Работещите майки

Ох, дойде тази потребителка, да ни начука канчето, защото нали.. сме лоши. Айде стига, темата за домакините е друга. И не влизаме да обясняваме как нищоправят по цял ден.

Аз се включвам да кажа, че съм дете, което е гледано от "друг човек" (баба ми и дядо ми) докато родителите ми са били ангажирани с бизнеса на баща ми. Не знам какви травми имам от това. Не съм забелязала. Травми имам от поведението на "майка ми" няколко години по-късно, но това не е въпрос за тази тема.
Подобна, но не идентична, ситуация би била с добра детегледачка.
За мен е безумно да се налага мнението, че жената трябва да е при детето и в кухнята. Жената трябва да е там, където иска да е, за да се чувства щастлива и да не си прехвърля несъзнателно комплексите върху детето си.
Аз пък имам около себе си куп примери за това - колко дори вредно е една жена да е затворена с детето си, ако не се чувства добре да живее единствено така. Тя е потисната, изглежда занемарена и определено не блика щастие от нея. И да, със сигурност не се отразява добре на детето. Източникът: деца, отгледани от различни поколения майки, имащи еднакви поведенчески сигнали.
Има жени, които искат да се отдадат първите години изцяло на детето си, има и такива - които искат да съчетаят. Въпрос на личен избор е и никой не е в позицията да дава негативни оценки. Важното е да е уравновесена и да дава любов и спокойствие на своето дете.
Коментарът на дамата "ми създаде доста кофти чувство".

И аз съм съгласна с това. С напредване на времето и опитът ми като родител, забелязвам че, когато съм направила нещо за себе си и от там съм се вдъхновила, повишила настроението си, предавам това и вкъщи, спокойна съм, не ме изнервят някакви неща, свързани с битовизми или поведение на мъжа ми, което ако бях изнервена, вероятно ще премине в скандал. И обратното - когато например две седмици съм била само вкъщи, с детето и не съм правила нищо за себе си, просто ставам супер изнервена и то не изнервена от детето и грижата за него, а от самия факт, че просто нямам време за мен си. И съответно се случва да се изнервям на мъжа ми за някакви малки неща и да се караме. Със сигурност съм по-пълноценна майка в първия вариант. А и това съм аз, това е моята същност - да съм дейна, да имам динамика, движение, винаги нещо да се случва, да правя няколко неща наведнъж. Не мога да стоя на едно място. Не че да гледаш дете, означава да стоиш на едно място , но ме разбирате. Аз съм букет от "личности" и не мога да бъда само една от тях за постоянно. Това ме движи и така съм била винаги, още от дете. И мъжът ми е такъв. Затова и синът ми ни е "избрал". Той пък е още по-динамичен от нас двамата, взети заедно, още отсега. Занапред не ми се мисли На 8 месеца е и скоро ще проходи, не чу смогвам на енергията вече хаха Та, каквито родителите, такова и детето.
Идеята ми е, че за жена, която винаги е водила по-спокоен и меланхоличен начин на живот, у достатъчно това да бъде майка и да се посвети само и единствено на една роля. И това също е ок, стига да се чувства в хармония със себе си.
Майките сме хора и когато станеш майка, животът ти не свършва и не трябва да спреш да си какъвто си, за да си майка. Това би бил пагубен пример за детето.
Моята майка също беше и още е от работещите майки. Следва мечтите си навремето и даде и на мен, и на сестра ми страхотен пример. Имало е вечери, поне веднъж всяка седмица, в които е нощна смяна и ние сме били сами (аз на 10, сестра ми на 4). Така беше навремето. Даже и бавачка не сме имали, нито мобилни телефони. Само домашен. Емоцията ми към мама е че е най-любящата майка на света и изобщо никога не съм чувствала липса. А липса можеш да чувстваш ш когато майка ти е 24/7 до теб

Така е КРР, особено с последното ти изречение. Аз съм пример за това!

Имам и деца, и ,,кариера", и допълнително обучение по време на майчинството. Не се обиждайте. Все пак е отворена дискусия.

Ако не се чувствате, че това е Вашата тема, и Ви оставя неприятни чувства, може да се въздържите от коментар, защото е излишен. Поне аз така бих направила.

Коментирах, защото имаше и коментари, в които майката се съмнява дали няма да навреди на детето, има лоша съвест и угризения за това, че се е върнала толкова рано на работа и пита дали иам хора с такъв опит или другите как се справят със ситуацията и лошата съвест. Аз се справих така-реших да съм дълго време в майчинство и да послушам лошата си съвест, защото според мен няма друг правилен избор, с който да съм ок. Но да, не е моята тема като цяло и няма да пиша повече.

Писанието Ви няма нищо общо с темата. Определено не мисля, че тук сме се събрали гузни жени.

Относно горната съвест, аз я бях споменала в първия пост, но тя неизменно е част от това да си майка, като цяло. Не само за работеща майка. Част е и от това да си работеща майка, но не е това идеята на темата. Идеята е да споделяме опит и емоции и да е един save place. Затова и бях написала по-скоро майки, които са избрали да не работят, по-добре да не се включват, за да не стават тежки дискусии.

Мисля, че вината идва основно от това, че забравяме да се грижим за себе си. И това са поколения назад жени. Не говоря конкретно за нечия майка или баба. Но общия модел е жена, която работи, дали едно време е било нива/животни, дали е било наемна работа, домакинство, зимнина и тн. Има хора, които просто това им е модела, да не седнат сакън да си починат, че ще изглеждат мързеливи. И от там идва тази вечна позиция да се пренебрегва жената за нещо. А това е толкова излишно. В самолета ти казват първо да сложиш маската на себе си, а после на другите около теб. Ако сам не се грижиш за себе си, после как да даваш на другите?

Според мен вината на майките не идва като отражение на проблем и страдание на детето, а на вековни насаждания, че ако мръднеш за 10 мин в страни от бебето и то ще приключи, и ще има неизлечими травми. И мерака за някакъв собствен живот = лоша майка. Аз съм останала с обратните впечатления. Майка ми винаги е била страхотна майка - споделяли сме си всякакви неща, до ден днешен сме изключително близки. НО тя си работи и винаги работата й е била с голяма тежест. Двете неща нямат толкова общо, колкото се изкарва. То и сега бебето ми на 8 месеца иска да се заиграва БЕЗ мен, какво остава след още година, например. Или дори след 4 месеца. Тези деца имат нужда от игра, от занимавка, учене, изследване, движение, те получават много от адекватен, силен възрастен. Такъв може да е само човек, който се е наспал, наял, отпочинал, имал някакво време за себе си, че да презареди. От изтощеното ми, нервно, измъчено АЗ не печели никой най-малко детето.

,,Които не работят"? По време на майчинство имате предвид? Защото майчинството и особено дългото такова не значи непременно жената да остане домакиня завинаги или да не е амбициозна. Ако жената има стабилно образование и поддържа знанията/мотивацията си, спокойно може да се върне в ритъм и след повечко време. И да, лукс е, особено финансов, да можеш да избереш да останеш докато детето поотрасне. Друго, което ме провокира да коментирам, е: как за майката е по-добре да има още нещо освен домакинството и детето. Принципно да(ако смогва обаче, моята е хронично уморена и това има доста странични ефекти в начина на комуникация...) но дали е добре за детето? Моята майка е много щастлива в работата си и винаги е била, но това не е запълнило други нужди на 100%. Това не е всичко. Аз съм дете на кариеристи-родителите ми до ден днешен работят общо 120+ часа седмично. Обичам ги и докато бях по-млада следвах техния пример, дори го надминах може да се каже (животът ми не е бил спокоен, бездействен и съм възпитана от майка, която не понася домакините и особено готвенето). майка ми има общо 19 месеца майчинство за 2 деца. Много от вашите аргументи съм ги чувала всеки ден като промиване на мозъка докато съм била малка, а и до преди няклко години. Ето ви още един, който моята майка ми каза: ,,по-добре 15 минути на ден заедно, но качествени". Може би ще ви хареса,но за мен това е ужасно. Имала съм хубаво детство, но и доста самотно. Също така искам с коментара си да ви дам още една идея за размисъл-ако вашето дете реши да е домакиня или да остане по-дълго вкъщи, ако се почувства наранено поглеждайки назад и чувайки как ,,две седмици само вкъщи и полудявам" и т.н. или че практически ви е скучно вкъщи с детето? Поне не се профилирайте само като ,,работещи" и бъдете отворени и за другата страна.

Да не говорим и за очакванията към детето. Една майка, за която не е достатъчно да е вкъщи, често очаква професионални успехи и от детето си и ако то не отговори на модела?. Кариеристите често остават кариеристи завинаги, материалните придобивки и статусът, титлата и професията са фокусЪТ и в по-късна възраст. А децата? Какво са те в тази житейска линия от избори напред и нагоре?
Успех!

Бая закъсня даже начукването на канчетата, даже се учудих. Като казват, че има само един верен път за една майка, кои сме ние да спорим

Аз пък разбирам гледната точка на Flowersintheair - тя също толкова валидна колкото на всеки друг в темата. Хората са различни, децата също са различни. За мен ключът е да вземеш решение, което да е окей и за двете страни, а не крайно ощетяващо за едната и тя действително да го преживява като огромен компромис, който поражда фрустрация.

Лично аз уважавам жени, които избират да останат вкъщи и отглеждат по 2-3 деца. Това е изключителна инвестиция на психически и физически ресурс, когато се прави адекватно. Самата аз не мога да го направя, нямам желание, нямам мотивация и ще съм нещастна. Те на мое място вероятно също. Така че драма няма - всеки да прави онова, което чувства близко до темперамента и потребностите си.

Да, де, то ние това казваме, нека човек прави това, което чувства и желае. Ама да не нашоква ряпата на тези, които не желаят да правят същото.