавенето - ми не. Не и по задължение и заради "апартамента". Ако много харесвам името и човека - да, с радост. И аз познавам деца кръстени дословно на родителите си. Помня една баба Маргарита, чийто син беше Маргарит. Там историята казва, че дълго време не е могла да износи плод, ходила е при баба Ванга и тя я е посъветвала да нарече бебето на себе си, за да оживее. Ако мен са ме излъгали - лъжа ви и аз.
Виж целия пост
# 64
Ами приеми го не като грандоманщина, а като едно уважение. Както като кръщават децата  на баби и дядовци. Simple Smile Същото е.

Мисля, че достатъчно децата носят презимето и фамилията на бащата. Не е нужно и първото да е на тях, егаси. 9 месеца го носиш, храниш го година от гърдите си, гледаш го, не спиш, и накрая и трите имена да са на егоманиака. А мама къде е? Брей, много уважение се показва към таткото, който за съжаление в много родителски връзки не е хич активен.
Виж целия пост
# 65
Това какво презиме и фамилия носи детето, не го решават родителите.
Защо да не уважа бащата на детето си с неговото желание, сина му да носи неговото име и това на прадядо си?
Аз наистина не виждам проблем, пак казвам, това е израз на уважение, дали ще е баба, дядо или баща, каква е разликата? На мен името ми харесва, не е като да съм била против и бащата да е настоявал и да не се е съобразил с мнението ми. Не, той просто предложи и аз се съгласих.
Ако беше момиче, щеше да е Нора(неутрално), любимо мое женско име и бащата нямаше против. Ако беше толкова заради егото му това кръщаване с неговото име, щеше да настоява при родено момиче, да вземе женския вариант на същото име. А то изобщо не е било тема на разговор Simple Smile
Виж целия пост
# 66
На мен лично тази практика да се кръщава на бащата или на майката не ми харесва особено. Но и аз познавам такива примери. В момента се сещам за Марио на майка си Мария.

Баща ми се казваше така, майка му го кръстила на себе си (Мария). Когато съм се родила са били страшни разправии, защото тя е държала и аз да съм кръстена на нея, което моята майка е ми е намирала за абсурдно (и с право.)
Моята приятел е кръстен на баща си и в момента чакаме бебе, но сме се разбрали че няма да го кръщаваме на никой. Не си падам по тези изпълнения.
Виж целия пост
# 67
Това какво презиме и фамилия носи детето, не го решават родителите.
Защо да не уважа бащата на детето си с неговото желание, сина му да носи неговото име и това на прадядо си?
Аз наистина не виждам проблем, пак казвам, това е израз на уважение, дали ще е баба, дядо или баща, каква е разликата? На мен името ми харесва, не е като да съм била против и бащата да е настоявал и да не се е съобразил с мнението ми. Не, той просто предложи и аз се съгласих.
Ако беше момиче, щеше да е Нора(неутрално), любимо мое женско име и бащата нямаше против. Ако беше толкова заради егото му това кръщаване с неговото име, щеше да настоява при родено момиче, да вземе женския вариант на същото име. А то изобщо не е било тема на разговор Simple Smile

Както писах, не съм фен на такова кръщаване, но съм съгласна с Карина. Не очаквах толкова негативно да е отношението към хора, кръстили децата на себе си. Защо да е задължително грандомащина и его. Така са го почувствали, така са го направили. Приемам го съвсем нормално аз, по-добре така, отколкото някакви измислени и чуждестранни имена, незвучащи ок на нашите ширини.
Виж целия пост
# 68
При наличието на толкова много имена чак пък собственото ли  е най-любимото от всички и да не можем нищо друго да харесаме? За мен е странно меко казано. На баби, дядовци, кръстник - ок да се поднови името.
Виж целия пост
# 69
И като им харесва най-много това- какъв е проблемът. Тук не говорим за случаите, в които единият родител тропа с крак и казва - край на мен ще е, а когато е обсъдено и е взето решение и от двамата.
И пак казвам - моите деца не са кръстени на никого, така че не съм пристрастна към казуса.
Виж целия пост
# 70
Дъщеря ни е кръстена на майка ми.
Името ми е любимо.
Моето име и това на свекървата започват с една и съща буква.
Не бих кръстила детето на себе си.

Името на свекър ми е хубаво,но на него има кръстено дете,а и той е починал.
Баща ми има хубаво класическо име,но не го харесва и не искаше детето да е кръстено на него.

 В рода на майка ми се редуват две мъжки имена-Георги и Михаил.
А в рода на баща ми Симеон и Виктор.
И ако имахме момче,щеше да е Виктор ,въпреки че тук е банално,а мащехата ми германка каза,че било остаряло име.

Името на съпруга ми е старо българско име,не  е благозвучно и се смята за остаряло.
Но бих използвала първата буква за име на момиче.
 Имам една прабаба гъркиня,която е носила  име с тази буква,което е актуално и днес.

Второто ни дете ще бъде с неутрално име.


Моя приятелка ,която е бременна в момента е решила да кръсти детето на себе си.
Тя се каза Радосвета.Бебето ще е Радост.Таткото е съгласен.

Антония е едно от любимите ми имена.
Има много хубаво значение.
Обаче Антония Антонова не ми звучи добре.
Антоанета Антонова
На Антон бих използвала първата буква
Александра Антонова
Адрияна Антонова
Аделина Антонова
Албена Антонова
Виж целия пост
# 71
Какво значи името ми харесва? Аз мога да изредя поне 10 имена, които много ми харесват, че и повече. Да кръстиш детето на себе си показва една голяма самовлюбеност, което за мен е отблъскващо. Още по- нелепо ми е, ако бащата иска да е на него. Бих изстинала като лед.
Виж целия пост
# 72
И аз не си падам по вариант от типа на Иван Иванов/ Иванка Иванова, затова и едно от любимите ми женски имена отпадна - щеше да съвпадне с фамилията ни.
Виж целия пост
# 73
Аз знам за много деца, които са кръстени на бащата, не знам за случай кръстени на майката.

Имам позната, която е кръстена на баща си - Мирослава на Мирослав. Кръсти сина си също Мирослав. Уж трябвало да е микс от нейното име и това на таткото (Светослав), но то е буквално на нея. Всеки, който е чул, е повдигал вежда, включително и аз, много странно ми се видя, при положение, че има стотици имена, пък тя решила точно на себе си да го кръсти. Аз не бих, но щом така си решила, пък да си го обяснява както иска (че е комбинация с името на таткото)...
Виж целия пост
# 74
За мен е по-логично детето да е кръстено на родител, отколкото на баба или дядо. В крайна сметка родителите имат и ще имат много повече отговорност по отношение на детето, отколкото бабите или дядовците.

П.П. Ако въобще ще се кръщава на някого. По принцип съм против това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия