За случайните

  • 5 468
  • 62
# 45
Ами моят син ме беше попитал веднъж. Аз нямам навик да го лъжа и му казах. Както казах драма не сме имали.
Аз знам, че не съм била желана, защото много ми е натяквано през годините как съм объркала живота на майка ми и какви жертви е направила заради мене. Ще каже човек, че сама съм решила и съм се появила без нейно знание и участие.
Виж целия пост
# 46
Ако детето има осъзнатостта да се интересува и попита по своя инициатива, добре, но се обзалагам, че в много от подобните случаи  това излишно обременяване му се стоварва без да пита. А ако пък пита и отговорът е негативен по-добре да бъде излъгано благородно, лично мнение, разбира се.
Виж целия пост
# 47
Ако върнем темата към първата публикация - действително има нещо забавно (и яко) да си се появил като един малък Майкъл Фелпс Grinning against the odds
Виж целия пост
# 48
Дори когато семейството е решило да има дете, спрени са всички предпазни средства, и забременяването е желано, пак водещото в секса е взаимното удоволствие. В разгара на емоцията, не мога да си представя как някой мисли "Давай, давай, най-бързи сперматозоиде, стигни до клетката и я оплоди!!!" Rolling Eyes
И ако двойката прави секс по два пъти, седем дни в седмицата, и всичките 14 акта завършват с мощна еякулация, как точно се знае в кой път се е получило оплождането? По тази логика всички сме "случайни".

Аз наистина не знам как точно се прави целенасочен, бебе-съсредоточен секс, в който водещата мисъл е за оплождането, а не желанието, страстта и удоволствието.
Виж целия пост
# 49
Ами моят син ме беше попитал веднъж. Аз нямам навик да го лъжа и му казах. Както казах драма не сме имали.
Аз знам, че не съм била желана, защото много ми е натяквано през годините как съм объркала живота на майка ми и какви жертви е направила заради мене. Ще каже човек, че сама съм решила и съм се появила без нейно знание и участие.

Аз същите простотии слушах, но от баща ми.
Майка ми как едва ли не го "вързала" като забременяла.
Все едно не е можел да я зареже бременна, да я накара да направи аборт или пък най-елементарното - да ползват презервативи.

В момента моя позната роди - като се видях с нея ми каза, че бебето било непланирано, но сега трябвало да си го гледа защото било много късно за аборт.
Мигах на парцали - какъв хубав старт в живота си ще има това бебе.
Честно казано - дом за деца е по-доброто решение отколкото цял живот да ти набиват как си съсипал живота на някой.
Виж целия пост
# 50
В крайна сметка децата, когато вече не са деца, в някакъв момент трябва да вземат решение ще си лекуват ли раните, нанесени от родителите или ще си ги ползват за оправдание, когато нещо не им е ок. Не може вечно мама и тате да са виновни, особено, когато осъзнаваме и сме стигнали, че сме такива, защото ни се е казало Х, Y и Z като малки. Поправяш, до колкото можеш и продължаваш или стоиш и се самосъжаляваш. Защото малко или много, колкото и да се стараем, всеки си докарва травма на детето, някаква, все тая каква - дали ще е комплекс за малоценност, дали ще са болни амбиции и т.н.
Виж целия пост
# 51
"Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет" е положението. Аз съм убедена, че няма никакво значение кой как се е появил на света, важното е след това да попадне на човеци и да има хъс да живее на макс.
Виж целия пост
# 52
Ами няма противоречие, обсъждаме случаите когато не си попаднал на човеци.
Виж целия пост
# 53
Ама кой се оправдава тук? На мен всичко ми е повече от ок, нищо че не съм започнала с идеален старт в живота. Има тема отворена, всички коментираме по темата, някои сме с негативен опит, споделяме го. Не видях някой да се жалва за неуспехи и да вини родителите си.
Виж целия пост
# 54
Аз да съм цитирала вас или изобщо някого конкретно от темата? Simple Smile Казвам, че дори да има такива (дадоха се доста примери) то те имат избор какво да правят с тези си комплекси. Който изобщо ги няма - супер.
Виж целия пост
# 55
Ако човек има избор какво да прави с комплексите си (или други междуушни несъвместимости с добруването му) той не би останал с тях. Не се заяждам, но това с вечния избор в ръцете ни е лайф коучовско холивудска псевдо психологична боза.
Виж целия пост
# 56
Т.е. никога не са ти се мяркали хора, които просто обичат да се оплакват и отхвърлят всички опции за подобрение? Simple Smile Завиждам Simple Smile
И аз не се заяждам, наистина, изобщо нямам подобни намерения. Но наистина искрено вярвам, че хората имат избор. Това до колко опитът им ще е успешен е съвсем отделен въпрос - зависи от темперамента на човека и много други фактори и обстоятелства.
Специално по темата съм виждала и двете. Имам познати, чиито родители се отнасят абсолютно откровено с презрение към тях, но не са се оставили това да ги определя и са успешни в кариера, семейство и т.н. Имам и познати, които обвиняват родителите си (и по навик всички останали) за всяка несгода в деня си. Явно може и така, и иначе.
Виж целия пост
# 57
Като разгледаш много хора ще видиш случаи на и така и иначе, но гледаш множество отвън. Индивидуално, през собствената си камбанария нямаш избор. Ако твоята психика ти позволява да преодолееш комплекса, то това е твой потенциал, който аз може да нямам. Хоризонта на възможностите ти не си го избираш ти обаче, нито аз моя. Възползваш се от своите способности да преодоляваш, не си  избираш дали и доколко ги имаш .  Правиш най доброто за себе си с наличните ментални ресурси, няма какво да се избира.
Хора, които вентилират мрънкайки - също като мен и теб не искат да са зле. От това да си нещастен бягаш, по дефиниция, не го търсиш. Облицовката му е различна за всеки, не и смисълът. Бягаш от нещастността, гониш щастието. Така, че ако мрънкаш и ти помага не значи, че ти харесва да си зле.
Не му е тук мястото да философствам по темата, особено от телефона, просто имай предвид, че ако се опитваш да помогнеш искрено на някой и му обясняваш за избора му вместо да изпишеш вежди, може да извадиш око. Защото е косвено вменяване на вина, че може да се справи, а избира да не го прави. Зле е по негов избор един вид. А няма как да е така.
Виж целия пост
# 58
Като разгледаш много хора ще видиш случаи на и така и иначе, но гледаш множество отвън. Индивидуално, през собствената си камбанария нямаш избор. Ако твоята психика ти позволява да преодолееш комплекса, то това е твой потенциал, който аз може да нямам. Хоризонта на възможностите ти не си го избираш ти обаче, нито аз моя. Възползваш се от своите способности да преодоляваш, не си  избираш дали и доколко ги имаш .  Правиш най доброто за себе си с наличните ментални ресурси, няма какво да се избира.
Хора, които вентилират мрънкайки - също като мен и теб не искат да са зле. От това да си нещастен бягаш, по дефиниция, не го търсиш. Облицовката му е различна за всеки, не и смисълът. Бягаш от нещастността, гониш щастието. Така, че ако мрънкаш и ти помага не значи, че ти харесва да си зле.
Не му е тук мястото да философствам по темата, особено от телефона, просто имай предвид, че ако се опитваш да помогнеш искрено на някой и му обясняваш за избора му вместо да изпишеш вежди, може да извадиш око. Защото е косвено вменяване на вина, че може да се справи, а избира да не го прави. Зле е по негов избор един вид. А няма как да е така.
Ето ти важен показател - един чужд мъж определи споделянето и желанията ти като мрънкане. В момента, в който и собственият направи и най-бегъл намек за това - дошло е времето да преосмислиш връзката си и да си отговориш така ли искаш да продължиш още н-броя години. Колко време ще стоиш и ще си съгласна да омаловажават чувствата ти и важни за теб неща да се заобикалят или, още по-зле, да се определят като дреболии? Започвай да заделяш пари (някой напред даде такъв съвет) и да мислиш повече за себе си.
Виж целия пост
# 59
Мне, визирам поста на Inferiya в частта му за хората, обичащи да се оплакват.И че това не значи, че искат да са зле. Не бих квалифицирал автор на тема за самокалибрация. И по-важното - колко па да съм чужд...Аз тука си живея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия