Бюти, добре съм аз. Нашите са ме направили куче марка и издържам много на всичко. 😁Поне така се опитвам да се самоубедя.
Аз пък да кажа, че никога в живота си не съм имала дъска за гладене.
Хора, и тук искам да го кажа, защото съм наистина в ступор и възхита, а добрите неща трябва трябва да се споделят. Знаете за събитията с окото на детето. Завчера бяхме при УНГ и зъболекар. С УНГ специалиста се разбрахме да се видим пак днес. Бях записала час за обяд, но сутринта, когато се събудих, видях съобщение от лекаря, където пита как е детето. Впоследствие като се видяхме ми каза, че снощи си е мислил и притеснявал за него и днес като се е събудил, веднага ми е писал. Много се зарадва, че детето е по - добре. Същевременно зъболекарката днес също ми звънна да пита как е, въпреки, че изобщо не е длъжна да го прави. Ей така, от човещина и загриженост. На всичкото притеснение тези дни, това ми стопли сърцето. Млади специалисти, сърцати. Има надежда.
(като в ИТ )