💛 Юнски бебета 2024г. - Тема 8💛

Не знам какви вируси има тази зима, но който  и да питам дори с по-големи деца се оплаква, че тая година им се е разказала играта.
С ангина е малката😭 пие антибиотик. Ама не го пие, а го плюе , повръща и ако можеше щеше да ме напсува. През няколко часа вдига 40 градуса


Иначе я записах на частна ясла. Нямаме шанс за държавна.

Лина, дано се оправи бързо. Ние до сега не сме били на АБ.
От кога я пускаш на ясла?
Аз съм много доволна. От една седмица ходене по цял ден - храни се сама и се събува даже доста пред вратата 😂😂😂 За храненето мисля, че можеше и по-рано да я науча, но все гледах да не се цапа толкова, да стане по-бързо и такива неща. И за това исках и да ходи на ясла - става по-самостоятелна, а аз си я лигавя. Сега не знам кога е яла, колко е яла, акала ли е, какъв цвят е, кога е заспала, колко е спала 😂 Общо взето, това беше със стриктното гледане. Надявам се сега малко да ми се отпусне мозъка след тия две години на следене на режим и всичко.

И за нас е за първи път и дано повече не се налага. Чист ад е! Тя го плюе, ние гадаем дали го е пила… направо такова напрежение и притеснение.

Август тръгва тя. Така е много удобно за моя работен режим. Но вече ми е свито сърцето колко ли ще боледува щом тая година имахме грип, рсв и ангина без да е ходила на ясла🤦🏻♀😭 за друго нея не я мисля. Яде сама, пие от чаша, вече ми прави изречения от 4 думи и членува правилно. Напълно е в състояние да ти обясни нещо, ако иска. Въпросът е че нея само глупости я вълнуват като как е акало кучето на съседа😂Само е с памперс, ама то па иначе нямаше да има за какво да се вайкам😂
А яслата има нон стоп видео наблюдение от родителите и ще ми е спокойно.

О, тома с видеонаблюдението е мн яко.
Да се похваля, че момченцето, с което излизаме постоянно ще е в една група с Магито. Сега съм мн по-спокойна. Ще има и още 2 приятелчета от парка в групата.

И аз обмислях да я запишем в ясла, в която има близка приятелка. Но не дават точка, а в София си е схема.

И ние кандидатствахме с нашето другарче, дано да ни приемат заедно. Не знам как се отглежда малко дете в София... Много ви завижда за летището, концертите, театрите, здравеопазването, кариерното развитие... обаче това с яслите и градините и разстоянията е някакъв ад... Аз колата я ползвам за гараж на количката, тротинетката и колелото на бебето Купихме я малко преди да забременея и има няма сме навъртяло 15000 км... А основно пътувахме като бях бременна.

Разстоянието е както си го направиш. Аз работя на 15 мин пеша от вкъщи, мъжа ми на 2 спирки от метрото (разбира се, едва ли ще е така вечно, но се стараем да ни е удобно). Яслата мога и пеша да взема разстоянието, но с нея ще се прибираме 1 час сигурно. За това ходя с колата. Буквално на 5 минути ми е. Но да, задължително е да имаш кола. Важно е да имаш и къде да я паркираш, защото и сега да има място, след 2 години няма да има. Постоянно се строи. Като купувахме апартамента, изискването ми беше да е близо до метро. Не, че го ползвам често, но когато се наложи да отида до центъра в час пик, го ползвам. Аз и без дете работите си ги избирах по локация. Ако ми отнема повече от 30 мин в посока (с кола, с метро, с каквото и да е), просто не кандидатствам там. Не мога да си представя да отделя 2/3 часа от деня ми в път. Абсурд просто. Сега… кофти е да плащаш за ясла/градина, но мисля, че догодина ще влезем в градина. Реално ще плащам на частна ясла до другия септември, което с компенсация и на фона на всичко, не е толкова зле.

Ние ще пътуваме до частната ясла, която запазихме, но 1г мисля да го изтърпя. След това ще кандидатстваме за градина на пешеходно разстояние. Дано ни се получи.

София ми е родна, но започва много да ми тежи. Въздуха, трафика, трудностите с дете… обмисляме дали да не пробваме някъде другаде да поживеем за няколко години

Разбирам те.
Възоснова на това ще кажа, че Варна не е това, което беше, така както и София, но в различен мащаб. Мисля, че ние направихме тази стъпка с преместването късно и съответно, вече е нетърпимо дори и извън града. Радвам се единствено, че мъжът ми преосмисли желанието си да живее в София, което никога, повтарям никога не е било мое. Бях в заварено положение. Доста заварено бих казала. Дори бях под натиск, от родата му, да раждам в София, не можело във Варна, пък за начина на раждане ми се бъркаха... отвратително кротка съм била. 🙄🤦🏻‍♀️
Смятам, че Варна е пренаселена и безвъзвратно опропастева. И също така смятам, че трябваше да отидем да живеем в по-малък град. Още го мисля, и често го казвам. Съпругът ми го втриса от моята идея. А аз искам да живея спокойно, не в тази лудница, а и без да плащам за градини и училище, защото децата ми са българчета, а не от новонаселените по черноморието. В посока ми е 22-25 минути да ги заведа на училище и градина. После обратно. И вечерта пак. Та... ето ти почти 2 часа в колата всеки ден. 🙄 11 минути са до града от тук.
Никога не съм разбирала хората, които чакат да навършат 18г. и бързат да отидат на квартира в "големия град", или да учат и остават там. С каква цел? Малките градове имат страхотен чар! Миналият уикенд тръгнахме на разходка в Каварна. Отново ще кажа, малкият град има своят чар! С огромно удоволствие бих живяла, или поне бих опитала, за да видя, толкова ли е хубаво, колкото ми изглежда и вътрешно съм убедена, че е.
Моят нескрит афинитет към малките градове вероятно се корени в това, че летата през ученическите години, моите съученици ходеха "на село". Аз нямах село. Моите прабаби, прадядовци, дядовци и маминки са били родени и живяли във Варна. По тази причина имам наследствена нива, разделена между над 20 човека и мен 😂
Та, децата като мен, бяха малцина и от разкази знаехме, че е страхотно. Ние, или поне аз със сигурност, винаги смятах, че пропускам нещо готино, вероятно заради разкази за тези селски лета! ☺️
Обожавах майка ми да ме води по лозетата и селата на колежките и приятелките си! Чак в Търново и Враца ме е водила в селата на нейни колекжи от МЕИ Варна! И в Тополовград ме е водила! Винаги ми е бил интересен мириса на чимшир и нагрятите обикновенни, сиви плочки през лятото. Онези соц плочки, сещате ли се? 🙂Обожавам меките, пухкави котенца протягащи се и спинкащи под слънчевите лъчи - пипах ги, галех ги, толкова мили създания са! ❤️
Та.... отклоних се, мисля че всички забелязват, че ми е лесно 😅
Никога не съм разбирала, защо хората искат да избягат от чара на родното си място! Със сигурност не е с цел, за да има 2-3 пренаселени града. 🤭
Домът може да е уютен и гостоприемен, само защото ти го искаш такъв! Според мен 😊

Нормално е на 18-годишен да му се живее, където кипи живота - в големия град, а не в някое малко и скучно градче. Като си с мъж и деца, искаш вече по-спокоен и лесен живот. А и си е до човек. Всеки харесва различни неща и места.
На мен за сега София не ми “тежи”, но и още сме с едно малко дете. Бих искала да имаме виличка, в която да отсядаме уикенда, за да си починем и да избягаме от шума. Но погледнато реално, на мен не ми остава време да си оправя 3-стайния апартамент, какво остава да поддържам още едно място - то да идеш, да пооправиш, да сготвиш и трябва да си тръгваш наобратно. Та погледнато практично, май не искам още едно място, което да поддържам 😀

И аз разбирам защо на младите им се иска голям град. То си е част от младостта. Аз на 16г твърдях , че ми липсва шума на трамвзй като ме помъкнат някъде на природа😅 сега много ме дразни.

Ваня, имаме вила. Много е скъпо и трудоемко. Ако искаш да ти е както трябва трябва често да си там. Аз разбира се не смогвам, но баща ми се е отдал на това и с кеф си отделя вс уикенд. Сестра ми също. На мен не ми се плеви в събота🤷♀

В малкиге градчета също има барове, ресторанти и дискотеки 🙂 детски кътове, сладкарници.
Това, че някое градче е малко, не означава, че е в миналия век. 🤭

Да, ако някой родител-пенсионер или с повече свободно време се занимава с това - идеално е, но за младо семейство да снове между две къщи - не му казвам на това почивка.


Имат, но в големия град има разнообразие. В София всяка вечер може да си на различно място и с различни хора. В малкия град се познавате, едни и същи мутри, едни и същи изпълнения. Младия човек иска изобилие, разнообразие. И няма какво да се лъжем, има много повече възможности за работа, за изкарване на повече пари и съответно да ги харчиш, където си искаш.

Добре, Ваня, съгласих се 😊🤷🏻‍♀️ очевидно имаш повече поглед над нещата, което е разбираемо. Ти съзнателно си избрала град, на мен това тогава ми беше "наложено". 🙂

Аз обичам да пазирувам онлайн, вероятно това не спира харченето, мен мъжът ми ме спира (шегувам се!) 😅 не че не живея в Милано ❤️

Изобщо съзнателно не съм избрала София 😂 Чак наложено и не ми е било. Двамата взехме това решение, но сякаш бързо свикнах. Не бих казала, че не ми харесва София и искам да избягам. За сега е ок. Не ме тормозят и разстоянията. Да, случва се да отидеш някъде и караш 40/50/60 мин в посока, но това не е ежедневно.

Аз също много харча онлайн. Това, че навсякъде има около мен магазини и молове, не ме кара да ги обикалям. Даже ми е досадно. Да отида да си купя нещо от мола е, когато вече нямам време да чакам за онлайн доставка.