Любители на котки - Тема 209

Следя в една варненска група, за едно котенце, влязло някъде в колата. На паркинга на Практикер са хората. Все още не ще да излезе. И храна му слагат, и други съвети за звуци на майка от ютюб.
Разбира се и зъл коментар имаше, да тръгнат с мръсна газ.
Хората не се отказват и още са на паркинга.

Ох, съседа така си премаза любимото коте... Не знаел и тръгнал за града. По средата на пътя е чул нещо, но вече е било късно😓

Аз съм вадила така котенце с пастетче, преди години. Полека, полека, докато се приближи и го сграбчих. Занесохме го на село при леля ми и живя доста години. Даже веднъж се беше хванал там в примка за хищници(обаче леля го видяла навреме и го спасила. Съседът там слагал разни примки).
Въпросният Рижко го поствах, поствах като бебе в разни групи във фейса, но понеже никой не поиска, отиде на село. Даже добре си поживя при леля, беше ѝ другарче много години.
Аз и Мага някога я поствах, понеже трета котка.... Ама пак никой не я поиска, пък и с ръка на сърцето да кажа, май нямаше да я дам.

Много ме е страх и мен да не ми влезе коте в колата.
До блока на майка ми е пълно с котки и неведнъж се е случвало да влизат в колата на ММ, аз още не бях шофьор.
Веднъж дори така бяхме превозили, без да разберем, едно бая вече едричко /направо тийн/, което Слава Богу беше абсолютно невредимо. Открихме, че е под капака чак до нашия блок и си спомням, че някакви небивали гимнастики направих с един кашон докато успеем да извадим уплашеното коте и да го върнем обратно при блока на майка ми - не исках да го пуснем на чуждо място до нас.

Предполагам всички имаме разни случаи.
Миналата година, пътуваме Варна Обзор.
Преди кръстовището за Камчия, котка в средата на платното, в обратна посока.
Отбихме с моя мъж. Преди той да стигне до котката, минаха още няколко коли върху нея, без да я наранят. Хванахме я и я преместихме. Отначало беше в ступор, после се съвзе и я пуснахме встрани от пътя. Избяга като самолет.

Здравейте, имам нужда от съвет. Предварително се извинявам ако писанието ми не е за тук, но искрено ще се радвам ако можете да ми помогнете.

Вкъщи от няколко месеца сме с 2 женски котета, на ~4 и ~5 месеца. От известно време, забелязваме при по-малката, че има болки след изхождане. Симптомите започнаха около 15.09, като тогава забелязахме че освен че доста мяука след изхождане, понякога изпражнения ѝ бяха меки или редки, дори се случваше при едно изхождане да са смесени - да има и нормални на вид, както и редки. Отдадохме го на това, че малко преди това пътувахме с котките, и предположихме, че просто не ѝ е понесло.

На 18-и я заведохме на вет, тъй като беше време и за втората ваксинка и обяснихме в клиниката за симптомите. Отложиха ваксината и ни дадоха 3 дозички от някакво сиропче, на което не успях да запомня името, но звучеше подобно на диджестив. Предложиха и гастро храна, но ние сме с големи резерви към този тип храна заради драми, които имахме с по-голямата. Както и казаха да мажем д-то с гентамицин, когато забележим, че я боли.
Без гастро храната, но със смесване на постоянната им храна (гранули essential) с 20% гранули oaks и следването на другите неща, за няколко дни симтомите отшумяха, посетихме отново вет и втората ваксина беше поставена.

Работата е там, че отново я засичаме, тези дни все по-често, да мяука след изхождане. Изпражненията си бяха наред до този следобед, когато отново имаше редки. Болките са непосредствено след изхождане, виждаме я че ѝ е трудно да седне дори, боли я и когато се опита да се мие, както и ако я пипнем в задната част на гръбчето, към опашката. До около час след това се успокоява.

Ще я водим отново на вет, но исках да проверя дали някой се е сблъсквал с нещо подобно. Приемам и препоръки за клиника в София, от която сте доволни, тъй като сме с доста резерви към сегашната (отново заради драмите с по-голямата котка). И двете са с ваксинки и обезпаразитени.

Извинете ме отново за дългото излияние, просто ми е много гадно като виждам, че я боли.

Дебне врабчетата.

Честит рожден ден на Чери!

Сина не яде. Постоянно мяучи и виси до Балу. А Балу като прахосмукачка изсмука двете супи. И темпераментът му е друг, спи или лежи. Синката  го бута да играят, а този ...тц. Усещам у себе си вътрешно съпротивление срещу Балу.

Което е напълно нормално.
Дай си време. На мен ми трябваше повече от година , за да почуствам Уши като мое коте. Не го докосвах, само хранене и чистене, черен ми беше, но си повтарях постоянно , че му спасяваме живота и той вина няма за смъртта на Топи.

Дай си време!
Аз мислех, че няма да заобичам Бобчето. Такъв дивак! Обаче то като се гушна първите дни в мен и аз се разтопих. Сега като ме види седнала или легнала, веднага идва, дори Лео оставя, за да се гушне и после пак си отива при него. Знае ди името, знае какво е не и като цяло е много добро коте.
Всички са с различни характери, хубаво е че Сина го е приел. И по добре спокоен, отколкото да досажда и Сина да бяга.

И мен, и мен! Гери Турбото е, защото се беше настанила между ЕГР-а и турбото на колата. Още когато я извадихме и докато ни съскаше свирепо, ѝ казах "Здравей номер 6!" Беше повече от ясно, че няма кой да я пожелае, нито можехме да я оставим навън без майка.

else5893, Наско е с чувствително коремче и понякога му се случва да се изхожда по-редичко. Чувала съм го и да мяука. Но честно казано, не се впечатлявам много. Cвързвам го с разстроеното коремче. Но ако става често, определено е за ветеринар.

Балу спи, Сина го облизва по главата Влязох с храна, Балу скочи, Сина го гледа и го закача. Резултат - Балу изплющя и тази порция, Сина търси игра и не можа даже да види храната. Уф.

Храни ги в различни стаи.
Лео също ядеше като прахосмукачка.
Представи си, че сте осиновили дете, въпреки че си имате родно. Родното не е гладувало, но колко ли е гладувало това което идва от дом.
Можеш да ги храниш едновременно и ако Сина се разсее, да го занесеш до купата му. Ако Балу започва да нахалства, го занеси в другата стая докато Сина се нахрани. Остави купа с храна постоянно да има. Постепенно Балу ще разбере, че няма да гладува. А Сина ще се научи, че ако не яде бързо ще постои гладен.

Сина трябва да си изяжда супата. В нея е цистонът. А той е фиксиран на Балу. Оставих го отделно с неговата супа, рева като магаре, опита се да копае по ламината, за да мине под вратата и да иде при другото коте. Ако продължава така, Балу ще има друг дом. Не мога да оставя Сина без да съм сигурна,че си е изял хапчето.  Не и след всичко, през което минахме с него.

Горкият Балу... Още някой иска да го изостави. Ама, че късмет има това момче!
Няма ли как да даваш лекарстото в лакомство тип една хапка?