Онур Туна и Севда Ергинджи/Минали и бъдещи проекти и партньори Тема № 40

▪TOTAL:
1. #ДалекийГород - 12.29% (-0.37)

 8. #ДетиРая - 2.52% (-0.91)

 11. #Юноша - 2.31% (-0.70)

 ▪АВ:
1. #ДалекийГород - 7.53% (-0.82)

 4.  #Юноша - 2.41% (-0.72)

 10. #ДетиРая - 1.73% (-1.57)

 
▪АВС:
1. #ДалекийГород - 11.03% (-0.48)

 6. #ДетиРая - 2.72% (-1.18)

 7.#Юноша - 2.59% (-0.89)

Епизод 62. Спойлери за ДжихАл:
- След катастрофата с камиона, състоянието на Аля е добро.
- Джихан ще устрои капан на Фейяз.
- Когато Джихан се опита да хване българите, те ще избягат.
- Аля ще покани Джихан в хотела, за да го изненада.
- Джихан и Аля ще бъдат заедно в хотела (във финала на Епизод 62).
- Джихан ще каже на Аля: „Ще се женим.“

Епизод 62. Спойлери за КайЗер:
- Ще бъдат разкрити резултатите от ДНК тестовете на Кая и Шимал.
- Демир няма да може да промени резултатите.
- Ще има бой между Шахин и Кая.
- Демир ще иска да помогне на Зерин.
- Зерин няма да приеме помощта на Демир.

Епизод 62. Спойлер:
— Мерием и Мюжган ще напуснат имението и ще се отправят към Диарбекир.
— Аля ще спаси Мерием от инцидента с камион за храна.
— Садакат ще каже на Мерием: „Ако Серхат е син на Джихан, ти ще станеш господарка на това имение.“
— Боран, уплашен от българите, ще избяга в Диарбекир.

Епизод 62. Спойлер от КадПак:
— Пакизе ще бъде откарана в интензивно отделение след сцената с камиона.
— Пакизе ще се събуди.

Епизод 62. Спойлер:
— Джихан ще сключи сделка с Боран.
— Джихан ще каже на Боран: „Ще те спася от българите, но ще дадеш попечителството на Аля.“
— Аля получава попечителство.

Епизод 62. Спойлер от СахНар:
— Наре ще продължи да остава в имението.
Дори Шахин да каже „хайде да се прибираме“, Наре няма да отиде.

Нервната система в състояние на истински шок не се разпада по команда. Първо, тя изпълнява задачата.
Първо, CPR. След това, прегръщане.
И усещането за всичко това идва по-късно, сама, когато тялото най-накрая го позволи.

Тишината, която мнозина погрешно приемаха за липса на чувство, всъщност беше наличието на чувство, толкова всеобхватно, че временно потискаше самото изразяване на емоцията.

Най-показателното беше, че лицето му изразяваше нещо, което сълзите биха били твърде малко. Болката беше там, просто преминаваше през него, не като вода през пукнатина, а като натиск през камък.

Когато изважда Аля от водата и вижда, че тя не реагира, способността му да говори напълно се изключва. Няма какво да се обсъжда тук. Няма кого да заплашва. Никакви изчисления не могат да помогнат. Човек, чийто основен защитен механизъм винаги е бил контрол чрез думи, се озовава в ситуация, в която думите са структурно безполезни. И на тяхно място мълчанието взема връх.

Лицето му казва това, което думите само биха обезценили. И в него едновременно съществуват няколко слоя:

— вина: той разбира, че тя е скочила заради ситуацията, създадена от неговия свят
— ужас: бавният, дълбок страх да не загуби някого завинаги
— безпомощност: мъж, който може да реши почти всичко, се държи за някого, когото не може да „поправи“
— любов без броня: без ролите на защитник, патриарх или пресметлив съпруг – той е просто мъж, който се опитва да върне друг човек към живот

Ако беше казал: „Остани с мен“, „Не си тръгвай“, „Прости ми“, зрителят щеше да получи готова емоция, която би могла да бъде съзнателно приета и оценена.

Но тишината принуждава зрителя да влезе в неговото състояние.

Вие гледате лицето му и сами запълвате тази тишина, което означава, че всеки човек носи собственото си разбиране за това кои са тези двамата един на друг до този момент.

Вижте как я държи.

Ръцете му я обгръщат отзад и се кръстосват на гърдите ѝ. Той не просто я прегръща – той я държи, сякаш с цялото си тяло се опитва да я издърпа обратно в този свят.

Той сякаш се сгъва около нея, сякаш се опитва да се превърне в стена между нея и всичко, което току-що се случи.

Все още не чувства облекчение. Напрежението е твърде голямо за това. Прегръдката му разкрива, че някъде вътре в него все още е ужасен от почти загубата и тялото му все още не е получило сигнала, че тя се е върнала.

Стегнатостта, с която я стиска, е много точен психологически детайл. Когато някой почти се изплъзне от ръцете ви, тялото помни това усещане. И когато загубата е обърната, то реагира с интензивност. Той я държи толкова здраво, защото нервната му система все още пребивава в реалност, където тя вече е изчезнала. А силата на ръцете му е телесен протест срещу тази реалност.

Сдържаността по време на CPR намира своя отдушник в прегръдката и този отдушник се проявява не в писъци или сълзи, а във физическо напрежение. Начинът, по който я държи здраво, е неговият емоционален срив.

Просто отвън той не изглежда нормален. Тялото му не можеше да се срине чрез нормална проява на емоции, затова се срина чрез силата на прегръдката.

И писъкът му дойде в друга форма:
по начина, по който я притисна толкова силно, че между тях нямаше място за въздух, разстояние или дори възможност да я загубят отново.

И това също е версия на това как Джихан се разпада.
Автор: Nela_Nin