Ешреф е човекът, който иска да изкупи себе си, защото е роден от сянка, но в него има светлина.
Всички грешки, всички белези, той ги носи като доказателство, че все пак е оцелял.
Не се срамува от миналото си, но и не иска никой друг да страда заради него.
Той вярва, че съдбата му е вече написана, но се бори с нея всеки ден, като човек, който плува срещу течението, знаейки, че ще се удави, но продължава, защото някой на брега го чака.
Този “някой” винаги е бил Руя, а сига вече Нисан.
Ешреф не иска отмъщение. Той иска прошка.
Но, за съжаление живее в свят, в който прошка няма...
Динчер е човекът, който живее от чужди грехове. Той няма нужда от изкупление, защото не вярва, че е грешен.
Той е продукт на разрушението, възпитан да оцелява чрез чуждата вина.
Докато Ешреф казва: “Не искам никой да страда заради мен”,
Динчер казва: “Всички ще страдат, защото някой трябва да плати.”
Той е човек, който не може да понесе мисълта за чиста любов, за искреност, за вярност.
Затова иска да я опетни. Затова ще използва Нисан, не защото я желае, а защото чрез нея може да накаже Ешреф да почувства същата загуба, която той самият някога е изпитал.





























