Родителите му идват всеки ден до нас, вече не ми е приятно

Преди време говорихме за продажба на къщата, защото кварталът се напълни с цигани и е въпрос на време и съседите ни от двете страни да станат такива. Тогава най- вероятно ще се изнесем със сигурност.
Към свекърва ми имам рекламации също...в началото идваше и стоеше да ми разправя как другата и снаха не става за нищо. И ми звънеше всеки божи ден към 16ч, за да ме приканва да се отбия на връщане от работа и да взема храна (която мъжът ми не яде и се хвърля), защото синът и не я отразява.
Но по едно време взех да не вдигам, та тя явно разбра, че не и се кефя особено. Сега се виждаме рядко - веднъж на две седмици.

Натискай тогава да продавате и вървете на морето.

Старецът виси цял ден там ,джибрите смърдят отвратително и събират мухи,оси,пчели...човекът си е свикнал така.
Няма да са само джибрите.По-възрастните хора на село имат навика да трупат в двора всякакви боклуци,които ,,един ден може да потрябват,,...
Кучето е само повод да седи свекъра там.

Авторке,оправи го този двор.Някаква настилка,градина,барбекю...Всичко да е лъснато,да му е неудобно на човек да освини и да няма място за джибри и боклуци.

Ама ние не сме на село, просто сме в края на града. И дворът беше ужас като дойдох. Някакви жалки опити за отглеждане на домати ( които не се поливаха от стиснатост). Сега има райграс, туи, рози и т.н. само асмата му остана и май и тя ще си замине, защото нищо не го спира. Днес домъкнал една кофа с пясък да чисти кучешки акита, вместо да опъне маркуч.

Когато се омъжиш за някого, вземаш и широкото му семейство. Отношението ти към тях е като към врагове. А наистина ли са такива?

Щом си взела стар ерген имай предвид, че той е свикнал да живее с родителите си и майка му подсъзнателно може  да се страхува, че ще загуби сина си.  За да става на твоята и да си постигаш целите, е добре да си хитра и да изградиш отношения.  Също къщата и преписана на съпруга ти, си я чувстват тяхна. Може да не им е приятно да я продадете. Моят съвет е да не реагираш емоционално и както ти казаха по-горе да си избираш битките.

Смени бравата на двора. Знам, че не съм го казвала...

Непопулярно мнение, но съм повече от сигурна, че свекърите вероятно смятат, че ви помагат, и биха било много огорчени и наранени да разберат как само се шляят по двора да цапат и пречат.
Като си си взимала мъж, е трябвало да гледаш и родителите и да прецениш можеш ли да се спогодиш с тях. Те явно те харесват достатъчно, за да идват да помагат (свекъра) и да опитват да ти облекчат домакинстването (свекървата с храната). Ако не искаш да се смразяваш с хора, които реално са добронамерени и искат да са ти в услуга, още повече възрастни (вероятно на 70+ и няма да се променят), намери начин как да им пренасочиш енергията за помощ по начин, който повече ти отърва, без да ги обиждаш и да разваляш отношенията с мъжа си, или с тях. Или без да пренасочваш, ентусиазирано се преместете на морето и запазете добри отношения.

Аз не разбирам защо свекърът трябва да чисти акитата на вашето куче, независимо с маркуч, или какво. Така той мисли, че ви помага, както ви е помагал докато го е гледал, като е било малко. Вие сте се възползвали от услугите му и той сега е с чувството, че върши важна работа за вас.

Кажете му, че сами ще си гледате кучето, включително  и ще му чистите и го правете наистина..

Да, разговори трябват.
Сядате с мъжо и му говориш, това не ми допада, онова...Изслушваш го, все пак на него са преписали тази къща... И ако не стават нещата с добро, си преценяваш дали ти се живее като селска булка.

Аз писах вече, но ще го повторя - старите ергени и моми са много по- свързани с родителите си и не случайно се женят късно, или въобще не го правят. Вероятно защото на кандидатите им светва червената лампичка преди това. След 35-40 годишна възраст човек трудно си променя навиците, пък родителите на този човек - още по- малко! Човек като се зажени преди това се е запознал с родителите и поне част от родата и ги е преценил дали са неговите хора, ще мелят ли заедно брашно или не. Щото като се омъжваме, отиваме в новото си семейство, но всъщност новите и тези които трябва да се адаптират сме ние жените. Освен ако зетя не е заврян.
Сега ще пиша от името на бъдеща свекърва. Ако предпиша имот на сина ми и някоя кокона реши, че ще го продаде , за да си купи жилище другаде, ще го направи само след трупа ми! Не може аз да съм събирала, градила и после вместо благодаря, че не живее под наем да има големи претенции. Като има - да си тегли кредити и да си купува. За това и преписан имот само с пожизнено право на ползване от родителите, за да не може да се продаде! И ако по този начин е преписана и тази къща, нищо чудно хората да си се чувстват у дома.
За да не се карате - изнасяйте се двамата или ти сама и всеки по живо по здраво!

Е тя каза, че е на лошо място, вероятно продажбата ще е общо решение, аз също предполагам, че е със запазено право на ползване, иначе биха били много глупави тия родители.

Именно, за това най-добре е двамата да си вземат нещо собствено било то и на ипотека. Да продават имота на родителите му според мен няма никакъв смисъл. То реално парите пак ще са от родителите, какво като препродадат...

Преживяла съм го същото. Преди 20 години си купихме къща до града, за да живеем там. Прибираме се от работа - магарето на комшията пасе в двора ни, жена му ( някой да не я изпревари) обрала на зелено прасковата в нашето място. Най - фрапиращото - ставам от сън една сутрин и в коридора се сблъсквам с една комшийка - бабка..... искала да ме пита нещо.... оглежда вътре в къщи. Това беше в самото начало - не стегната къща, външната врата само се притваряше, без сериозни огради и тн. Първото нещо което направихме беше оградите. Свекърът свикна всеки ден след работа да идва, уж да се грижел за новопосадените фиданки. В общи линии само блееше и лющеше клюки с комшиите ( за нас). Събота и неделя беше целодневна смяна при нас. Не го изтърпях, дадох нота на моя мъж - или обяснява ситуацията на баща си, или аз няма да се прибирам там, докато свекъра "медитира" в къщата ни... дори му обясних, че почивните дни смятам да правя тен по монокини на двора. Но съдбата по гаден начин ми " помогна". В къщи имахме кученце пинчер, мъжко, уникален характер. В двора гледахме двойка ротвайлери , в клетка.
Беше му обяснено, че няма работа в стаята, да не изпусне пинчера, ротвайлерката беше разгонена.. Е познайте - отворил стаята да си починел,... И мъжкият ротвайлер разкъса пинчера, защото мъничето отишло право в клетката на ротовете. Ревахме с глас с моя мъж, думите на баща му бяха - "е, кво толкова е станало, това е просто едно куче..." . Така спряха посещенията...работа в къщи няма.

подарете му кучето и казана и им купете по една алекса да им прави компания и спрете да им показвате забавни неща у вас. Също така ако по им харесва у вас проверете защо. Ако се налага да им направите по-уютно, по-чисто, по-забавно у тях си го направете .

Аз бих си тръгнала. Веднага. Сериозна съм.
Първият ми брак бе с обсебен от родителите си “мъж”, не се наех с невъзможната задача да променям хората, затова промених обстоятелствата.