Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Tanya Valcheva, точно това ми се искаше да се разбере от участниците. Нито се натискам в този град, нито имам работа там. По нейна работа сме и аз съм се жертвал и съобразил, за да може да се случи. Редно би било, чисто от учтивост, да имам разбиране от тях и дори някакъв вид компенсация - не говоря за пари въобще, а за отношение, благодарност. А не обратното...

Само ще уточня за жилището - казал съм да си представите студио, реално са 2 стаи, малки, с кухня вкл. Има нормални условия за двама. То ако нямаше, аз лично щях да инициирам преместване.

Авторе, нищо нямаше да инициираш. Не виждаш ли , че никой не те бръсне за слива. Ако майка й и тя решат ще те уведомят и ти ще изприпкаш както досега. Твоята вина е , че нямаш никаква воля, не съм виждала такъв човек.... аз не бих могла да съм с такъв мъж, затова не те уважават.

Като се напише студио, си преставяме точно студио, не сме чак толкова боси в българския език.
Та значи жената осигурява жилището - първо при баба ѝ, след това в личното ѝ жилище - купено и ремонтирано с нейни пари и на семейството ѝ. Плаща сметки. Работи. Използвачка отвсякъде.

Сигурно щеше да “иниицираш” преместване…


Аз не разбирам, защо съпругата се изкарва като използвачка? На мен постоянното мрънкане за пари, имоти, сметки и ремонти от страна на автора са ми по-странни.

Actual,  още един проблем - всичко е в бъдеще време.
И друго - очакваш компенсация.

Още едно сваляне на земята - благодарност не чакай от никого, защото ще си умреш и няма да я дочакаш.
Няма как да я получиш от жена ти и тъща ти - те смятат, че ти си длъжен и затова не ти я длъжат.  Те ще казват какво да правиш, ти се свиваш и действаш. Покажи малко гръбнак, докато гледаш да угодиш на целия свят и на цялата женова рода, ще си безкрайно нещастен. Приеми, че жена ти и майка ѝ са решили да купуват жилище и ясно им кажи, че са в правото си да го  ремонтират без твоето участие и да не те занимават. Както не са те занимавали, като са взели решението за покупка преди брака.

Друго нещо - не ми отговаряй, но се замисли. На какъв бюджет сте със съпругата ти? Ако е общ, то е редно да решавате заедно за повечето разходи - сега, не казвам да ѝ казваш да си смени дезедоранта, но ако купувате обзавеждане, например, да го обсъдите заедно. Ако обаче родителите ѝ плащат обзавеждането - ОК, ама и да не те занимават.

Имаш трески за деляне, но кой ли няма Казвам ти всичко това, за да се замислиш и да спреш да си в услуга на всички. И честно, ама наистина не ви разбирам. Кой е по-по-най, като в детското филмче, ти сам се бориш с всички, чакаш благодарност и призанание и животът ти минава в нещастие, вместо двамата да се наслаждавате на времето един с друг докато нямате деца и можете да правите всичко, което да ви сплоти като екип и да ви накара да се заобичате още повече. И спри с бъдещето време - дела трябват, а не думи.

Защото е. Щом плаща 50% заплата ипотека в провинциален град, сещай се какви смешни пари взима.
Ремонти и майстори с въздух се плащат, да.

Събрала се родата, ошушкали джобовете и съвкупно платили някаква първа вноска.

Сигурна съм, че другото дете има жилище от мама и тате.

Е що не си го караха на гаджета тея 5 години специализация или каквото и да е, всеки у дома си?

Четеш и попиваш постовете, които ти изнасят и импонират на егоистичния ти и  себичен нрав.


Това ако го видя от моя мъж - веднага става бивш ...
Като вземете да се вживявате в жертвени Савски царици ... които са били така добри в този БРАК да направят някой компромиси
Ай ай ай - благодарности и поклони дорде са живи ...

Лирическият герой сам пише, че се натиска да дава пари с цел купуване на уважение, а те не приемат. Не са чак толкова скъсани, колкото ги изкарва. Обратното - разни дребнави изяснявания, пък той бил мъж, тя трябвало да плати наема, щом той си плаща ипотеката, - не говорят добре за него, не за нея.

Така е, нито са толкова скъсани колкото той ги изкарва, нито той е толкова добре осигурен колкото изкарва себе си хахаха

Към автора, аз съм жена, но съвсем отговорно заявявам, че в този форум от жена трудно ще намериш разбиране. Ако една снаха се оплаква, че свекърва се обажда често на сина си, моли го да я закара някъде, иска по-чести контакти с внучето следват постове"как може", дават се съвети как да бъде игнорирана.
Ако обаче една тъща не само набира информация за семейството, ами както е в твоя случай, дирижира какво да се купи като голяма покупка, в кой град да се живее и работи, къде да се ремонтира колата и тн, това е" възвишено" и едва ли не не само трябва да се съгласяваш, ами и метани да правиш.

Може и да не съм права, но имам някакви подозрения как и защо точно в този град е започнала работа съпругата. Има професии, при които конкурсите обхващат цяла България. И след консултация с мама младата госпожа е избрала този град. Оттам нататък мама нарежда нещата, ще се купи жилище, дъщерята ще го изплаща със свои доходи, ама нали са семейство, мъжът ще поеме издръжката, колко му е. Че и "жест", че наем не плащат, все едно мъжът е имал зор да ходи в този град. Точно за себе си са го предвидили това жилище тъщата и тъстът. А това, че ще го доплатят като излязат в пенсия са фантазии, абсурд отсега да знаят дали ще им е по джоба да плащат.

Към автораАко държиш на този брак, седни и си поговори с жена си. Заяви и категорично, че си направил достатъчно компромиси с местенето, оттук нататък ако и тя държи на семействотода спре да се консултира с майка си. Аз много добре зная, че като цяло повечето родители се месят "за добро" и са убедени, че помагат. Обаче често не могат да преценят динамиката в семейството, истинските нужди, третират децата си все едно са малолетни, да не кажа другата дума, правно съответна на "малолетни". Ами не става така. Вземете заедно решение вече всичко, каквото се случва, планира, купува и тн в това семейство да не става достояние на тъщата. И не чети на много по форумите, а сам си изработва стратегия.

Явно не това е начина да получиш уважение, ето че вместо да те уважават, хората се чудят какъв мъж си ти.

Честно да ти кажа, много са малко мъжете, които ще си съсипят колата, само за да угодят на жена си, на която майката била казала да иде в едикой си сервиз. Подозирам обаче, че и ти доста се туткаш с нещата, обмисляш, проучваш, а в това време нещата могат да се свършат и по-бързо. Вероятно си по-муден и обстоятелствен по характер и в такъв случай е лошо, че си се събрал с жена, за която това е недостатък. Опитай се по-бързичко да ги решаваш нещата, без толкова бавене, осмисляне и уговорки.

Примерно за апартамента се разберете, че ти няма да вземаш отношение,  тъй като няма да живеете там, освен евентуално за някакъв много кратък период.
Но да ти кажа и ти не си много в час. Постоянно повтаряш как ако се появяли деца това и онова. Децата не се появяват от нищото, тия неща се планират и съобразно с тях се избира къде да се изгради и дом.
Поговори с жена си и изяснете веднъж за винаги  къде ще живеете, кога ще имате деца, къде ще се отглеждат тия деца, като ясно подчертаеш, че тъщата не е фактор в тия решения.
Иначе много скоро ще се окажеш на 40, в апартамента на жена си, с дете, което се отглежда от нея и майка и, а ти ще ходиш намусен и от време на време ще се спасяваш в оригиналния си град, за което ще понасяш сълзи и скандали.

Дам, много точно казано! Като говорим за деца, и донякъде за патриахалност ( не сексизъм), мъжа е този, който е хубаво да създаде условията и удобствата, които да предразположат жената да създаде семейство с този човек - дом, финансова сигурност, и независимост - както финансова, така и емоционална! А не да чакаш децата да се появят, това е много грешно мислене. Ако щете, на принципа - искам нещо да се случи, ама като се случи ще се стегна, ще се променя и т.н. По-скоро, канализирайки енергията и действията, в това да се създадат условията, другото си идва и нещата се нареждат.

Iris04, за колата имах намерение да обмислям в рамките на деня и на следващия да взема решение. Решение, което можеше да ми спести едни пари, които вече са на вятъра и съм ги платил отново поради грешката на този сервиз. Според важността избирам колко време да мисля. Решенията, взети под напрежение и под въздействието на адреналин или емоции/субстанции, често не са най-добрите. И въобще всеки разумен човек ще осъзнае, че като става дума за твоя лична техника, е редно да го оставиш да си решава сам.

По всичко личи, че съм прекалено съобразителен и в стремежа си да съм добър, ми се качват на главата. В стремежа си да не разсърдвам хората, търпя и хората си правят извод, че всичко ще минава. Но идва един момент, в който започвам да режа. Мисля, че този момент настъпи, включително благодарение на мненията по темата тук.

Наистина вече прекалиха. Ако не могат да се осъзнаят - приятен живот. Обичам, но... не мога да живея в стрес и нещастен, не и цял живот... ако така ще е... От месеци имам чувството, че учителката ме наблюдава като ученик да не сбъркам нещо и да се кара. При положение, че съм възрастен човек, голям, пораснал... Бързаме да излиза за работа и иска да вземем боклука. Аз понякога я изпращам. Хващам по най-бързия начин чувала от коша и излизам и ми прави забележка, че не съм сложил нов...

Защо ми трябваше да чета тук - мъка, мъъъкаааа!
Авторе, разделяйте се. За теб не знам, но поне освободи младата ти жена от персоната ти. Егати и обстоятелствеността!