Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Което означава, че имат тотално скъсана комуникация, щом в подписала цяла ипотека тайно!

Дано да е поне голям апартамент, че да има място за тях, децата и след време и за тъстовете.

И направо да си слага въжето автора. На такава жена не бива да се правят деца, защото ще останат там завинаги, и ще изгонят автора или ще се събуди на 50 адски нещастен и уморен от живота.

Таня, а ти кога ще разбереш, че автора също изплаща жилище от семейния бюджет, което се подразбира, че е купил докато с жена му са били гаджета, нали заедно са го обзавеждали? Тогава защо е проблем, че тя прави същото?

Не знам дали за това временно живеене и двамата не са добри в планирането и са заблудени или тя го заблуждава умишлено, пък той се връзва.
Направи ми впечатление, че деца планирали да гледат там…
Иначе за зрели хора, които вече са семейство, смятам, че финансите, кариерата, инфраструктурата,  сигурността са решаващи за живеене, а не къде им е тайфата. Разбирам, че психическото състояние е важно, но ако трудът на авторката й се отблагодари, ще могат да си пътувам и почиват, където си поискат.

Авторът изобщо не отразява мненията, в които пише, че трябва да си бие камшика и да си живее живота в "оригиналния"  град, с приятелите си и своите близки. Нито на едно такова мнение не е отговорил или реагирал, с цялата си педантичност

Което ме води към мисълта, че е обсебен не толкова от любов към жената, колкото от фикс идеята да се наложи, да се докаже, да "откъсне" жената от лошото влияние на майка и, и да я накара да слуша и следва само него, както подобава на истинска (степфордска) съпруга.

При толкова видимо развалени отношения, недоверие, пренебрежение, изолиране, обиди - не виждам друга причина да стои и дори да планира далечно бъдеще и деца. Иска си драмата човека. И си я получава.

Авторът си плаща ипотеката и не му тежи. Докато на жена му ипотеката за родителите ѝ и тя на него чака. Плюс харча по житието и битието.
Ако е вярно млад специализант, с 1200 лв е вързала и цъфнала.

Иначе са хитрички с мама, намерили кой да дотира, пък и да си трайка.

Точно, плюс едното се осъществява докато са гаджета или преди това, а другото ден преди сватбата тайно....
То да е само това, липсва всякаква комуникация в това семейство... решенията не се обсъждат и авторът не означава нищо, освен както някой каза необходимото зло. Но аз недоумявам как може някой да те накара да вършиш нещо против волята си, като това да се преместиш в друг град! От сега виждам как забременява и остават там завинаги, или точи автора за издръжка, защото той те издържа и се маха рано или късно.

Благодарение на жената спестяват един наем, като са се натикали в детската стая на тъста.
На цялата дребнавост, това е голяма икономия.
Ама най-големият проблем е, че от семейния бюджет не се плаща единствено неговото лично жилище.

Наем в Сопот, не е като наем в София.
Баси икономията, на фона на харча по ремонта.

Баси лисиците са тия.

Последно, бюджета им общ ли е или не? Ако е общ, значи могат да поемат и нейната ипотека. Ако си делят заплатите, тогава тя може да прави каквото иска с нейната. Да делят месечните разходи наполовина и да я оставя да се оправя.

+1 за коментара на Ема, реално жената им спестява разхода за наем.

И по същата логика, ипотека в Сопот не е като ипотека в София.

Бе не е като в София, ама се натиска в детската стая на тъста. Не била права жената да иска самостоятелно под наем, скъпо било, защо да дава макар и дребни пари за наем в малкия град

А жената плаща само ипотеката (чийто процент подозрително нараства от пост в пост, следващата седмица сигурно ще бъде 150 процента), не дауна и ремонта. ЛГ се натискал да плати половината от "заплатата" на майсторите, та да вземат да го зауважават, тъстовете най-нагло му отказали, защото били диви.

Вижте,
Това за патриархалните разбирания не го доразвих като мисъл. Имам предвид, че в нашето общество е по-прието така отколкото обратното. Не сме Западна Европа / САЩ, там е по-либерално и по-разчупено. Не го разбирайте като сексистко, аз може неволно да съм прозвучал така, но имам уважение. Уважение, което обаче е до време. Ако вземе една жена да прекалява, щом се изчерпа моето търпение, вече ставам груб, сексит, лош и т.н. За момента с моята жена търпя. И разбира се, давам индикации, комуникирам като нещо се случва. Не да мълча и изведнъж да избухна.

Моите лични разбирания са да се споделят отговорности и с партньора ти да сте равни, независимо от пола. Дали мъж и жена, две жени или двама мъже - все тая. Жените да са еманципирани, да имат самочувствие. Но удобно поддържам това, че жената е по-добре да последва мъжа отколкото обратното - просто защото личното ми вярване и предпочитание е такова. И то защото повечето случаи, които съм срещал през живота си, са такива. Затова ми изглежда по-нормално, по-прието, а и лично в моите представи - не си представям да стана заврян зет или да се изнеса някъде. Ако исках, до сега щях да го направя. Усвоих умения, които ми позволяват от родния град да се справям, а той не е малък или в лош регион, забутан или т.н.

На мненията да си бия камшика и да живея в "оригиналния град", бих могъл да го наричам и "Град 1" ако е по-удобно. Оригинален ми дойде от "origin" на английски - произход. На тези мнения не знам как да отговоря - това е нещо, което ми е минавало през главата, но е твърде лесно да се откажа преди да опитам. Ако изгубя повече от колкото спечеля? Просто имам надежда и любов в този момент. Ако ги нямах, тръгвам веднага.

За наемът наистина не го виждам логично при положение че имаме на разположение 2 стаи с кухня. Като/ако станем 3-ма - веднага взимам под наем. Но аз плащам ипотека, в която не живея, заради нея, ако го погледнем под такъв ъгъл - защо да плащам вече двойно. Да плати тя. Ако беше тя мъж, а аз жена - щеше ли да е ОК да се плаща това? Замислете се... Това ако е без нужда, са пари на вятъра.

Ипотеката тя не я е подписала тайно, аз знаех, но предлагах да сключим нотариален документ че апартаментът ще е 100% нейна собственост дори и след сватбата, за да не бързаме и да си създаваме допълнителни трудности имайки предвид, че сме на финалната права от организирането на свабата, която знаете, се организира нелеко.

Моят апартамент е купен години преди да се познаваме и си го плащам от тогава лично аз.

slanchezara, специално искам да ти подчертая, че най-вероятно не съм се изразил правилно и до край. Аз оценявам високо твоите мнения до момента в темата и виждам, че се изказваш рационално, вникваш в моите мисли, чувства, емоции.

Колкото до заплатата, тя ми е по-добра от няколко години, преди това съм имал по-ниски/средни доходи и може от там да имам останало такова усещане, освен това поддържам скромност, или поне така се опитвам. И също мисля, че ме подтиснаха в последните месеци.

Някои подробности около отношенията ми съм ги спестил, за да не се разкриват детайли. Развали ми се колата преди няколко месеца и ни остави на пътя. Колата е сравнително нова, особено по българските стандартни. Веднага имах план да я оставя в областен град, след което да проуча възможностите и да се свържа с подходящ сервиз. Тя и майка ѝ настояваха да отида в единствения отворен, веднага на същия ден, което дори прерастна в караница. Въпреки моите планове. И ме питаха "какво ще правиш" постоянно. Накрая, нямах вече енергия да споря, въпреки сигурността, че съм прав. И се съгласих, отидох на този сервиз. В крайна сметка: платих тройно за труд и след 2 седмици отново се развали поради некачествен монтаж на част (това е доказано в моя доверен сервиз, откъдето питах и за стойността на труда). През цялото време майка ѝ ми повтаряше да си купувам друга кола, по-нисък клас и по-евтина. Аз си държах на моето - "това са само ламарини, не го мислете, мой проблем е", но те не спираха. Дори колегите ме питаха защо съм така измъчен.

Та може това да ми е потъпкало самочувствието вече. Да съм се смачкал. Сега работя по това да си извоювам отново самочувствието, защото от голяма съобразителност и желание да не се карам, си мислят, че съм мек и смятам много си позволяват. Това при положение, че съм заявил, че колата е мой ангажимент, аз съм я купувал, аз ѝ плащам ремонти и поддръжка, аз ѝ плащам горивото. Нито стотинка никой никога не ми е дал нито за колата, нито за гориво. Нито съм поискал помощ да се търси сервиз. Всичко е станало въпреки моя план и насила. Резултат - финансова щета, месеци без кола. Абсурдно е. Ако бяха разменени ролите, сега щях да искам от мъжа ми да ми възстанови щетата от мошеническия сервиз... Ако беше мъж на място, щеше да изкара парите и да каже: Да, сбърках че те накарах там, въпреки мнението ти, ето ти 2000 лв. Но поне за колата ги научих да мълчат. Ако по трудния начин стане и другата работа, ще е добре. Ако не - знаете. Хората, които коментираха да си бия камшика.

Та има и други детайли, но щях да изпиша роман в три тома ако трябваше всичко да пиша. Опитах се да пресъздам основните усещания и дори само с тях стана дълго. Това се отнася за първоначалния пост. После внасям уточняващи детайли в процеса на развитие на темата.

Започваме от начало.

Покупка на жилище, дни преди сватбата и ипотека, изначало променят финансовото измерение в двойката.
Като да се задомиш с човек, който е със запор на заплатата, да речем за 20 години. Ако го знаеш и искаш - твоя воля. Но да го скрият от теб и  после да се налага да си страна по договора - от какъв зор? Сравнявам със запор, защото имот в дребен град не е инвестиция, черна дупка е.

Имота е на жената, има право да иска нещо нейно, но няма право да очаква, че финансово мъжът и е длъжен да участва, при все, че се гласи за тъстовете.

ЛГ е достатъчно мъж, че да влиза солидарно в цялата тая работа, но периодично му се чука канчето и се поставя на място, я от мама, я от вуйчо, а особено грозно от жена му.

На мен ми е малко селска чест цялата работа с тъстовете, малкия град и нам кво. Милеят и натискат/проектират дъщеря си, да им сбъдва носталгията по родното място, при все, че са над 20 години устроени в голям град.

И момата понеже не е разбрала, че се е омъжила и си има свое семейство, та слуша мама и налива пари в нещо прибързано, без да се съобрази с мъжа си. Или пък МОГО хубаво е разбрала и се възползва от мекотата му.

За мен са лисици и хубаво са си оплели кошницата, манипулират го добре, направо е сварена жаба. Сигурна съм, че обича жена си много, гледа да угоди на всички и все още не разбира, какъв дебел ще го яде.

За съжаление нищо не може да се направи, трябва сам да си научи уроците.

Аз бих ли участвала солидарно в подобен селски водивил? Никога.

Разбира се, че има право да има нещо нейно. Нито това право искам да отнема, нито което да е друго. По други причини съм против - висок процент от доходите, липса на нужда. Като искат, да си продават в големия град и да ходят в малкия (техните). Малко по малко се опитват да ми се качат на главата, според някои - са се качили. Въпреки че съм добър, търпелив и искам да има хармония, имам праг на търпение. Приближават се към него. Давам индикации, започнах от няколко дни да съм по-твърд. И напомням, че въпреки, че съм учтив, си имам мое мнение и нужда от съобразяване. Ако с такива намеци и деликатни напомняния не може нито жена ми, нито майка ѝ да се усети, аз бих казал, че те ще загубят, защото аз възнамерявам да съм много обичащ и грижовен през цялото време и да съм един ден най-добрия, мил и спокоен баща на света. Но ако се продължава с неуважението, сори.

Gorgeous, много точни, кратки и ясни определения за пореден път. Адмирации.