Как да ги спрем

Ако името на бъдещия дядо ви допада - кръщавайте смело.
Пълно е с именници, все ще харесате нещо

Не се задълбочвай с хора, които се обиждат, ако детето не е кръстено на тях.

Ти си в 37-ма седмица, нормално е вече да имате някакви имена на ум, за това питат.

Дай някакви насоки и ще ти помогнем.

Повечето хора ни питаха просто дали сме избрали име. Подпитваха нашите, но им казахме по-късно (ние избрахме към шестия месец някъде името). Повечето хора не знаеха как ще се казва до раждането.
Първоначално аз предложих да се казва както се казва сега, като мислех, че е производното на името на баща му (който е починал и знам, че е бил най-големия му пример в живота).
Отказахме се тогава, понеже майка му нещо суеверие спомена. В един момент решихме да видим кога празнува имен ден името и се оказа, че въобще не е производно на името на баща му и казахме категорично, че е това. Като питат на кого е кръстена - на себе си.
Никой не е държал да кръщаваме дете на него.
Даже като научиха името супер много се зарадваха, че е кратко и звучно и не е много често срещано.

По едно време много ни хареса едно име, но се оказа, че бившата на ММ, с която е бил години се казва така. 😀 пък аз само не исках да свързвам имена с бивши, нито за мои, нито за негови.
Имахме и още едно, бореха се с това име, което всъщност избрахме и когато родих се оказа,  че съм родила точно на този празник.. а разбрах след като написахме името. Нищо, де. Кръщенето може да е тогава.

Аз не съм толкова суеверна, а и ако все пак името на детето ни беше производно на името на бащата на Мм, за мен е обратното значение на тези суеверия. Дори датата на секциото избрахме да е на неговия рожден ден, защото още като забременях и разбрах кога е термина си казах, че друг такъв шанс трудно да имаме. Е, детето се роди три дни преди тази дата 😁 сама си реши.

Има суеверие да не се кръщава на умрял човек.

Огромна част от хората си кръщават децата на починал, но обичан техен близък.
За мен значението е друго, и все пак името не е производно на името на починалия.

Разбира се няма проблем.  Просто суеверие.
Моят братовчед е кръстен на починалият си дядо. Ми никакъв проблем няма....

Баба ми е кръстена на починалия си баща. Едно към едно е името, а той е починал преди тя да се роди. Живя 90 г, достоен и смислен живот.
И аз съм чувала, че на починал не се кръщава дословно, но не знам защо...

Уж за да не носи неговата съдба (нещо такова).

Всеки се ражда със своя съдба. Някъде около 4тия месец от бремеността когато се формира индивида.

Иначе ако го кръстиш на Рокфелер, не е гаранция че ще има неговата съдба.

Ми бъдете честни с тях или им кажете не сме решили или ако сте решили им кажете името.Какво толкова ?
Нормално е да питат, ако са си такива по принцип ,интересуващи се ....хехе ....
Моята майка е така ,казах и имената, които съм избрала за децата си (не са кръстени на никого)  и толкова ....хората се вълнуват и не им е до спокойствието ви...може да им кажете някакво име и после да изберете съвсем друго ...🤣

Има ли някакъв празник около термина ? Казвам, че може да се роди на някой имен ден и да си дойде с името.
Аз обмислях такова име. Накрая послушах една баба да няма такова име в рода но, заради злополучни бременности. Сега синът ми си харесва името. От ММ беше предложението.
Но поддържам мненията за поставяне на граница в семейните отношения.

Аз също на теория много харесвам традицията да се кръщава на някого, на любим човек от роднините. Струва ми се мило, мисля че биха се зарадвали. Виждам приемственост, принадлежност към род и т.н и т.н
Обаче. Ние с мъжа ми имаме и двамата по двама родители (Да са ни здрави!); хората, които ни обичат и са ни гледали с любов. Имаме прекрасни кумове, дори имхме (когато се раждаха децата ни) 5 живи и здрави, чудесни баби и дядовци, но и починалите бяха супер.
На кого е редно да кръстим детето ни тогава, ако имаме само едно, но дори да имаме и 2-3. Нямаме 4, не сме и планували 4, за да кръстим на всеки един от родителите ни поне
Поради тази причина не кръстихме на никого ние. Струваше ми се много тъжно и нередно, да изберем един от тях, като повече от другите и да кръстим на него детето. А останалите 3ма родители, все едно са нещо незаслужили?
Вие как решавате на кого от родителите да кръстите, кой е с нещо си повече, коя е по-главанта баба, по форумски легенди:))))

Моя съвет за спиране е по-малко общуване с роднини. Това чуване и виждане всеки ден е в повече, те от скука вече питат за името нон стоп. Ако поразредите ще имате все нещо ново и интересно да си кажете:)
А за името истината - не сме го измислили или не искаме да го казваме, ще го кажем като се роди.

На моите деца имената ги измислиха други деца
Има варианти, ако не искат да спазват традициите.

Кажете им,че името ще разберат,след като бебето се роди и до тогава не желаете да говорите по този въпрос.Бъдете твърди.Повтаряйте  това ,докато спрат .