Номинации за Муньо - 2007

Хахахаха, весела темичка. Къде са мъжете във форума? Дали четат?
И аз имам колекция от Муньовци. Най-първият ми беше гадже, бяхме даже от един клас. Дават ни по 10 лв (от онези живковите, ако някой ги помни). След даскалото излизаме с Мунчо, разхождаме се и попадаме в магазин. Абе кинкалерия някаква. Аз се заглеждам по едни грозни шноли за коса, но просто зяпам. Пича решава да ми прави подарък и казва : "Избирай!". Аз се дърпам, ама той много настоява и стиска оная ми ти синя десетолевка, една лелка-продавачка седи и ми се смее на акъла дето се дърпам и накрая реших да избера. Посочвам първата  шнола, която ми попада в полезрението, лелята ми я подава (тогава не опаковаха хората), Муньо плаща и издудва "`айде, влАчи!". Никога не я сложих тази шнола, а като се разделихме,скоро след като завършихме, си му я върнах нова-новеничка с пожеланието да си я ползва със здраве).
...Хайде, другите Муньовци ще ги пожаля.

Един- единствен такъв съм имала.
След около едномесечна връзка се изказа, че много иска баща ми да му обзаведе стоматологичния кабинет 
Беше разкаран на мига.
После редовно ми звънеше и казваше- аз от моя мобилен ти се обаждам... ( тогава бяха още лукс).

Я да се включа и аз с номинация на бившия ми мъж...
Та събрахме се да живеем заедно в моя апартамент преди сватбата, аз работя - на него мама му дава парички, родителите ми плащат сметките, докато той не започне свястна работа...
Оженихме се, ама работата не върви, мислих, мислих и си викам, по-добре да се разведем, преди да сме си направили бебе.
Привиквам го един ден в една кръчма да си поговорим. Ядохме, пихме, говорихме си... казах му, че искам развод. Сметката я платих аз, голяма работа, нали все пак го нараних... той не направи и опит дори да участва...
Започваме да се развеждаме и адвокатите изготвят споразумение...
Ако съм искала да се разведем - да съм му дадяла половината пари от сватбата- тва ок, да съм му платяла половината куче, защото кучето оставало за мен , да съм му върнела подаръците, които неговите роднини са ни подарили и да съм му изплатяла половината от сумите, на подаръците, които моите роднини са ни подарили, защото оставали за мен... Годежния пръстен да съм му върнела, защото бил с 8 каратов диамант и майка му го била плащала и сега си го искала... а и да съм му върнела моята част от парите за сватбеното пътешествие, защото майка му го била плащала...
Викам добре бе как не те е срам, 2 години наще плащат сметките и ни пращат по почивки, той вика да, ама мама ми даваше повече пари отколкото беше твоята заплата...
Дадох му каквото искаше и не искам да си спомням, че съм имала нещо обще с него
ОТВРАТ
Бих му изтипосала и името, ама разбрах, че се оженил пак и жена му чакала бебе, та сигурно е някъде из форума... горката

                  Бтв, все още има много жени, които си седят вкъщи (или търсят мъж, с които могат да си го позволят). Освен всичко друго, с раждане и отглеждане до двегодишна възраст една жена обикновено си седи вкъщи 4-5-6 години и е добре, да могат да живеят нормално през това време... Това според мен е причината, поради която мъжът трябва да плаща сметките - жените не са в равностойно положение.

                 Иначе сега си спомних за още един Муньо, дето на втората среща ми обясняваше, че ужасно много ме обича, но сметките трябва винаги да се делят и мъжът по закон не е задължен да издържа жената. Дори си позволи да ми обясни своята гледна точка: може и да сме женени, но аз ще си живея с децата у нас, той у тях, и всеки ще си плаща собствените сметки. Това законът го позволявал. Ако евентуално съм била добричка, можело да дава някой лев за децата НИ  . Милостив човек беше, няма спор  . Затова и беше, де.

Ха-ха, какви ли ги няма на тоя свят!
Сваляше ме на времето един образ, от фирма, за която правехме някакъв проект, там беше голямо началство. Един такъв надут, важен и все едни такива завързани изрази използваше, три пъти премигаш, доде го разбереш. Та ме сваляше, сваляше, сваляше... в крайна сметка успя да се покани да ми дойде на гости. Пристига, значи, изтупан, с костюм, с връзка, с дипломатическо куфарче, отваря го, вади от него огромна кутия бонбони и бутилка уиски... това началото на 90-те, по магазините почти нищо - докато вадех чаши успях да си премисля какво купонче ще спретна като си отиде. Стоя 1 час, много културно приказваше... Стана да си тръгва... Отвори си куфарчето, сложи си вътре бонбоните и уискито, целуна ми ръка - и си отиде!!!
А още по-смешното е, че разправям тая история на мъжа ми преди две-три години, разбира се, без имена и конкретни факти - той ме слуша, слуша, и току вика: абе тоя не е ли Х, който е шеф на У? - и му казва точното име и месторабота! Озъби ме направо. Викам: не може да бъде! Че и ти го познаваш - добре, случва се, ама да го познаеш по това описание?!?! Надали и на тебе ти е носил бонбони... А мъжът ми вика: ами тоя е такъв Муньо, че като те слушах тебе, реших, че не може двама такива Муньовци да има на тоя свят...

Преди години...2001 -ва трябва да е било работех като аниматор на Златни Пясъци. Отивам на работа един ден и колежката ми вика "Имаш таен обожател. От две седмици те следи с бинокъл от покрива на хотела - син на управителя - много добро момче, симпатично..." Викам "еми добре...и какво?" Колежката само се усмихва
След няколко дни се появява въпросния господин . Симпатичен наистина , с едни такива честни сини очи. Сяда при мен и децата - тръгна приказката, свестен ми се стори.  И започна да ме кани да излизаме ама не следващия ден гадно времето , вали дъжд, казвам че няма да отида (18 км до Златните от Варна . Обаче той "не - ще дойдеш, аз ще те чакам" - чакал ме 3 часа(нали казах че няма да отида?!). Идва на следващия ден и ми мърмори как съм могла, той настинал заради мен - и ми стана съвестно, та викам - добре, хайде ще излезем след работа. Идва към 23:00 часа - аз влизам в хотела да се преобличам (знаете как е да работиш с деца - цялата съм в боички след работа) - излизам и тоя „Малеее, ама ти и хубава си могла да бъдеш!”. Пропускам забележката покрай ушите си и избирам дискотека - той „ Не! Сакън! Не ми се дават 3 лв за вход - ще ходим в една безплатна.” Пак си замълчавам. Влизаме и той презглава към бара - докато го догоня беше ударил 2 джин тоника и след 10 мин се пльосна да спи на бара. Събужда се и вика - ти не танцуваш - ще отида да набия диджея. Усмирявам го. Той заспива. Събужда се и вика - „айде да ходим на плажа да правим секс” и пак заспива. Към 3-4 ч. аз решавам че ми е време да се прибирам и искам да си повикаме такси - тоя пак „Не! Сакън! Мен пари за такси не ми се дават. Автобуса е в 6 ч. - до тогава ще спим в хотела на баща ми.” Отиваме там (той вече е изтрезнял малко). Сядаме на кресло в коридора и заспиваме. След няколко часа се събуждаме и тоя ме гледа и вика - „ама ти защо си със сутиен?!”  ?! Излизаме и тръгваме към спирката - а тоя „ти да вървиш 3 метра зад мен, какво само ме настигаш?!” .
Аз млъквам, паля джапанките и взимам 170- те стълби (броила съм ги по друг повод) за отрицателно време  . Стигам на спирката и сядам. Тоя се дотътря и ни лук ял ни лук мирисал ме побутва - „Какво има”  „Нищо” . „А, добре. Шефът ти каква кола има?” „Seat Ibiza”  - „Ама не мога да разбера защо псуваш сега?!” .
Излишно ли е да казвам, че повече не се видяхме?

Леле, тоя яко го е натискала шизофренията.      Само не разбрах защо се е разсърдил, че си със сутиен?

И аз не разбрах

Сигурно е сънувало нещо момчето 

Никси, това с плащането на половината куче направо ме срази 

Бях се вече развела и моя бившия ми се обажда да ми иска 400лв. назаем, защото го бил страшно закъсал, само до седмица-две.И аз , нали съм майка Тереза, му давам,/ не че ги бях натрупала/, ама от човещина. И минава месец и той не ми ги връща. Звъня у тях да питам какво става и ми вдига някакво маце.  Чувам някакъв купон се вихри!! Питам аз къде е въпросния Х, и тя ми отговаря , ама то не е много удобно сега да го викам, че днес ни е сватбата с него! Щях да падна! Обаждам му се на другия ден  и си искам парите, като му казвам:" Ти с моите пари сватба ли си правил?" А той " Ами -и-и-и, имала си -дала си!!!!" И се хили по телефона щастлив и доволен!Е , такава Муня като мене срещали ли сте?Да платите на Бившия си  сватбата  с новата му жена?

Не, ама съм плащала билет и виза, за да замине в Англия при нея  Кво да правиш - Давам път на лИбоФта 

Боже, тази тема е жестока, за книга е!     

                dianivo, признах тА   !

Имах един ухажор със зелен москвич. Покани ме на среща, дойде да ме вземе, с москвича, пихме по кафе и тръгваме към нас, разстоянието е около 3 км и по средата на пътя москвича спря без причина. И слиза пича, отваря капака и се рови, рови, рови, а аз седя и чакам. Идва по едно време и ми вика "Трябва да слизаш, че няма да стане". Слязох, той пусна колата по баира по инерция и се изгуби в далечината, а аз се обърнах и се прибрах. Повече никога не сме си говорили, даже не ме поглежда, от срам ли, що ли.