"Далечен град" - в очакване на ВТОРИ 🎥сезон🎥

Промени ги от настройките на видеото , за станат бели

Не съм си представяла, че ще дойде момент, в който от чакане с нетърпение и гледане без да откъсвам поглед от епизода, ще подбелвам очи през 2 секунди и сериозно ще се замислям дали да продължавам да гледам сериала изобщо.
Не знам моментно настроение ли е, защото съм леко изнервена и всички ме дразнят днес, но сега седнах да гледам новия епизод и непрекъснато спирам, защото не мога да ги понасям.
Това тяхно циклене на едно и също - Садакат вече е анимационен злодей, то нюанс не остана. Черно, по-черно, най-черно... Едно безкрайно очакване нещо да се промени, но вместо това през цялото време ставаме свидетели на същото отвратително поведение, 0% чувство за отговорност, делюзии за величие и арогантна безнаказаност. И най-противното е, че голямата справедливост и тежка мъжка дума на баш кахраманите - Джихан, Кая и т.н. се простира само до определена точка. Видите ли, госпожата е зла, отровна, непоправима, ама..нали..."все пак ни е майка", затова давай да продължаваме да я измъкваме когато е виновна, за да продължава да ни вгорчава ежедневието до безкрай.
Направо екстрасистоли получавам докато гледам поредния диалог между Садакат и който и да е.

И това безкрайно тичане от драма в драма, криза в криза - "Олеле, ранен си!", "О, не! Батко/кака/стрина е в болницата/затвора/припадна/катастрофира/умря". Аман. Щом и Наре започна да ме дразни с нейното подтичване и кършене на ръце.
Кажете ми честно, само аз ли се чувствам така докато гледам?

До вчера в сайта на Нерон ми излизаха епизодите от втори сезон до петия епизод, днес влизам да видя дали са качили 6-ти епизод и не ми излизат и предните 5 епизода. В playtube не знам какви са тези субтитри, не се чете. Ако може някой да ми каже какъв е проблема със сайта на Нерон и къде мога да го гледам.

!!!
Чрез коя операционна система гледате playtube? Чрез оп. с–ма Опера , няма никакъв проблем

Аз не гледам, само се информирам и клипове, иначе ме дразни последните два епизода от миналия сезон съще не съм.

Аз от както е почнал сезона цял епизод не съм гледала , само частта с Боран че е жив и до там. Мега зле са нещата, но турския зрител си харесва сериала така както е дори и с Боран я жив я не.

Благодаря, за линковете момичета🌺
Изгледах епизода / малко превъртах/ и определено мисля,че Боран вече трябва да си ходи..Главният ни герой има нужда да набере сила,че взе да я губи…Не ми хареса,че има аневризма,защото предпочитам главния герой да е здрав,силен и красив…Да не ги изкарват сега всички болнави😅

И аз съм така, а го чаках с нетърпение...

[/spoiler]


И аз съм така. Последната серия ми дойде в повече. Гледах я с руска озвучка, и не ми се гледа с превод. Много ме напрегна. Агата се оказа един обикновен мухльо, който не се отдели от полата на майка си. От лъв се превърна в мишка.И мен Наре ме ядоса. Защо така гадно притисна Алия? Алия поостъпи правилно. А, ако беше вкарали Алия в затвора, Наре какво щеше да направи? Как щеше да накара майка си да си промени показанията? Там  всички разбраха, че Садакат е виновна, но никой не подкрепи Алия. Всички много ясно и показаха, на коя страна са. За съжаление не на нейната. Но най ме е яд на Наре. Толкова злини видя от майка си, толкога гадости и сътвори Садакат, и тя пак я защитава. А, Алия никога не и обърна гръб,винаги и беше опора. Надявам се, Алия да си научи урока.Не искам нито Джихан, нито Алия да му даряват бъбрек. Боран не заслужава тази награда нито от Джихан и най малко пък от Алия. Да гушне китките и да се маха. Няма да съм в състояние да гледам няколко епизода да се възтановява, Садакат да вие до него, а Джихан да бере душа.

След малко ще пусна и аз да зяпам, но с тези последните коментари... 😅 Без да съм гледала, съм съгласна на 100% с вас!

Цитирам само последния абзац, но съм съгласна с всичко в поста. Гледам с руски превод всеки понеделник от началото на сериала, но след последния епизод, не знам дали ще си давам зор за следващия.

Сценарият тъпче на едно място вече няколко епизода и пълнят почти три часа екранно време с кръв, сълзи и сополи на килограм. Садакат вече е като карикатура на образа на майката, но не предизвиква смях, а отвращение. Еджмел е на същата гара, но за бащите. Джихан и Айля ме убиват с глупавите си саможертви в името на един вегетиращ Боран и болната философия за дълг, чест, род и тинтири - минтири правила.

Озан и Синем, Гонджа и всички останали играят блестящо, но не успяват да поправят сбъркания сценарий. Разбирам културните разлики между нас като зрители и турските такива, но откакто свят светува  общочовешкото разбиране за живот е - живите продължават, мъртвите са си мъртви.

Само Исус Христос възкръсна, но Той е Бог!

Освен това възкресението не е теза засегната в исляма, а историята е за хора родени в ислямски свят.

Аз, силно се надявах Боран да гушне китките и да се маха, а той все още е в Мардин, на снимачната площадка. Значи се е съживен и възстановен. Снимките са от вчера.

Като ви чета се успокоявам, че повредата не е само в моя телевизор. В първи сезон бях луд фен на сериала, така ме завладя, че ми отвя главата, можех да гледам всяка серия по повече от веднъж. Изключително впечатлена бях от сценария, последователността, чара и харизмата на героите. Най - много ми хареса играта и образа на Алия и Садакат, но и другите не им отстъпваха, само Джихан ми беше дърво, а сега вече ми е сухо дърво! Възхитих се на актрисата на Садакат, че не се оправдава пред фенове, за отрицателната си роля за разлика от Мине, която вечно беше в пояснителен режим, но... цялата тази увлекателност и харизма ми се изпари във втори сезон, всеки играе добре, но не ми е на точното място. И остана една борбена Алия, ама някак си  не ми е достатъчна - какво да направи, как да го направи с цялото примирено обкръжение и възхитителния сценарий от първи сезон се превърна във фантастика и мистика. Още след разказа за подмяната на тялото на Боран - никой не разбрал, не видял, ама факт - дрън, дрън, ако това се случи в действителност, нормалните ще получат сърцепук, лудите откачат още повече, а пък нас зрителите се опитват да ни нахранят с тревица демек да пасем. Определено вече не съм в това очакване на сериала и си казвам добре, че има и други!
Това, което все още ме кара да му мятам по един поглед е играта на актьорите.

В първи сезон епизодите бяха по-балансирани, тежката драма се редуваше с освежаващи, хумористични моменти, които ни накараха да заобичаме героите и да се приобщим към тяхната реалност, да се почувстваме част от техния свят. Освен това критичните ситуации и възникналите недоразумения се разрешаваха сравнително бързо, динамиката ни поддържаше тонуса.
Сега е различно, пресолиха манджата само с драма - болести, кризи, въоръжени сблъсъци, наркотици, семейни скандали, витриолна омраза и хистрионни спектакли... Нищо хубаво, нищо човешко. Е, имаше там един момент на лодката и при заспиването, но те далеч не стигат за равновесие.

Освен това, на мен не ми е достатъчна рекацията на Джихан. Да, опълчва се на майка си, казва ѝ истината в очите, но реално няма никаква промяна и развитие - той си знае, че ситуацията е "кучетата си лаят, керванът си върви". Даже се подразних като каза на Алия "Колко още ще ѝ се учудваш, знаеш, че като си науми нещо, не се интересува кой е на пътя ѝ". Демек - тя ще си разиграва коня, ще гази наред, ще трепе хора, ще безобразничи с всички, а те да търпят, защото си е такава?
Изключително неприятно впечатление ми направи и когато Наре и Кая, въпреки, че разбраха какви ги е надробила Садакат, пак молеха  за оттегляне на жалбата...

Ще споделя и моите размисли и страсти, които ме връхлитат след последните 2-3 епизода.
Първият сезон гледахме едни изключително добре прописани герои. Вторият за мен е сезон на паралелите.  Сякаш историите и действията на героите са "обърнати".
Как започна всичко в първи сезон? Със смъртта на Боран Алия се разделя с предишният си живот, а заради завещанието от вдовица става отново съпруга. През първитя сезон видяхме
как тя премина  през всички изпитания, защото е феникс и се възроди от пепелта, която остави Боран след себе си, като на преден план виждахме любовната история, която завърши с целувка едва в 28 епизод.
Същото гледаме и предстои да видим във вторият сезон, само че този път фениксът ще е Джихан, а историята отново започна с Боран, но този път Боран възкръсна.  Спомняте ли си, че когато откри Боран, думите които каза на Ихтияр бяха "Боран е жив, а аз умрях!"
В последният фраг видяхме, че предстои Джихан да се изправи пред най - големият си страх ... да изгуби Алия.  Макар че той вече започна да осъзнава, че я губи още с "възкресението" на Боран.
И разкъснан между любовта си към Алия и Боран ще взима взима решения, като това да стане донор и вероятността да загуби живота си. Но този път това ще е неговият път да се възроди от пепелта.
За мен героите / и първостепенните, и второстепенните/ са прописани толкова многопластово, че виждаме частичка от цялото и с всеки следващ епизод се добавя по още една частица към голямата картина.
Ще продължа да гледам процесът на трансформацията на Джихан, който ще върви зад историите, които ще виждаме на преден план - Садакат, Наре, Кая и останалите.

Eeе, titina, добре, че се обади, щото вече си мислех, че ще затваряме кафенето.
Да кажа и аз нещичко, след като съм изгледала серията с буквички.
Първо, не, че досега не сме видели разликата между двете майки, но за пръв път бяха изговорени тези разлики ясно и отчетливо. Едната и другата мислят за децата си. Обаче Садакат в ареста започна да се самооправдава, да манипулира децата си, да вменява вина на децата си, които са й длъжни, щото всичко за тях правела. Алия мисли също преди всичко за сина си, но мисли за него като дете, което трябва да живее с ценности, а не като собственост на майка си, не като задължено на майка си и изкупващо нейните грехове. Това беше сериозен и драматичен сблъсък. Садакат не може да носи последиците от действията си.
Второ, Джихан изговори на Садакат истини, които я стреснаха и сринаха в ареста. Той има свои ценности, свое разбиране за справедливост и свой морал. И още: "Борейки се с Еджмел (убиеца), ти стана като него. Тук си заради своята алчност (не заради мен, Алия и Боран) и аз заради такава майка и палецът си няма да помръдна". И не само го каза, но и го доказа, давайки на Алия записа от изнудването на медицинската сестра.
Трето, мисля си по темата за промените в ДГ, които ние, зрителите от друга култура очакваме. Реално погледнато тези промени там се опитват да пробият още преди повече от век. Но ... "Аз съм Садакат Албора, майката и старшата на рода. Кой се осмелява да докладва против мен?" си съществува. Виждаме го на различни равнища и в други филми. Ценности, като справедливост, свобода, зачитане на индивида като уникалност се жертват в името на оцеляване на СЕМЕЙСТВОТО, традиционното, в което личният живот е предопределен. И това е реалност, не просто художествена измислица. Изговори го и Алия пред Джихан: "Аз най-после разбрах, Джихан. Много добре разбрах за тази една година, що е то да живееш в постоянно задължение". Задължението идва от външни на индивида обстоятелства и подчинява, дългът е собствен избор по съвест, какъвто избор направи Алия. А Джихан я остави да го направи. Дали това е слабост? Ами като виждаме насилието по тези земи и как то не решава никакъв проблем, едва ли е слабост.
Ами ... аз това видях в този епизод и смятам, че е ценно. Но ако ... изправят на крака Боран, ще се ядосам, защото няма да е реалистично. Да се бориш за живота на близкия си докато диша е реалистично, другото - не.
Приятна вечер на всички ви!