В една стая или в отделни

  • 2 638
  • 24
# 15
Много хубава тема, Рокет 🤩

Според мен успешното съжителство е въпрос на характери. Ние сме с близначки на 5. Карат се непрекъснато, дразнят се, едната бяга от другата, имат различни интереси и предпочитания.

Като бяха бебета ни беше по-лесно да ги приспиваме в отделни стаи - едната в спалнята, другата в детската. Режимите им се разминаваха и така имахме две наспани бебета.
На около годинка ги събрахме да спят заедно. На около 3 ги преместихме на двуетажно легло. Малко след това се появиха чудовища, почнаха да се будят посред нощ изплашени и да не могат да заспят след това. Почнаха да ревнуват коя е отишла да спи при мама или тати, и другата да иска същото. Приспивахме ги последователно. Като са заедно се превъзбуждат и не могат да заспят. Едната заспива лесно и става рано, другата заспива трудно и става късно. В крайна сметка в момента едната спи с мен на спалнята, другата спи с татко си на съседни легла, това са оказа единственият вариант да имаме наспани деца и наспани родители в настоящата ситуация.

Планираме местене в ново жилище, преди да тръгнат на училище. Там всяка ще си има отделна стая, а ние ще си имаме спалня в дневната.

Ако имаш възможност да направиш отделна стая за всеки - изобщо не се чуди. Ако искат да са заедно, ще си ходят на гости.
Виж целия пост
# 16
Моите са момичета - на 9 и 4. В една стая спят, че даже и на спалня, засега не желаят да са в отделни. Бяхме предвидили отделни за всяко, но предпочитам да си останат в една, щом и за тях е ок. Че се карат - карат се, но досега не е било във връзка със стаята. Иначе каката спа при нас до късно, може би 5-6 годишна, докато не се роди бебето. То пък спа в нашата стая до 1 годинка, след което я преместихме при кака ѝ с бебефон. Бебефонът се "прекърших" да го спра наскоро, защото тяхната стая е по-далече от нашата и се притеснявах, че ако нещо се случи (повръщане, например) няма да разбера - радвам се, че го направих, не се спеше, той постоянно прекъсваше и въобще пречеше на съня ни.
Виж целия пост
# 17
Аз пък винаги съм си мечтала за моя стая. И на децата, когато бяха деца, не можах да осигуря отделни стаи. Така че - който има възможност, да го направи. Нека имат опция, пък кога ще я ползват... вероятно като тийнейджъри.
Виж целия пост
# 18
Както каза М като го попитах онази вечер какво ще правим, ако децата искат да спят заедно - "Да спят заедно, да спят отделно, да спят в хола, да спят на палатка в двора, ако искат, само да спят" Joy
Виж целия пост
# 19
Ние със сестра ми спяхме в една стая чак докато се преместих при ММ.Не че нямахме отделни,но нея я беше страх да спи сама(и до днес я е страх да остава за дълго сама вкъщи, въпреки че наближава 40)...При моите момчета няма как да се получи да бъдат в една стая, защото са с много голяма разлика (даже за баткото превърнахме мазата в уютен апартамент с всички екстри и удобства,но на този етап предпочитам да спи в сегашната си стая, която след време планирам да е за малкия,иначе аз трябва да отида да спя в спалнята на ММ, което никак не устройва никой).
Виж целия пост
# 20
Когато се преместихме в ново жилище едното беше на 4, другото на 2. След някоя година ще ги местим в отделни стаи, понеже са момче и момиче. Не са имали проблеми със сън и адаптация-направихме я по техен вкус със стикери и герои и си я харесват, Винаги има една нощна лампа в контакта, която да свети и да не ги е страх
Виж целия пост
# 21
И аз съм с близначки на 4 - преместихме ги в собствена стая, съседна на нашата, на 8 месеца. Спят заедно, всяка на собствено креватче. Предполагам, че ще поискат отделни стаи в един момент, имаме готовност Simple Smile
Виж целия пост
# 22

По-добра идея е всяко да си има собствено пространство.
Виж целия пост
# 23
Момичета, споделете кога преместихте децата си да спят заедно в една стая (на каква възраст бяха и те ли поискаха или вие решихте)?
Как подходихте към прехода?
Кога после ги отделихте?
И последно, според вас по-добре ли е децата да делят стая или при възможност всеки да си има своя?

Аз имам две момченца, на 5г и на 4 месеца. В момента няма как да са в една стая, защото нощния сън на бебчето е страшно нестабилен, но аз съм вперила поглед в бъдещето! 😄
Разликата им не е малка и съответно времето им за сън тотално не съвпада. Баткото, с много усилия заспива към 22/22:30, а малкият хърка още от около 20/20:30.
В един момент обаче предполагам, че часовете ще се изравнят, когато единият тръгне на училище, а другият на ясла.
Скоро ни предстои местене на село, в къща, и съответно има предвидена стая за всяко дете. Чудя се обаче как да подходя, пък било то и в бъдещето. 😄
Та ще ми е интересно да чуя вашите мнения, съвети, преживявания и виждания по темата. 😁
Здравейте,

Няма «по-правилен» вариант универсално. До около 6-7 г. децата често печелят от споделена стая – чувство за сигурност, връзка, по-лесни преходи. При по-голяма разлика във възрастта (както при Вас) е напълно разумно първоначално да са разделени, докато режимите и сънят се изравнят.
Преходът, ако решите да ги съберете по-късно, е добре да е постепенен и подготвен- разговори, пробни нощи, ясно обяснение, че това не е наказание, а избор.
Отделянето обикновено идва естествено около училищна възраст, когато се засилва нуждата от лично пространство.
При възможност- отделни стаи са плюс, но не са задължителни за здраво развитие. Най-важни са качественият сън и спокойствието на децата, а не самото разпределение на стаите.
Виж целия пост
# 24
Винаги е по-добре да са самостоятелни ...особено като имат разлика във възрастта. Често обаче просто няма възможност. Аз съм израснала в една стая с брат си ...определено, щеше да ми е по-удобно да си имам собствена. И все пак моите деца имат отделни стаи ...и всъщност не могат да го оценят като плюс, защото не са виждали другата страна на монетата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия