Родители, дали болните си деца за отглеждане

Наистина ще е по добре да се закове. Така поне ще е сигурно, че винаги ще е на първа страница, тъй като малко са майките, които пишат и вземат отношение по темата. Проблема не никак малък, но за съжаление не се говори много по него.

Аз само не разбрах, защо Радини неволи точно. Ако е това, което си мисля, като идея, не се вързва много с темата всъщност.  А може и да не съм разбрала.

Включвам се, за да те подкрепя Мейтц, понякога ни се струва, че има само едно вярно решение, после обстоятелствата се променят и идва друго решение. За да не ти звучи прекалено объркано, ще поясня, преди 6 години лекарите ми казаха, че детето ми едва ли ще доживее една година, че няма да мога да се грижа за него, че ще има нужда от специализирана помощ и никога няма да има усещания, нито да познава родителите си. Оставих го за осиновяване... никога не намерих сили да я видя след 4 ден от раждането й, получавах документи, че е жива, но напълно неспособна социално и физически, преди 2 месеца разбрах, че детенцето е добре физически, напълно адекватно и макар, че Синдрома на Даун да няма как да изчезне е доста жизнена, адаптивна, сладка и невероятна. Та така, 6 години по-късно се запознах отново с дъщеря си, научих, че съм можела да се грижа за нея от самото начало..и съм пропуснала безброй мигове. Сега съм в процедура да си я взема за постоянно отново. От форумите разбрах колко много се нуждаят от майчина ласка и грижа "специалните" деца и колко важно е за тях да усещат семейната среда. Разбирам страха ти, болката, мъката и не те обвинявам за решението ти. Но можеш да се пребориш Вяра да бъд настанена във вашия град, за да имате по-чести контакти, така и ти и тя ще се чувствате по-добре. Сега самата мисъл да я вземеш сигурно е болезнена и страшна, но вероятно полека лека ще свикнеш и ще разбереш, че щом Това е Твоето Дете и можеш да му дадеш нещо от себе, та дори и това да вижда със сините си очи усмихнатото си лице и нежните ти ръце... ще си струва жертвата. Появата на Маги в живота ми внесе много смисъл и светлина. Много се вълнувам от вашата история, затова сигурно пиша несвързано, но основното е, че си имаш ВЯРА! Нека тя има ТЕБ ) Разкажи ми повече за първата среща в дома ) Целувам те, всички майки са силни и могъщи   

аз не съм против заковаването на темата   мисълта ми беше, че може да си пишат и преди да е закована - не е нужно да чакат...
всъщност ми стана мъчно, че са се почувствали нежелани или омаловажени по някакъв начин...
някой писа ли на модератор с молба за заковаване? те не винаги успяват да прочетат всичко...
и пак ще кажа - пишете за всичко...наистина мислим за вас и чакаме новини

Готово- закована е, но измислете друго заглавие - от това не става много ясно за що иде реч.

..Радини неволи " е име на разказ от който нямам и най малък спомен! Когато ми се случиха многото неща, имаше една майка с името Рада, тя не беше родилка а случайно минавала от там и каза Мой те РАдини неволи, и на мен ми дойде от вътре!
помогнете да измислим име на темата!
Ела, ДАваи да говорим! Вчера звъннах до Бузов град да чуя как е детенце, и разбрах че пак е така както и до сега! Но научих и нещо ново! имали били 2 епикризи пък аз имам само 1! Не мога да си намеря място! Едвам ще изтърпя да отидем пак там! а маи няма да е скоро, защото не ми дават отпуска заради баловете!А не е по добре да си седя в къщи без заплата

Мисля, че втората част от заглавието е напълно подходяща. Тя изразява целия проблем. "Родители дали децата си за отглеждане" .

Благодаря ви много.....Така се надявам да има смисъл и наистина майки като нас да се включат.А за заглавието може просто "Родители дали децата си за отглеждане"

Родители дали децата си за отглеждане е по-добре, понеже Радините вълнения от литературна гледна точка нямат нищо общо с темата ви.  Абе, както ви идва отвътре пък, от друг ъгъл чак няма значение, как е формулирано. 

и аз съм за "родители...."
виж аз обаче бих предпочела в заглавието ЯСНО да се отбелязва, че детето е оставено поради здравословни причини
освен ако не държите да си пишете с майки оставили децата си по лични душевни причини....
за мен нещата са несравними....

Мисля да се представя,въпреки,че съм писала доста теми за състоянието на детето ми  и за последвалото  решение да дадем малкия за отглеждане в дом за медико-социално грижи.Надявам се майки в моето положение да сложат край на мълчанието си и да последват моя пример и да разкажат тук техните истории.Чакам ги и се надявам скоро да се запознаем.
Аз съм на 27 години и забременях януари месец 2006 година.Това за мен беше така бленувано събитие от години и бях най-щастливата бременна на света.На 20.10.2006 г родих момченце след трудно и мъчително раждане.Малкия не изплака и с часове незнаех какво се е случило.Разбрах само,че е транспортиран в друга болница и това е.Помислих си,че това е само едно изпитание по пътя към щастието.Мен ме изписаха ,а малкия беше в кувиоз 10 дни.Толкова бях щастлива когато ми казаха,че мога да вляза в болницата да се грижа за него.Когато го видях просто онемях.Той беше най-красивото бебенце на света.Бях толкова горда и изпълнена с надежди за бъдещето.Знаех,че има проблеми,но вярвах,че след необходима терапия и лечение нещата ще се оправят.Посъветваха ни след месец да направим трансфонтанелна ехография,защото стомахчетата в мозъка му бяха леко разширени.Още в болницата виждах погледите на лекарите-изпълнени с "ЖАЛ".Всички ми повтаряха колко ще ми е трудно и т.н.Знаех,че ще е трудно ,но това не ме интересуваше.Нали бях вече мама...И така си дойдохме в къщи.Малкия беше добре,въпреки,че така и не беше заплакал.Не бях му чувала гласа и така поне още месец.Като проплака за първи път това беше най-красивата музика за мен.След месец ходихме на ехография и там ни казах,че все още няма промяна в състоянието му и ще трябва да почакаме още един месец.И така още един месец живеехме в заблуда и беше толкова хубаво.Но ден преди коледа целия ми свят се преобърна когато на трансфонт.ехоргафия се видя нарастваща хидроцефалия.След като направихме скенер и прегледа на невролог вече всико беше ясно.Когато чухме страшната диагноза не можех да повярвам на учите си-Спастична целебрална парализа,Хипоксемична енцефалопатия,енцефаломалация,вътрешна хидроцефалия и симптоматична епилепсия.Знаех,че не мога да се доверя само на едно мнение и решихме с мъжа ми да тръгнем към София при най-добрите неврохирурзи.Но точно тагава влязохме в болница,защото малкия подържаше викока температура.В болницата бяхме един месец.Една вечер температурата стигна до 41 градуса.Всички доктори ми повтаряха,че температурата най-вероятно е централна.Казаха ми,че няма лечение и трудно тази температура се повлиява на лекарства.При въпросите какво да правя ако наистина температурата е от мозъка-никой не можеше да ми даде отговор.Меджувременно започнаха гърчовете на малкия.Оказа се ,че има бактерия в урината и след проби от няколко антибиотика най-накрая закрепиха състоянието му и набързо ни изписаха без дори да ми предпишат адекватно лечение.Бяхме само на едно противогърчово сиропче,а гърчовете става все по-чести и по-силни.Една вечер малкия започна да се гърчи много силно,различно досега.Мъжа ми се обади на невроложката която беше поела лечението на детето.Обезумял той я пита какво можем да направим-имахме впредвид някакво лекарство което да го облекчи.Единствения отговор който получихме е,че нищо не можем да направим.След седмица и постоянни гърчове тръгнахме към София на преглед при неврохирург.Там доктора след като прегледа всички документи ни каза ,че нищо не може да се направи.Операцията на хидроцефалията не е необходима и нищо няма да се промени в състоянието на детето.Предупреди ни че в негово състояние с течение на времето ще става все по-страшно и ни посъветва да дадем малкия за отглеждане в дом,където да се полагат адекватни грижи за него.След известно време,разбирайки,че съм неспособна да помогна на собственото си дете аз отстъпих.Вече 2 месеца малкия е дома във Виница.Правят му необходимите изследвания и прегледи.Лекарите не ни дават никакви надежди.Все още ми е трудно да свикна с това,което мислех за най-голямото престъпление-да изоставиш детето си на чужди грижи..Ходя на всяко свиждане(все още не работя) и седя там гледайки го с часове.Не мога да повярвам,че това така чакано от мен дете не е до мен,че съм неспособна да се грижа за него.
Получих в този форум подкрепа която много ми беше нужна.Благодаря ви.

Да-така ще е най-добре.

catnadeen , напълно си права!Никоя от нас не е постъпила така, защото и е хрумнало!

Радвам се, че вече имате свое специално местенце. Хубаво е, че споделяте. Знам, че решенията, които сте взели са много трудни и затова е добре да се говори.

за вас мили и силни мами 

Да разкажа една чужда история, но бях близо до нея и погледнах с повече разбиране по въпросите. Когато родих имаше една майка, на която детенцето беше с проблеми и тя реши да го остави в дом. Лекарите по-скоро я окуражаваха да си го вземе, но не предлагаха адекватно решение. Водиха детето в болницата по ДЦП за консулт, но там им обясниха колко средства ще им трябват за мин. напредък и всички други финансови трудности и хората не издържаха. Бяха много приятно семейство, като повечето около мен... Една част от служителите им казваше, че ако не го оставят в дом сега, после няма да има места и ще трябва да плащат големи рушвети, ако решат в бъдеще да го направят. Те се грижиха 1 месец в МД за детето и го оставиха. Сигурна съм, че им беше много тежко.
Според мен този род социални грижи  имат своето място. Добре ще е децата да се настаняват в най-близкия по местоживеене дом, майката да ходи колкото често може или да е задължена да помага няколко часа в седмицата, това ще даде стимул и на персонала да се грижи по-добре.
Сигурна съм, че не ви е лесон, с каквото можем ще ви помогнем