Любители на котки - Тема 209

Напротив, осъзнато решение в полза на здравето на животното.
Грешно срещано твърдение е,  че животното трябва да роди първо, пълни безсмислици научно доказано и потвърдено от съвременната ветеринарна медицина.

Предишното ми коте не го кастрирах и много съжалявам! Мъжки, много се биеше и все беше бит, точно защото много ми беше жал да го оперират.

Сегашното котаче, нищо че е апартаментно,  ще бъде кастрирано ASAP след втора доза ваксина.

Всичките ми животни са били кастрирани. Абсолютна глупост е, че трябва да роди. Напротив, на 6 месеца се кастрира. Мия никога не е раждала и си живее супер.

Тигре и тя ми е кастрирана преди евентуални раждания. Кокона ми е от класа тя.
А това Малче дето ми ги роди отпред-дойде преди дни, с голям корем. Не съм я виждала преди. Буквално за дни се оказахме с много котки.
В момента нищо специално не правя. Само прибрах котенцата и им осигурих чист и уютен дом. Храним майка им. Тя си ги гледа, аз само следя, ако има проблем, да помагам. Много е съвестна мама засега, почти не плачат, все си ги обгрижва.

Котките са добри майки, но това не значи, че искат да бъдат майки осъзнато, както при хората. Тях ги води изцяло нагонът, зареди него се разгонват и забременяват, а не защото искат котенца. После по инстинкт се грижат за малките, по инстинкт ги гонят, като пораснат, за да се избегне кръвосмешение. Заради това животни, кастрирани навреме, не страдат, че не са имали възможност да имат бебета, това е човешка концепция. И раждали животни, и никога не раждали, веднъж кастрирани, си живеят щастливо и пет пари не дават за продължаване на рода и фамилното име

Да се включа и аз по темата.

Първата ми котка - женска - не беше кастрирана. Едно, че през тия години изобщо нямаше нет и форуми и изобщо откъде да научи човек, кое е редно и кое не. Второ, че аз бях дете и ми беше мъчно да ми оперират котето, а родителите ми изобщо не са били наясно какво е ок за котето. Беше в апартамент, не е забременявала, мисля, че и слагахме инжекции против разгонване. Живя до 15 годишна възраст, беше здрава котка, в последните години напипах бучка на коремчето/гърдите, но не е давала индикации за дискомфорт. Отиде си от вода в дробовете, не реагирахме навреме...

Вторият котак, и той не беше кастриран, щото ми беше жал (толкова ми е бил акъла тогава ). Интересното при него, сега го осъзнавам, като ви чета, беше че нито е маркирал, нито му миришеше урината. По едно време започна да пишка насам-натам, но то беше заради проблеми с бъбреците, не маркиране. Нищо не сме му давали. Изкара до 17 години, имаше проблеми с бъбреците, и с едното оченце...но накрая си отиде заради счупена лапа.

Сегашните ни котки са кастрирани, нямаше как, брат и сестра са, знаете, че при котките, това няма значение. Но и два женски или двама мъжки да бяха, пак щях да ги кастрирам. Това, че сме изкарали късмет с първите двама да не се мъчат и да не им навредим особено, е чудесно, но по-сигурно от кастрацията няма. Аз съм писала и друг път - при мъжкият изобщо не е имало признаци, че е опериран, като го пусна упойката и си беше топ. При нея имаше 2-3-4 дни да е по-внимателна къде скача, държах ги малко разделени, за да не се сбият или заиграят и да направят белята и това беше.

Та който има някакви съмнение или притеснения- недейте, не е толкова драматично. И разбира се, търсете читав вет!

Вкъщи драма. Минка е тромава,  тежка и бавна котка, но ръста и теглото понякога й помагат. Донесе кос, жив, цирикаше. Не успях да го отърва бързо, стиска здраво в челюстите. Хубаво, ама не го уби, а го остави да бере душа, знаете как обичат да си играят с плячката. Дожаля ми как пищи и го захлупих под саксия. Няма да оцелее и сега се чудя дали да й го върна или да го изнеса от двора, докато двете котки се съвещават около саксията. Разкази в снимки, коса не снимах, защото няма нужда.





Опитва се да събори саксията, като се гали в нея.




Сега лежи до саксията и пази.

Жал ми е за хайванчето, но инстинкти. Не го давай, то е живо сигурно още милото.
Какви големи котки.🤗

Ох, то ще умре в мъки. Или го занеси на Дивите животни или го отърви от мъките, ужасно е това Ако е живо, но нахапано, ще умре от инфекция, няма никакъв шанс само да се оправи.

Ще го занесе, ако може - ако не е в София, ако не е близо до друго място, където биха го приели ( аз знам само за Стара Загора и Центъра за спасяване на диви животни на Зелени Балкани)... Как да го избави?!..

Единственото, което може и сигурно е направено, поне да се сложи в затворено кашонче с достатъчно много дупки за въздух, вода, макар че едва ли би понечило... Зависи какви са нараняванията, ако е повърхностно, може би да оцелее, само да се оправи... И може тогава да се потърси вариант да стигне до място, където да му бъде помогнато - я някой ще пътува с кола в тази посока, четох също, че по автобус изпращат така. Но при всички положения първо отсрещната страна трябва да каже, че ще го поемат за лечение...

Преди двайсетина дена спасих от лапите на една от котките долу птиче, подмяташе го, мислех, че е синигер и звънях на БДЗП да питам какво да правя, казаха да оставя във високи треви, храсти, но такива наоколо и то без котки - няма. И тогава писах на Дивите животни на Любомила Кривошиева, пратих снимки, оказа се щиглец, миниатюрен. Казаха, че ще го приемат, на бегом го занесох в Добро хрумване.



В ъгъла, не се вижда, нали, толкова мъничък. Ето го:



Няколко дена по-късно питах, по номера, който ми бяха дали при постъпване. Казаха, че е преминал антибиотична терапия и след още няколко дена ще го освободят. Вече трябва да е свободен.

Саксията не е голяма но да, Минка е едра, към 5,500кг.
Беше свършило хайванчето. Явно силно го е стискала, преди да го освободя и захлупя. И много перушина беше оскубала, и не можеше да излети, не му е било писано. Тук и трудно щях да намеря къде, веднъж едно гълбче спасявах пак от хубавиците, едва го взеха в един приют и обясниха, че обикновено не оцеляват след котешки атаки.

За компенсация, след 3 години и общо 4 котки най-после видях вкъщи пълна котешка хармония. Минка беше хванала да мие Марчето, което стоеше много доволно и кротко да го обгрижват.

Здравейте!
 Сега открих този форум за любители на котки!
 Да ви представя моите дечица- Боби на 4 години и Томи на почти 4 месеца, който е с нас от около две седмици! Още сме в процес на опознаване на двамата младежи, но в сравнение с първите дни, в които големият беше меко казано бесен, сега има поносимост поне.
Моля дайте ми съвети или споделете на вашите котаци, колко време им е отнело да станат приятели? Още не мога да ги оставя без надзор заедно, защото големият при всеки удобен случай подгонва малкото, хапе го, мачка го. Явно не е със злоба и сила, защото малкото се закача отново, а не се крие постоянно. Но все пак са животинки и ме е страх да не го удуши или захапе лошо.
 Досега е бил цар вкъщи и сега има натрапник на негова територия!
 За момента имат две тоалетни, поръчала съм и трета, но големият Боби започна да ползва само тоалетната на малкия Томи. В началото го спирах, но сега просто почиствам след него. Вашите котки ползват ли обща тоалетна? Правилно ли е? Как съжителствате с две и повече котки?

Оле какви карасавци!
Пожелавам ти да се спогодят!

Две котки се гледат по-лесно, отколкото една.
Няма да го удуши, спокойно : ) Но все пак - добре правите, че ги наглеждате.
Колко време ще им трябва да започнат да се разбират, никой не може да ви каже - зависи от характера на всяка една, зависи от много неща. Нашите са разделени на банди. Имаме само една-две - единаци. В бандите най-често цари разбирателство, но понякога и там възникват раздори и някой показва зъби и нокти, неизбежно е. Никой никого не е убил, обаче : )) Когато излизаме за работа, внимаваме кой къде оставяме. Инак всички са свободни да се разполагат, както и където намерят за добре, котка да си у дома.

Тоалетните, доколкото знам, трябва да са с една повече от котките. При нас е невъзможно, затова имаме само... пет. Но няма проблем - никоя не ходи на непозволени места. Чистя редовно, дори по няколко пъти дневно, когато съм вкъщи. Всички са кастрирани, с изключение на две - едната е дребосък, но независимо от това, ще кастрираме и нея. Другата няма и половин годинка още - лекуваме я в изолатора - единствената стая, до която никой здрав няма достъп.

Вие си имате цял котешки рай! 😻
През деня, когато не сме вкъщи оставям малкия в хола, а батко му се разполага в останалата част от къщата, като съм му оставила отворени всички врати. Ще имаме голям проблем в бъдеще с храненето. Големият Боби е много лаком и може да яде по всяко време, а котето Томи изобщо не се вълнува от храната. Хапва малко, оставя за по-късно. Когато дойде време да си стоят заедно по цял ден сами вкъщи, ако не е закусил трябва да стои гладен до 4-5 часа, когато се прибираме, защото и да му оставим храна Боби ще я изяжда на секундата. Паучове изобщо не иска да яде. Пробвах различни марки и консистенции. Гранули Applaws не харесва особено, взех му Хилс и Iams. Последните ги яде, а са най-некачествени. Досега бях свикнала с лакома котка и как ще се оправяме с тези капризи не знам. Не стига, че децата ми са капризни с храната, а сега и малкото коте. 😭