Ах, кърменето…
Преди да родя си мислих, че няма какво да стане, имах коластра още през бременността, четох книги по темата, гледах видеа и какво ли не. Обаче раждането не се случи нормално, както предвиждах, а секцио - кърмата ми следователно тръгна бавно, на третия ден едва изцедих 10 мл коластра, бебето ми вече беше хранено с АМ, аз бях в ужас, че не мога да му дам нужното количество, страхувах се да не е гладно и при най-малкото му дърпане от гърдата давах шишето с АМ.
Аз имам и анатомична особеност на зърната, бях със силиконови, то ги плюеше, картинката беше пълна. Казах си и аз, че вкъщи ще се получи. Да, ама не. Възглавници за кърмене, чайове и в интерес на истината кърмата ми сякаш се увеличи, но детето сучеше мнооооого дълго по много малко мл (взех везна, за да го следя), цялото мляко се стичаше по бузите му, а то не можеше и не можеше да засуче както трябва. Започнах цедене с помпа, но бебка имаше зверски колики, рев цяла нощ, обърнат циркаден ритъм, през деня спеше отново трудно, а аз се чудих кой път да хвана - да спя ли, да я утешавам ли, да се цедя ли, да чистя ли…следователно разредих цеденетата, просто физически ми беше невъзможно на всеки 2.5-3ч да се цедя и лека-полека виждах как количествата намалят. След 40-ия ден станаха няколко капчици и така приключи всичко. Срещам обвинителни коментари, обикновено замаскирани от типа на “То кърмените деца по-лесно понасят ваксините, така че за твоето ще видим как ще е”, “Дано не срещнеш проблеми с вечните разболявания като тръгне на градина.”, “Абе друго си е кърмата”, “То тези изкуствени млека, които ги продават да не мислиш, че са много хубави” и тн, и тн.
Аз се чувствам добре, бебето ми също. И смятам, че това е най-важното.
Виж целия пост
Преди да родя си мислих, че няма какво да стане, имах коластра още през бременността, четох книги по темата, гледах видеа и какво ли не. Обаче раждането не се случи нормално, както предвиждах, а секцио - кърмата ми следователно тръгна бавно, на третия ден едва изцедих 10 мл коластра, бебето ми вече беше хранено с АМ, аз бях в ужас, че не мога да му дам нужното количество, страхувах се да не е гладно и при най-малкото му дърпане от гърдата давах шишето с АМ.
Аз имам и анатомична особеност на зърната, бях със силиконови, то ги плюеше, картинката беше пълна. Казах си и аз, че вкъщи ще се получи. Да, ама не. Възглавници за кърмене, чайове и в интерес на истината кърмата ми сякаш се увеличи, но детето сучеше мнооооого дълго по много малко мл (взех везна, за да го следя), цялото мляко се стичаше по бузите му, а то не можеше и не можеше да засуче както трябва. Започнах цедене с помпа, но бебка имаше зверски колики, рев цяла нощ, обърнат циркаден ритъм, през деня спеше отново трудно, а аз се чудих кой път да хвана - да спя ли, да я утешавам ли, да се цедя ли, да чистя ли…следователно разредих цеденетата, просто физически ми беше невъзможно на всеки 2.5-3ч да се цедя и лека-полека виждах как количествата намалят. След 40-ия ден станаха няколко капчици и така приключи всичко. Срещам обвинителни коментари, обикновено замаскирани от типа на “То кърмените деца по-лесно понасят ваксините, така че за твоето ще видим как ще е”, “Дано не срещнеш проблеми с вечните разболявания като тръгне на градина.”, “Абе друго си е кърмата”, “То тези изкуствени млека, които ги продават да не мислиш, че са много хубави” и тн, и тн.
Аз се чувствам добре, бебето ми също. И смятам, че това е най-важното.
