"Моята кухня е номер едно" по bTV („My Kitchen Rules“)

Цвети и Томас са ми много симпатични, но тя е безполезна точно колкото и Ралина. Менюто им беше много готино, бих хапнала всичко. На Деси менюто също изглеждаше добре, но се беше надценила при положение, че и тя кажи-речи сама готви. Все пак смятам, че има шанс да се спасят, ще видим Ралина и Иван какво ще надробят другата седмица.

Не мога да повярвам, че Деси и майка ѝ сами си хвалиха менюто пред гостите и съдиите (“висш пилотаж”). Проява на лош вкус. Томас беше леко снизходителен към избора им на ястия. Искаха да покажат, че имат статус повече от всичко друго. Малко парвенюшко ми дойде.
Половинките според мен са важни, дори да нямат визия и талант, не подценявам ролята им. За толкова чинии са нужни четири ръце. А и Мариана балансира Деси и я подкрепя.

Мартин и Андония са твърде амбицирани, особено той дори не се прикрива. Не е хубаво.

Не мисля, че Мартин и Антония са злобни. Просто не са особено широко скроени, така че да раздават щедро високи оценки. Но в това отношение далеч не са единствените - Десислава и майка ѝ режеха оценките на всички, двамата от Правец дадоха даже и 0 точки и т.н.
Репликата, че все пак са в състезание, аз я тълкувам не като "даваме малко точки, за да се класираме ние", а по-скоро като "трябва да бъдем реалисти, не можем неоправдано да завишаваме оценките на конкурентите ни". Все пак - имат и база за сравнение - знаят какво беше тяхното меню, как беше коментирано от шефовете и какви оценки получиха за него о тях и от конкурентите си. Дори и субективно - могат да преценят дали  това, което предлагат следващите участници е по-добро или по-слабо от тяхното представяне и така да решат как да го оценят.

Томас е страхотен! Смятайте колко е добър, щом почти сам събра точки колкото младежите готвачи и на точка разлика от фаворитите.
Не знам с какво се занимава в момента, но дано предаването да е някакъв трамплин в кариерното му развитие.

Деси не признава поражение. Явно е израснала с мисълта, че щом не я харесваш, значи и завиждаш.

От тази група най-много харесвам Томас и Цвети. Той е много балансиран, готви добре, има визия за ястията. И ми се иска да отиде напред. Останалите са ми...А и двамата мъже също готвят добре.

Ох, изтървах Деса, ще наваксвам довечера, но мисля да изпия нещо против гадене. Тази жена изглежда направо агресивна.
За "Жадната монахиня" помня, че беше много модна по едно време и майка ми я направи точно веднъж под формата на торта. Ужасно сладка и лепкава. Не помня да е повтаряла след това. Но ние в нашата фамилия сме свикнали на малко по-различни десерти заради унгарското влияние от страна на баща ми.
Баницата с кренвирш много им отиваше на двамата Андрешковци. Прекрасно си ги представих в лафка за банички, грубата жена и женствения, по женски злобничкък мъж. Да, поревах си с него, но чувството на умиление бързо ми премина след като смениха "кожите" за вечерята на зашеметяващите Антон и Цецо. Наистина не разбрах защо съдиите ги порязаха така след страхотния десерт.
И те са ми леко комични. Тодоров с очилата говори, сякаш устата му е вечно пълна с храна, а Тодоров с лактите на масата - така, все едно е преял и храната му е стигнала до носа. Малко като циркови конферансиета ги виждам. Само говорните дефекти биха попречили да практикуват тази професия.

И то... събра колкото младежите, защото те нарочно му дадоxа ниски оценки (да изпъкнат те), иначе можеше и да е първи. Цветина не я и споменавам, тя си беше там просто за украса.

Прави ми впечатление, че всички пазаруват от един и същи магазин за плодове и зеленчуци (в центъра до банята). Месо някои виждам от вивенда, Томас от месарницата на графа, а риба и морски от къде взимат, не ходя по такива магазини?

А иначе снимат до последната спирка на трамвай 20, при метростанция Опълченска и всеки път там дават как пристигат гостите, после и шефовете.  Пресечката на Тодор Александров с Антим Първи

Снимат тук

Деса готви много мърляво и нехигиенично. Блъска, тръшка по плота, облизва, мята насам-натам продукти, замазва с кърпи... Отделно, действията й са хаотични, има една нервност и припряност, която лъха от нея.  От друга страна майка ѝ е тотален полюс. Нищо не може да я бутне тази жена, железни нерви има, направо й завиждам на олимпийското спокойствие

коя е тази месарница на графа

А какъв ще е следващият етап от състезанието?
Снощи шефовете казаха, че последният pop-up ресторант ще е на Ралина и Иван, с тях откриват, с тях закриват.

Прочетох сега  в профила на Ралина, ето какво си е публикувала, споделям го, без да променям нищо за някои може да е интересно.

"Обещах да разкажа още истории от участието ни в кулинарното предаване за хората, на които им е интересно 🙂 Ще има и лични истории, защото вече много хора си мислят, че ни познават. : )
 С Иван се запознахме преди почти 11 години, в студентските ни години, в дискотека. Момичето, което ни настани един до друг, после ни стана кума… съдба 😄
 Още от втората седмица се преместих в неговата квартира и вече 11 години не сме се разделяли ❤️ Иван търпеливо изчака да завърша бакалавър и веднага ми предложи брак.
Искахме голяма сватба – 160 човека. Искахме и да не зависим от родителите си, на които винаги ще сме благодарни за всичко. Но още когато се събрахме, нашето семейство станахме аз и той. А животът бързо ни научи да разчитаме основно на себе си.Та… за сватбата изтеглихме кредит, без грам да ни пука от чуждото мнение. С парите, освен сватбата, тайно записах Иван в кулинарна академия, а аз започнах курсове.
Два дни след сватбата вече бяхме в банката да върнем кредита 🤣А с останалите пари заминахме на меден месец ❤️
 За толкова години обиколихме доста места по света и у нас и не спираме да се мотивираме, развиваме и… да правим глупости 😄Не робуваме на марки дрехи и обувки, всичко спестено отива за пътувания.
Ние сме от хората, които взимат решения на момента.
Купихме първия си апартамент в София заради „знак от съдбата“ малко след сватбата(история, която също заслужава някой ден да види бял свят 😁). Малко преди да родя, една вечер решихме, че искаме да живеем на село. И така… с бебе на месец и половина и камион с покъщина се изнесохме от апартамента в София само за един ден.
Това е малко за нас ❤️

Миналата година явно реших да тествам лимитите ни 🫣
Работя (докато бебето спи 😅), уча втора магистратура… Аз съм от онези заблудени майки на първо дете, които вярваха, че по време на майчинството ще имат много свободно време 🤣
 Преместихме се в нова къща, която Иван ремонтира всяка свободна минута. Освен готвач, мъжът ми умее да прави всякакви ремонти, затова казвам, че има златни ръце ❤️ Вкъщи майстори почти не влизат! По време на ковид караше ТИР, за да ни издържа. За мен той е номер 1 💙
Той е човекът, който ме подкрепя във всяка моя глупост. А те, повярвайте ми, не са малко 🤣
Та… нашият декември беше абсолютен хаос, първа Коледа на детето, коледна фотосесия, подаръци… и между другото, участие в предаване 😄
В моите представи предаването беше почивка от ежедневието, срещи с нови хора и никакво напрежение. А истината е, че по време на снимките наистина беше весело!
В началото на този прекрасен месец ми звънят редакторите:
– „Трябва да ни дадете име за ресторанта, тема и меню.“
А аз буквално изстрелях:
– „ВанТоф“ (мечтата на Иван ❤️), тема „Злато и блясък“… менюто след малко.“
– „Имате време да помислите, сигурна ли си?“
– „Не, готова съм… след малко ще пратя менюто 🤣“
До час менюто беше готово, а големият шок беше, че Иван още не се беше прибрал. Но човекът е зает , за какво да го тормозя с глупости 😄
Логиката ми беше:
Все пак предаването се казва „Моята кухня“. Идват ни гости вкъщи,какво бихме им сготвили?
Салата с патладжан, свинско със сос и картофи и тирамису.
Звучи най-лесно и логично… поне в моята глава 🤣
Когато казах на Иван, той определено НЕ беше впечатлен:
– „Това не е за телевизия!“
– „Спокойно, това е нашата кухня. Ние гурме вкъщи не ядем.“
Истината е, че така и не разбрахме дали трябва да готвим домашно или гурме. Накрая бяхме тотално объркани. Вината си е наша, разбира се, че подходихме толкова лежерно 😄
Много хора казваха колко сме естествени. Ами какви да сме? 😄 Просто бяхме себе си… и много притеснени, което изобщо не е типично за нас. Когато времето тръгне в кухнята, оставаш сам. В кухня, в която влизаш за първи път.
Да, има уреди. Да, има всичко.Но когато бързаш, ровенето по шкафове е кошмар и гледаш да спестиш всяка секунда.
И не го казвам като оправдание, защото всички участници стартират при равни условия. Каквото сготвиш, това поднасяш.
И да… по телевизията всичко изглежда много по-лесно 😄
Научих ли се да готвя?
Ще го кажа така, както аз го разбирам. Работя близо 8 години в една компания. С времето, много учене и много труд това се отплати. За мен, за да си добър в която и да е сфера, се изискват страшно много труд, време, учене и най-вече постоянство. Да правиш домашна супа, мусака или питка не е критерий, дали си готвач В това предаване, както се видя, има хора, които са вложили живота си в тази посока и наистина разбират от готвене. Да, научих много неща благодарение и на тях! Беше ми интересно и след първото ни представяне наистина тренирах, четях и давах всичко от себе си.
И да… ако Иван беше влязъл с друг готвач като него, шансовете им вероятно щяха да са много по-големи. Но мъжът ми каза, че за нищо на света не би избрал друг партньор ❤️
(Как да не го обича човек? 🥹)

Защо даваме високи оценки?
След като веднъж готвих за непознати и пред камери, разбрах какъв стрес и колко усилия стоят зад това. Има страшно много труд зад всяка вечер и затова оценяваме усилията на всеки един участник ❤️
И някои истини:
Ако Иван беше изпитал страх да постъпи мъжки и да ми предложи брак, днес нямаше да сме семейство.
Ако бяхме изпитали страх да изтеглим кредит за нещо „глупаво“, като сватба, според повечето хора, нямаше да имаме прекрасната си сватба и завършени образования.
Ако бяхме послушали приятелите си през 2019 г., които ни казваха: „Не купувайте жилище сега, много е скъпо“, днес нямаше да сме си взели апартамент на цена 4 пъти по-ниска от сегашната му стойност.
Ако преди 5 години бяхме послушали лекарите, че сме млади и просто трябва да си дадем време, Ивайло може би още нямаше да е тук, защото почти толкова време ни отне борбата за него.
Ако бяхме слушали хората, които ни питаха:
„Вие луди ли сте, какво ще правите на село?“, сега нямаше да имаме мечтаното спокойствие, щастие и свобода.
Ако бяхме проявили страх да излезем по телевизията, нямаше да изживеем тази нова емоция и всички позитиви от това приключение. Слушайте себе си и човека до вас. Абсолютно никой – нито чужд, нито близък, не трябва да определя живота ви със своето мнение ❤️

На снимките сме ние и малка част от нашите преживявания през последните 10 години ✨"

Блаже