Августовски бебета 2024г - Тема 6

Да ме дере и хапе хич не ми е приятно, но да речем, че съм свикнала вече. Ръцете ми изглеждат все едно съм се била с много бесни котки. Това, което ме изкарва извън кожата ми е, да си лежа следобед в леглото и наследникът да дойде при мен, да се качи върху леглото ми и да си пльосне задника върху лицето ми, за да ми покаже, че памперса му мирише и трябва да предприема нещо. Как го измисли това не знам, но се е превърнало в основна форма на тормоз през последния месец.

Лятото идваше и съвсем културно си ме гледаше като гладно циганче, за да му дам сладолед. Сега вече най-нахално ми краде пържолата от чинията и го намира за супер забавно.

Бях се отчаяла, че не иска като другите деца (кои други деца!?) да реди кубчета едно върху друго. И все още не иска. Обаче малките кутийки пластелин ги подрежда една върху друга, по цветове, до 7 бр. и кулата се стоварва. Наследникът обаче не се отказва. Меко казано съм впечатлена. Да не вземе обаче някой да си помисли, че е проявил и бегъл интерес към пластилина...

Вятър и мъгла,  у нас се леят крокодилски сълзи за пластелин, и не само де.. 

Да ви питам…само при нас ли е така, само момчетата ли са така..ама имам чувството, че реве и се сърди по цял ден. Полудявам хора,  или скача, тича, хвърля някакви неща или за нещо е недоволен. Много са малко дните, в които не е драма.

Magrat, нямаш нужда от тетанус!

Благодаря ви, момичета.

Разбирам, че е зима още и приемам студеното време, но не може ли да получаваме адекватни прогнози. От няколко дни ме засилват, че ще е 13 градуса, а то е 4 с вятър.... Просто искам нормално време навън или поне да е слънчево... Днес реших да не излизам да мръзна, направих вместо това една баница и легнахме, и заспахме. Имахме нужда и от сън (аз), и от баница (той)...

Моето мрънка, както вече споделих, от зъбите. Яде преди следобедния сън също АМ. Иначе не признава, че е буден от 6, 7 или 8 часа. Скача по спалнята, докато се опитвам да не заспя и да не скача и върху мене или извън спалнята...

Да ви питам вие как сте с храненето - вашето. Аз ям, нещо става, спирам, пак ям, нещо да свърша, дояждам си... Викам си - ми то все едно съм на банкет, ям дълго с почивки, ама то всеки ден съм на банкет... А  е доста вредно така. Оня ден бях и на "сватба" - ядох права, докато го държа и се подрусваме на музика... Че не щеше да го пусна...

Завиждам ви, че не сте вегетарианци...

Аз като цяло не закусвам, от както съм си вкъщи и не обядвам или хапвам нещо на крак - кашкавал, луканка /не защото не мога да седна/, вечерям салата и месо най-често. И по малките часове хапвам шоколад. Килограмите в момента са ми онези, които съм искала /-3кг от преди бременостите/. Освен реформър пилатеса, нищо друго не правя, като и той не е толкова често, колкото искам да бъде. Мисля да започна да правя упражнения вкъщи поне два пъти в седмицата.

Аз днес реших да подстрижа децата /не го правя за първи път/. Офъках много гадно бретона на Ивайло и му замина цялата коса 😔 направо ми се дорева. Силно се надявам до месец да порасне достатъчно за да се направи нормална фризура.

Спокойно Деси! И моя го бях направила на опосумче миналия месец. Добре, че навън го показвам само с шапка. Този месец вече прическата е "развълнуван диригент". Бях пробвала услугите на един салон за бебешко подстригване ама беше такъв рев, че скоро няма да повторим. Има ужасен страх от машинка за подстригване, но пък от канго, перфоратор и изкопни работи с багер хич не се трогва. Върви го разбери... В близките години явно ще го стрижа все с ножица докато проумее, че машинката няма да му отреже главата.

Специално за Деси. Това е нашата “подстрижка”, в банята на мокра коса, ревнахме каквото успяхме да хванем, за да не му дразни врата…а и за да изсъхва по-лесно, защото напоследък не дава сушене със сешоар. На живо изглежда по-зле, особено в началото като беше по-къса косата на петното. Като видях какво сме свършили… 😵


Иначе една майка онзи ден ми каза, че нейния дивак го фризира тя с машинката. Обаче първо му дава машинка да си поиграе - така не го било страх и не плачел.  ММ има машинка, полза я за брада, та мисля да пробвам и аз. Ние сме го водили също веднъж в детски салон, рева през цялото време. Не посмяхме да отидем втори път.

И ние така преодоляхме страха от аспиратора за нос, даваме му да натиска копчетата и да го разгледа. Така до ден днешен нямам проблем с дърпането на сополи.
И аз искам да направим подстрижка, ноо все отлагаме За пръв път ще е иии …
При нас дните не минават сърдито, даже ,като види ,че някой реве или вика бяга
Понякога на децата ,които плачат им казва “бебе” и тогава тръгва Естествено има моменти, в които мрънка ,но няма как без такива
Относно яденето- закусвам евентуално нещо дребно ии вече от няколко месеца съм си го поставила за цел и го изпълнявам на обяд са седна да ям,след като той заспи.

На обяд ми е криво, че не сядам да ям с него или ям нещо различно. Той яде от кухнята, аз ям нещо случайно. Той ми гледа в чинийката, но не иска да яде от нея. Или аз не искам да му давам... на вечеря яде готвено от мен, но аз като видя, че нещо го яде, ми е съвестно да му изяждам яденето...

Иначе и моето прилича на млад бийтълс в косата. Ама като се затопли, тогава на фризьор. И ние ходим в детския салон. Последния път се същиса от ревящото наборче, че забрави да реве самият той и го подстригаха стабилно.

Синът ми изпадаше в истерия, с ножица го подстригваха до миналата година, но той седи много мирен и не мърда, ако знае, че ще му се размине машинка. Вече аз го подстригвам, като разбира се го подкупвам с малки колички
 В джъмбо продават безшумни машинки за кучета, опитайте, но да знаете ако е мн дълга косата ще оскубе детето и ще стане 10 пъти по-зле истерията.
Гери, по-добре остави ножиците

Аз ям днес и нощес, малката и тя все нещо яде, свалям от недоспиване и движение. Още не съм тръгнала на фитнес, но си обещавам като се върнат на градина след това боледуване-започвам.

🤐
От малък ходи на фризьор, просто ми е голяма занимавка, запазвам час, гледам да е в ден, в който нямам други ангажименти с голямото, пък да е по такова време до мога да го подстрижат, да го прибера да го измия и да тръгнем обратно към града. Надявам се до края на април да направи около два пръста дължина и да го оформят. Предниа път го подстригах идеално, какво ми стана този път 🤣
Днес иначе направихме разходка, от преди нова година май не сме скитали, че покрай ремонта уикендите все нещо има за правене. Януари щяхме да ходим в Перник на кукерите, но моята кола беше в сервиз, другата кола имаше също някакъв проблем и не смеехме да тръгнем надалеч.

Малко си попрекалила, да 😃 Коса е, след 2-3 седмици вече ще е съвсем различно ❤

На въпроса на Маги относно яденето:
1. Закусваме заедно с детето, каквото аз, това и той
2. Обядвам сама след като го сложа да спи - най-често купено готвено или някакви остатъци
3. Вечерята е когато и каквото сваря 😂 Понякога заедно с детето, понякога докато се къпят с баща си - в повечето случаи трябва да е много бързо.

Момчил е лаком и не е възможно да се яде в негово присъствие без той да яде също. Нищо, че може вече да се е нахранил. Затова много често се храним заедно и часовете му на хранене почти напълно съвпадат с нашите. Това означава без междинна закуска преди обяд, вечерята може и да е към 18ч - последно хранене. Следобед м/у 15:30 и 16:30 му давам следобедна закуска.

По повод връщането на фитнес, аз искам да се върна на танци. Ходех на бели денс, беше страхотно. Но това е много време - минимум час и половина. Понякога се опитвам да се разтегна на йога постелките, но малкият се тревожи, като се излегна на пода...

Момичета, искам да ви хайпна за предстоящия 8ми март с едно авторско произведение То е своеобразно продължение на миналогодишните ми творби

Как сте с тантрумите? Колко често и с каква продължителност? Как реаргирате и успявате ли да успокоите детето?

Момчил се тръшка от много време, но напоследък е много кисел и има по 1 бая дълъг и интензивен (~25мин) тантрум на ден. Вчера имаше 2 такива. Много е неприятно, особено навън.

Гери, зависи. Обикновено моето реве от глад, защото не съм нацелила кога му се яде или какво му се яде. Съответно, докато не се удовлетвори тази нужда, нищо друго няма да помогне. Плаче също и след следобедна дрямка. Тогава се успокоява от нещо, ако му кажа де гледаме навън или му показвам нещо непознато из къщата. Но може пак да е гладен и се връщаме на точка 1. Навън плаче, за да го нося. По-точно хленчи, защото веднага го взимам, нося го 2 метра и пак го пускам. Да, вдигам го често, но той е научен да го носим и едва сега се отпуска да ходи повече навън, че нали беше и студено....

Ако е ядосан, хвърля играчки или налита да хапе. Подсещам го със спокоен тон, че не се хвърлят - водим разговори, че се хвърлят само топките... Най-неприятно е, ако реши да ме хапе, докато го държа или ми хване косата. Понякога го прави просто "на шега" и се хили.... Тогава малко и аз губя контрол, викам, охкам, карам се...

Виж дали има някакви модели в поведението - неговото и твоето, които водят до тантрума, и се опитай да го предотвратиш. Ако нещо е НЕ и си сто процента, че е НЕ, не давай никога назаден ход. Но НЕ-тата трябва да са малко, за да не слушат по цял ден не, не, не.... 

Просто не трябва да влизаме в power struggles с тях, защото нямаме шанс да я спечелим тая битка...

Онзи ден го оставих да реве, и яде, да си сложа манджата да се готви. 2 минути ми трябваха буквално. Яде ли - не, сложих ли я - не, рева ли с хлипане - рева. Защо ми трябваше на главата да си усложнявам живота...

Ако за нещо е напълно не ок.да го пипа или да го прави, просто го изтърпявам и той мен...

При нас тръшкането е предимно навън и предимно за глупости, като например защо на съседите котето днес го няма в двора им, мяучи някакво време после почва да мрънка, а след това да реве и да се тръшка. Вчера се тръшна да реве на булеварда, защото не се качихме на автобуса, а продължихме да вървим пеш.
Тези дни с ММ изпробваме метода, да клекнем при нея и спокойно да ѝ обясняваме какво-що и защо не може това, което иска, а ще направим един си какво.. Засега 2-3 пъти действа, но ще видим до кога.

Колелото на Гепард е супер, беше любов от пръв поглед и не иска да го оставя. Имаше тръшкане и реване и по този повод де, но поне свикна да слиза от колелото, да пресече пеша за ръчичка и после пак да се качи. Беше голяма борба.

Сега съм в търсене на шише със сламка, което да е леко, неразливно и да не се връща храна и слюнка вътре в него.
Много съм доволна от чашата на Нук, но малкото зверче прегризва сламката за отрицателно време и не ми се купуват постоянно нови чаши заради сламката..