Любители на котки - Тема 210

Мила, има различни щамове и за съжаление пустите му вируси остават латентни и се реактивират във времето при спад в имунитета им. Всеки организъм е различен и може да го преболедува с различен интензитет. Ако всички бяха ваксинирани, щяха да го преболедуват по-леко и кратко, а може би и без симптоми. Моите боледуващи са неваксинирани котета на възраст 5-15 месеца + Спиди, който е веднъж ваксиниран, около 5-годишен (той е само със сълзящи очи, без други симптоми). На Джеки с първия вет му огледахме хубаво устата с фенерче. Нямаше язви по устата в началото, само лигавицата беше жълтеникава. Но много кръв течеше от носа и не пиеше никаква вода, беше се дехидратирал. Първия вет беше предписал Тобрадекс само, в нослето. Не стана. Втория вет, като му обясних, че няма шанс да му давам нищо през устата и носа, му боцна антибиотика и кортикостероида и един Дицинон (за спиране на кръвотечение) и аз продължих вкъщи, за да му спестя стрес. След два дни вече се виждаха и афтите по лигавицата на устата. Дексаметазона подейства, възпалението спадна, нослето се отпуши и изчисти от кръв. Но още покихват и преглъщат секрет. И това ще отшуми, но явно иска време.
При Пуфи е било реактивиране на вируса. При моите е преболедуване за първи път.

Ох, бе, момичета, тоя звяр Джулинатора много хапе, бе. Не постоянно, през деня спи, зарежда батериите и вечер настава вакханлия, обикаля масите, бърка в пепелниците, събаря цигари, запалки, обикаля чиниите с храна и се спуска да бърка в ядене или там каквото сме сложили независимо какво е, тика си муцуната по чашите и това да кажем е нормално, малка е, любопитна е, но най гаднато е хапането, при всяко наше движение се хвърля и хапе, ама хапе здраво, колкото по я отхвърляме да не хапе, толкова по се настървява, ужас някакъв. Не можеш да я приласкаеш, не дава, решила ли е да хапе не се заиграва и разсейва, бяга и напада, дори и да не мърдаме и да я оставим да ни гризе, тя не спира до там, а се нахъсва и хапането става жестоко и доста болезнено. Има моменти в които подивявам и ми идва да и извия малкото вратле, чесно, ако ще и да звучи отвратително. Вечер я оставяме да идва при нас на спалнята, но то е ад, тя не спи, а се хвърля ту върху мен, ту върху Джастев и ни хапе на почивки като ни редува. Снощи Джастев не издържа и я затвори в хола, но то бяха арии, протести, мечене, провлачване, хвърляне върху вратата в опит да я отвори, направо не знам как ще устискаме тоя период да премине. Всички казват, че ще го израсте, говорих и с вета и той така казва, но започва да става непоносимо. Не искам да я затварям, не искам да я отблъсквам, искам да я галя, милвам, да си се чувства спокойна и у дома, но все пак искам и да се наспя и да не ходя на работа все едно съм ходила цяла вечер да бера малини в най бодливия малинак. Направо не знам какво да правя. А, ако остане така "хаплива" и "нападателна"?!
Пп Всичко си има, и играчки, и катерушка, и вода, и храна, и внимание, говоря и, целувам я, прегръщам я(това основно докато е сънена), Джастев играе с нея, но тя си знае едно - хапане и пак хапане.
Ами, оплаках се, белким ми олекне малко. Аз си мисля, че съжителството трябва да носи радост и наслада, нежност, обич, удовлетворение, не си го представям като пазене от нападение, нервност и следи от хапване и драскане.

Леле, леле Джулка Терминатор Извинявай Джасте, но добре се посмях на твой гръб, знам че не ти е смешно в момента. Ами какво да направиш, трябва да го израсте, няма как. Е, сещам се за един вариант, който ще помогне, но дали ще ти хареса на теб ...... вземи другарче на Джулката, с което да си играят и да си изкарва енергията вечер Ще има борба, гоненица, бели, всичко х 2. Но после ще бъде и мъркане и любов х 2.

Джасте, пробва ли с пръскалка?
Блеки и сега само като му го покажа шишенцето тръска ушите 😅
Иначе звучи като голяма веселба (за Джулка), както го разказваш... 😹

Джасте, същата драма имах като Кара беше малка. Тя и сега не е много спокойна, но сме се напаснали. Тогава ходех все едно съм била на война, не искам да се сещам.
Гледах всичките видеа на Джаксън Галакси и нещото, което най- много помогна според мен беше че и взехме яденето. Храна се получаваше 2 пъти на ден, след като сме я разиграли за поне 20 минути. Идеята е да се нахрани, след като убие плячката. Другото, на всяко по жестоко хапане получаваше строго НЕ, лекичко плясване по носа (просто тупване, не да я боли) и 15-20 минути тайм аут в банята. Просто да знае, че когато прави така няма да си играем. Като я пуснем от банята също не е галим и не и обръщаме внимание ако не дойде.
Дали проработиха нещата или тя се успокои не мога да кажа. Сега е страшно мила и сладка на моменти, но на моменти пак се настървява, просто ние вече си я знаем и и знаем номерата.

Джасте  снимката е направена току-що...



Сърди се, че го закачам и скача без предупреждение. Пуска кръв с огромните си остри зъби.
Свил ушаци и гледа лошо, много лошо...



Миг след това е най- добрият мъркотко на света 😻

По мои наблюдения хапането е период и нищо не помага.

Писала съм тук за котката на майка ми. Вече стана на година. В началото майка ми беше вдигнала ръце, то хапане, дране, препускане из цялата къща. Котето и сега обича да се катери по всевъзможни места, но пък си остри ноктите само на катерушките. Не прави кой знае какви бели. И хапането и дрането отдавна отминаха.
Майка ми докато й търси дом, /щото реши, че предимно я изнервя, вместо да я радва и да й прави компания/, то вече почти се е укротило животинчето.

 Едно данъче от Бела и Луси:

Джасте, нямам спомен чак толкова да са се настървявали моите като малки, но определено в никакъв случай не бих толерирала подобно поведение. Но моите си играеха помежду си предимно. Имаше един период, в който Женя ни хапеше пръстите на краката нощем, но бързо отмина.
Моят съвет-категорично наказвате или вземате още една котка, да си играят и побийват.
Да похваля запетайчето-доживях да го видя да играе. Още не сме му измислили име. Е, върти ми се нещо из главата, но ще видим. Ако всичко е наред, като навърши 2 месеца, ще я представя с името си. Като няма други малки котенца, се сражава с майка си. Много е смешна. Чак и позата с извития настръхнал гръбнак заема, пък още не може да слиза по стъпала и Алечка все я подканя.
Моят мъж позволява на Тигре да го захапва и одраска. Аз съм непреклонна.

Да, според мен котетата хапят силно,когато още мънички са останали сами. От майката и другите се научават кога е много силно. Чита като си играем и кажех - ох и спира. Няма и една драскотина, но тя беше на 4-5 месеца,когато я взехме и вече беше с изграде навици и 5 други котенца, около нея.
Трудно е наистина, но после има много любов.

Джасте, котето ни се казва Тери и името не идва от земя, а е съкращение на "терорист". Пръскалка и сешуар бяха нашите оръжия. Първо приведени в действие, а след това само посягането към тях действаше превантивно. Писала съм, че сме пръскали  във въздуха (не към котето) със спирт (ковидно време беше и пръскалките със спирт бяха актуални). Това действаше като атомна бомба - от спирта бягаше в друга стая - явно силното им осезание възприема от разстояние лютивината от спиртната пара и беж....Сега е деликатна ърка-мърка, нищо общо с бебенцето-терорист.

Намерете от какво се плаши малката лудетина и го дръжте под ръка.

Нашата 14 годишна баба беше доста хаплива като малка. Хем спокойна като характер, хем хаплива като се добере до човек. Според теорията на нашия доктор е, че това е нормално за котенца, които са отделени рано от котилото и нямат опит в игрите с майка си и братята и сестрите си. Може да има нещо вярно, защото възрастната я взехме на 40 дни, че майката се беше разболяла, а малката я прибрахме от двора на 4-5 месеца, след като двамата ѝ братя изчезнаха в рамките на няколко дни. Малката е една от най-деликатните котки, която съм виждала, играеше, хапеше, но с голям контрол на ноктите и зъбите, на практика не се усещаха.

Благодаря ви, момичета за подкрепата и съветите. И аз се надявам да го израсте този период. Тя беше наистина бебе като я осиновихме, на видима възраст около 45 дни, една шепичка, не е имала много време с майка си и котилото си и вероятно това е причината. Иначе като цяло бели не ми прави, не изглежда отмъстителна, просто и се играе. Като е спокойна еле пък сънлива е чист памук, можеш на възел да я завържеш, но разиграе ли се става: елате ни вижте!
Иначе идва да се гуши като си полегна, дава да я галиш, и суче, ама суче като за световно, основно фланелките ми които са върху мен, чак ги мокри и олигавя, голямо цокане пада и е шумно и мляскащо, цокащо. И от Джастев суче.
Пп Досега не съм ползвала подръчни средства срещу хапането, но вероятно ще пробвам с пръскалка, друга котка засега не плануваме.

Вече на два пъти видях котка в кола зад скоростния лост до стопанката си шофьор. Ама не с всяка котка става...

Момичетаааа, Джулка има глисти.
Уж е обезпаразитена и то наскоро се капахме при вета. Днес бях в потрес. Изпаднах в тих ужас. Прибирам се след работа, всичко тип топ, Джулката ме посреща, аз се оправям и сядам да пия едно късно кафе с мляко и Джулка гледам се върти в тоалетната и по едно време нещо ми се видя сякаш различно. Викам чакай да видя какво е положението, вдигам опашката и гледам нещо виси. Впървом си мисля какво пък е изяла и къде го е намерила. Да де, ама не мяза на нещо дето е изяла, макар малко да ми заприлича на нещо силиконово, като кабелче, тънко, обло и длъжко. С триста зора се преборих с Джу-то, че много пази дупето и с една салфетка издърпах нещото. Леле, ами сега, какво е туй чудо, много гадно, бррр. Викам си, ваййй, туй ще да е тения, рев, страх, апокалипсис, ще мрем вкупом, шаш, паника, не е за разправяне. Сто пъти мих ръце, бърсах пода с мокри кърпи и стоя и се чудя кво да прая, като в небрано лозе.
Звъннах на приятелката ми, рев, обяснявам, питам какво е това, тя се смее, вика ми - споко, бе, глисти са, няма страшно. Няма страшно, ама е адски гадно, казвам и да го снимам, да го видиш, но ме е гнус, сложих салфетката с нещото на терасата и не искам дори да изляза там. Тя, хвърляй го, глист е, споко, вземи хап от вета и си топ. Успокоих се, звъня на вета, шаш, паника, вета се смее и вика утре ми я доведи, всичко ще е наред. Та, така, утре сме на обезпаразитяване. Викам да не е тения, вета - Не е, споко.
Не съм виждала котешки глист, хора, много гнусен, бе.
Днес ми върви на оплаквания явно.

Кръгли червеи им викат на тези като конци. Гаднички са.