Номинации за Муньо - 2007
- Публикувана: 12 апр. 2007, 11:35 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 02:05 ч.
# 210
7 май 2007, 17:21 ч.
Леле, все едно за "моя" Муньо говориш!
[/quote]
Мислех, че е единствен, нещо като селския красавец, или селския идиот.
Виж целия пост
Леле, все едно за "моя" Муньо говориш!
[/quote]
Мислех, че е единствен, нещо като селския красавец, или селския идиот.
# 212
7 май 2007, 19:43 ч.
Мдааааа, интересничко туканка...
Напоследък сякаш стана прекалено модерно, когато се пие кафе с дама, тя задължително да се натиска да плаща сметката. Досега го приемах за криворазбрана еманципация, обаче като ви чета постовете, след като ми премина първоначалният шок, постигнах прозрение, на какво може да се дължи такава инициативност при плащането на кафенцето.
Виж целия пост
Напоследък сякаш стана прекалено модерно, когато се пие кафе с дама, тя задължително да се натиска да плаща сметката. Досега го приемах за криворазбрана еманципация, обаче като ви чета постовете, след като ми премина първоначалният шок, постигнах прозрение, на какво може да се дължи такава инициативност при плащането на кафенцето.
# 215
8 май 2007, 18:42 ч.
О, сега се сетих за едни двама братя: чукват среща в центъра на София и се започват едни диви обиколки на центъра пеш - не сядате в заведение, докато не са ги видели всички, че са с момиче. Е, само с красивите момичета го правеха този номер, де. Но пък обикновено след първото кафе девойките ги разкарваха...
Виж целия пост
# 216
11 май 2007, 12:44 ч.
Горките момичета
, толкова спорт за нищо 
Виж целия пост
О, сега се сетих за едни двама братя: чукват среща в центъра на София и се започват едни диви обиколки на центъра пеш - не сядате в заведение, докато не са ги видели всички, че са с момиче. Е, само с красивите момичета го правеха този номер, де. Но пък обикновено след първото кафе девойките ги разкарваха...
Горките момичета
, толкова спорт за нищо
# 217
11 май 2007, 16:08 ч.
Първа среща на моя приятелка с младеж.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
Виж целия пост
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
# 218
11 май 2007, 16:14 ч.
добре че не отишал с банан 
Виж целия пост
Първа среща на моя приятелка с младеж.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
# 219
11 май 2007, 16:18 ч.
Е не, това просто е
Виж целия пост
Първа среща на моя приятелка с младеж.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
Идва той в кафенето, сяда на масата, в ръката си носи ябълка.
Поглежда я в очите и драматично казва:
"Нека да отхапем от ябълката на разврата!"
Не е имал време за следваща реплика.
Е не, това просто е
# 221
15 май 2007, 10:26 ч.
Чета и се чудя, как може да има такива хора!! 
Помъчих се да се сетя за подобни преживявания и май успях, макар че не мога да се меря с повечето описани тук случки
Преди години започваме да излизаме с един младеж, аз - кажи-речи любов от пръв поглед, омаяна, колко е прекрасен той. Първите дни явно чувствата са взаимни, защото ме търси постоянно и иска да сме заедно; идва да ме взима с колата, кара ме до тях или докъдето отиваме, после си ме връща обратно - доставка от врата до врата. След известно време обаче започна да мрънка как не му стигат парите, че трябва да се хване вече на работа (дотогава харчел някакви спестявания) и т.н. И един ден казва, да се чакаме еди-къде си, защото нямам пари за бензин да идвам с колата чак до вас. Качвам се аз на рейса, отивам на явката, отиваме да заредим на бензиностанция, че щяхме да ходим до Банкя. Той отива да плаща на касата, а аз, понеже ми е съвестно - горкият, как няма пари - му оставям на таблото колкото за бензина. И какво да видя - връща се нашият, и си купил "Плейбой"!! 
Очевидно не е бил толкоз безпаричен...
Тогава не ми стигна акълът да си направя съответните изводи за приоритетите на този човек... За щастие скоро нещата приключиха, и макар че тогава много страдах, сега виждам цялата картинка...
Виж целия пост
Помъчих се да се сетя за подобни преживявания и май успях, макар че не мога да се меря с повечето описани тук случки
Преди години започваме да излизаме с един младеж, аз - кажи-речи любов от пръв поглед, омаяна, колко е прекрасен той. Първите дни явно чувствата са взаимни, защото ме търси постоянно и иска да сме заедно; идва да ме взима с колата, кара ме до тях или докъдето отиваме, после си ме връща обратно - доставка от врата до врата.
След известно време обаче започна да мрънка как не му стигат парите, че трябва да се хване вече на работа (дотогава харчел някакви спестявания) и т.н. И един ден казва, да се чакаме еди-къде си, защото нямам пари за бензин да идвам с колата чак до вас. Качвам се аз на рейса, отивам на явката, отиваме да заредим на бензиностанция, че щяхме да ходим до Банкя. Той отива да плаща на касата, а аз, понеже ми е съвестно - горкият, как няма пари - му оставям на таблото колкото за бензина. И какво да видя - връща се нашият, и си купил "Плейбой"!! Очевидно не е бил толкоз безпаричен...Тогава не ми стигна акълът да си направя съответните изводи за приоритетите на този човек... За щастие скоро нещата приключиха, и макар че тогава много страдах, сега виждам цялата картинка...
# 223
15 май 2007, 20:36 ч.
Може Плейбоя да си го е гепил
Виж целия пост
Чета и се чудя, как може да има такива хора!!
Помъчих се да се сетя за подобни преживявания и май успях, макар че не мога да се меря с повечето описани тук случки
Преди години започваме да излизаме с един младеж, аз - кажи-речи любов от пръв поглед, омаяна, колко е прекрасен той. Първите дни явно чувствата са взаимни, защото ме търси постоянно и иска да сме заедно; идва да ме взима с колата, кара ме до тях или докъдето отиваме, после си ме връща обратно - доставка от врата до врата. След известно време обаче започна да мрънка как не му стигат парите, че трябва да се хване вече на работа (дотогава харчел някакви спестявания) и т.н. И един ден казва, да се чакаме еди-къде си, защото нямам пари за бензин да идвам с колата чак до вас. Качвам се аз на рейса, отивам на явката, отиваме да заредим на бензиностанция, че щяхме да ходим до Банкя. Той отива да плаща на касата, а аз, понеже ми е съвестно - горкият, как няма пари - му оставям на таблото колкото за бензина. И какво да видя - връща се нашият, и си купил "Плейбой"!! Очевидно не е бил толкоз безпаричен...
Тогава не ми стигна акълът да си направя съответните изводи за приоритетите на този човек... За щастие скоро нещата приключиха, и макар че тогава много страдах, сега виждам цялата картинка...
Помъчих се да се сетя за подобни преживявания и май успях, макар че не мога да се меря с повечето описани тук случки
Преди години започваме да излизаме с един младеж, аз - кажи-речи любов от пръв поглед, омаяна, колко е прекрасен той. Първите дни явно чувствата са взаимни, защото ме търси постоянно и иска да сме заедно; идва да ме взима с колата, кара ме до тях или докъдето отиваме, после си ме връща обратно - доставка от врата до врата.
След известно време обаче започна да мрънка как не му стигат парите, че трябва да се хване вече на работа (дотогава харчел някакви спестявания) и т.н. И един ден казва, да се чакаме еди-къде си, защото нямам пари за бензин да идвам с колата чак до вас. Качвам се аз на рейса, отивам на явката, отиваме да заредим на бензиностанция, че щяхме да ходим до Банкя. Той отива да плаща на касата, а аз, понеже ми е съвестно - горкият, как няма пари - му оставям на таблото колкото за бензина. И какво да видя - връща се нашият, и си купил "Плейбой"!! Очевидно не е бил толкоз безпаричен...Тогава не ми стигна акълът да си направя съответните изводи за приоритетите на този човек... За щастие скоро нещата приключиха, и макар че тогава много страдах, сега виждам цялата картинка...
# 224
16 май 2007, 09:15 ч.
Не ми беше хрумвало
Тц, не мисля, че го е гепил... по-скоро го мързеше да се разкарва още 2 км за да дойде до нас с колата...
Виж целия пост
...
Може Плейбоя да си го е гепил
Може Плейбоя да си го е гепил
Не ми беше хрумвало Тц, не мисля, че го е гепил... по-скоро го мързеше да се разкарва още 2 км за да дойде до нас с колата...
Препоръчани теми