
Е да ама теста беше отрицателен и аз бях много натъжена, затова отидох на гинеколог да помага да забременея, а той ми вика ама момиче ти вече си бременна. Няма да ви казвам засиях наистина, а мъжа ми ме мъкна на ръце из улиците.
На работа обаче реших да си мълча. Малко дълго стана...ама си е хубав спомен.

, по ред причини, но слава богу притесненията ми се оказаха неоснователни
като се обърна и живота ми изглежда празен без бебето




...тръпки ме побиват от кеф ..бррр 
мисли как ще закараме малкия на "голямата вода" ....
.... и от кога ще е добре да се излага на слънце вече...
, май няма да е тази година, но да стигнем поне до там няма да е зле.
Явно се е получило, защото въпросния месец пролетна умора, що ли - хич не бяхме активни. То и баткото така се получи - от раз! Таткото беше категоричен, цитирам "Готово е бе, мила, не се притеснявай!"
не ми беше нужен тест защото съм като часовник на 28 дена и като минаха 30 вече бях сигурна сестра ми каза:"Вземи си един тест за да се увериш."а аз и казах :"Просто съм сигурна."така си и беше и ...
Разболях се от какво ли не точно в първите дни,а теста ми беше отрицателен и аз спокойно изпих една шепа лекарства.Като ми установиха бременността,лекарката ми каза "Аз ако съм на твое място ще махна детето"Но след много рев,притеснения и мненията на други 3-ма доктори сега сме щастливи родители и се радваме на бебе Митко. 
.
)
Препоръчани теми