🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz

Исо умря ли?Казвах Ви аз,че ще започнат със жестокостите
Хареса ли се нещо от комшиите,трябва да има жестокост,кръв и смърт,иначе сериалът умира

Здравейте, група🤗
Много се зарадвах на темата🥰
Страхотен сериал. Току що изгледах епизод 3, от снощи. Не знам как ще издържа до другата събота.

Исо оживя благодарение на Елени, която разбра, че има вътрешен (май белодробен) кръвоизлив, направи му пункция (не съм сигурна, че се нарича така) и той задиша. Що се отнася до жестокостите, който е гледал "Ти разкажи Черно море" е подготвен за тях. Имат си свои критерии за справедливост и наказания и ... нямат нужда от правораздаване като гледам. За 40 отрязани косъма от косата на Фадиме - 40 дка изгорени ниви с чай.

Така както вървят нещата, май стъпка по стъпка Елени сама ще се справи с дивите селяни от Фъртъна. Един по един ще им спасява животите, ще ги лекува и ще и бъдат благодарни.
Не виждам отсега нататък как Исо ще и навреди. Тя буквално му спаси живота. И оня, дето се очаква да я застреля няма да го е направил, ще видите. И той горкия има ненормална майка, затова е такъв
А Адил и Есме  наистина първо ще я осиновят душевно, човешки. Те вече го правят. Направо не мога да си представя какво ще е като разберат, че е тяхна, лично тяхна!
Душата ми се къса за това семейство...

Рейтингът очаквано се е вдигнал много, в третата група  с повече от 3 пункта. Браво!



И това е положението, нареждам се и аз на онлайна идния петък. Така и така бях непрекъснато в Х да следя каво става, то е същото.

Исо оживя,  благодарение  на Елени, въпреки майка му Зарифе.  Голямо викане, а и на всичко отгоре така оскуба момичето, но тя не се отказа да го спаси.
Не знам какво ще прави Севджан като се разбере, че тя е блъснала Елени, защото и това ме съмнява дълго да остане скрито покрито. Няма да се размине само с малко бой като този от Есме.
А на Зарифе и Шериф тясна ще им се види цяла Турция, когато се разкрие, че са я продали.

Докато не се намери нападателя на охраната Кочери не им остава нищо друго освен да правят и сутрешен крос.



На мен лично хората от Кочери са ми много симпатични, всички до един. Но не мога да кажа същото за тези от Фуртуна, там има много малки изключения, като Оруч и Есме.

Браво за рейтинга!
И на мен са ми симпатични, въпреки саморазправата и отмъщенията. Естествени са дори в гадориите, които замислят и вършат, личи им. Имам предвид и тези от Фъртуна. 

И аз идвах с рейтинга, но няма смисъл да повтарям. Затова ще кажа и аз "Преля това море". Абсолютно заслужен рейтинг.

Аз към свестните (засега) от Фуртуна слагам и бабата (свекървата) - уважава и се опитва да защитава Есме, има и някакво уважение към Адил, помогна да намерят Фадиме (вярно че действа  под заплахата че трябва да избира между Шериф и Исо), иска някаква справедливост и край на тази кръвна вражда. Надявам се да не променят този образ.

Цвети, хубаво си сложила клипче на това бягане, с глас се от смях с тях.



Хуморът за такъв иначе драматичен сериал е на супер равнище.
И кравата е налице, държат си я вързана при тях. Толкова са луднали феновете по сериала, че вече има акаунт и тя.

Здравейте Черноморки! Как  сте? Аз след снощния епизод съм луда,  не знам, как ще дочакам до идния петък.
Рейтингът на другите сериали.
И на мен Кочари ми са по симпатични от Фъртана едни Есме и Оруч къде са свестни там, въпреки, че и те имат трески за дялане. 😄😉
Започнах да гледам този сериал не заради актьорите, а просто от любопитство. Но ми хареса толкова много,искрено се влюбих  в историята,героите - така не съм чакала сериал от години.
Адил е  прекрасен мъж,да краен и жесток, но прав в повечето случаи. Обича и уважава жените до себе си. Сестра си,Елени, която за момента не му е никаква, но защитава с цената на своя живот. Той е обича една  единствена жена от 17-години   и въпреки 20-годишната раздяла и враждата между семействата им, той ѝ е останал верен - както със сърце, така и с дела, тоест не е намерил друга, не, че е нямал възможност, не иска.  Адил,жесток, но спрарведлив.
Исо, Исо ми харесва като персонаж, но надавям се занапред да претърпи метаморфоза и спре да слуша майка си. Надявам се Оруч му влее акъл в главата и с Фадиме да изградят красива връзка. На този етап, не знам как би се случило това, защото наистина постъпи лошо с Фадиме, остави, че я отвлече ами остави майка си да я унижава.
Елени, това момиче ще бъде разковничето на доброто при Фъртана, и лошо да и правят тя отговаря с добро. Вече и Исо и  е длъжник, онова момче с кравата също, Севджан и тя...

Здравейте, момичета!
Все още не съм прочела всичко, защото искам първо да ви настигна.
Тази вечер ще гледам втория епизод и до края на следващата седмица, надявам се, и третия.
Сериала го погледнах от любопитство, но ми задържа вниманието.
Нищо не знам за този регион на Турция.
Дори и говора им е много различен.
От малко повече от година уча турски език и за пръв път чувам този специфичен начин на говорене. Много ми е интересно.
Поинтересувах се и ето какво прочетох:
Диалектът, говорен в Черноморския регион на Турция, и особено около Трабзон, е един от най-интересните и своеобразни в турския език. Ето няколко основни характеристики и културни особености:
 Обща характеристика
Диалектът в Трабзон е част от по-широката група източночерноморски турски диалекти (Doğu Karadeniz ağızları). Той се отличава значително от стандартния турски (İstanbul Türkçesi) — както по произношение, така и по граматика и лексика. Понякога дори самите турци от други региони трудно разбират местното наречие.
Има фонетични особености и  лексикални особености.
В диалекта на Трабзон има много заемки от гръцки и лазки (Lazca), поради историческото съжителство на различни етноси по Черноморието.
Примери:
papa — баща (гръцко влияние)
kola — ръка (от лазки)
düri — добро, хубаво (гръцки корен)
Социолингвистичен контекст:
Местните жители често наричат своя говор "Trabzon ağzı" или просто "Karadeniz şivesi".
Диалектът има силна идентичност и е част от културната гордост на хората от региона.
В хумористични програми и песни често се използва за комичен ефект — например в популярните филми и сериали като “Temel Reis”, “Dursun ile Temel”, и др.
В културата
Музиката от Трабзон и околностите — особено хорона (традиционният танц) и каягъз — често включва текстове на местен диалект. Така диалектът се запазва жив и днес, въпреки влиянието на масовата култура и стандартизирания език.
А хората, в сериала са точно такива, каквито ги описват: хора с наистина силно разпознаваем характер и култура, които се отличават от останалата Турция.
Хората от Трабзон са известни с това, че са много живи, емоционални и експресивни.
Говорят бързо, жестикулират много, и често звучат сякаш се карат — дори когато просто си говорят 😊
Това не е грубост, а част от техния темперамент.
Те са горди с произхода си и обикновено не крият, че са от Черноморието.
Имат дълбоко чувство за семейна чест и лоялност.
Местната идентичност („Trabzonluyum!“) е много важна — понякога дори повече от националната.
Обичат да подчертават, че са хора на думата си и не се боят от трудностите.
Умни и находчиви (понякога наричани "хитри като лисици")
Черноморците често се възприемат като остроумни и практични.
Има много народни шеги и анекдоти за герои от региона — Temel, Dursun и İdris — които винаги измислят нестандартно решение на проблемите си.
Тези истории са като черноморската версия на нашите Бай Ганьо или Хитър Петър, но с повече самоирония и чар.
Те умеят да се смеят и на себе си, което е рядко качество.
Шегите за „черноморци“ (особено за хората от Трабзон и Ризе) са цял поджанр в турския хумор.
Пример:
— Temel bir gün denize düşmüş.
— Niye yüzmedin Temel?
— “Yüzmeyi bilirem ama derinlik beni korkuttu!” 😄
Един ден Темел падна в морето.
— Защо не плуваше, Темел?
— Знам да плувам, но дълбините ме плашеха!
Историческа и етническа пъстрота
Регионът около Трабзон е бил част от древната Трапезундска империя, със смесено гръцко, лазко, хемшилско и турско население.
Днес тази смесеност се усеща в музиката, танците, кухнята и дори в лицевите черти на хората.
Много от тях имат светла кожа, зелени или сини очи, и къдрава коса — нещо необичайно за южна Турция.
Хората от Трабзон обичат хорона (традиционен танц, изпълняван с тъпан и кавал/каягъз).
Танцуват с невероятна енергия — често буквално на скалите над морето.
Морето е техен живот — и метафора: бурно, дълбоко, непредсказуемо — точно като тях самите.
Макар да са много гостоприемни, хората от Трабзон държат на традиционните ценности — уважение към по-възрастните, религиозност, честност и работливост.
Същевременно са отворени към новото — много хора от Трабзон са известни предприемачи, спортисти и музиканти.
Ако трябва да ги опишеш с една дума, тя е:
👉 "Karadenizli" = честен, буен, умен и със сърце като буря.

Извинявам се, ако вече сте говорили за тези неща. Но, наистина не съм чела, за да не попадна на спойлери.
Отивам да си пусна 2 епизод.

NeZ_9 , добре дошла и много благодаря за интересната и подробна информация!
Сетих се една случка, съвсем реална. От една моя предишна работа бяхме на посещение в Турция- в близката част, европейската. Запознавайки се с шефа на съответната структура, неговите колеги ни прошепнаха- внимавайте, той е от Трабзон. Зачудих се- какво толкова да внимаваме, човек като човек. Че и питах. Те казаха- абе по-особен е. Помня, че беше по-светъл, мълчалив, иначе външно ескпресивен. Но не говореше английски и не можахме много да общуваме.
Сетих се за тази случка отпреди повече от 15 години сега покрай разказите за културата и характера на хората от турската част на общото ни море. И планината оказва влияние при тях. Не случайно сериалът ни е фокусиран върху два клана, символ на морето и планината.

Аз вече гледах серията на разбираем език и исках нещо да споделя. Забелязахте ли погледите и репликите между Адил и Хиджран? Тя очевидно още страда, той- не, нямало е вероятно за какво и и каза, че тя си е виновна. Не знаем още какво е станало, но се е случило нещо. Може и да са скроили някаква интрига и да са замесили и Хиджран, знаейки, че е влюбена в него. И по някакъв начин ги е видяла Есме. А Хиджран, защото освен завистива е и глупава, се сърди не на скроилите номера- явно Зарифе, а на Адил и Есме. Есме не понася Хиджран, не си говорят, а са били приятелки. Има нещо тук.

Както предполагах, Оруч пръв се доближи до следите на миналото на Есме. Но явно документацията не свърши работа, другото ми предположение не сработи. Може другаде да е родила Есме, но е родила в медицинско заведение, видя се. Или Хиджран е преправила документацията.
До каква чест от истината е стигнал Оруч? Докъдето и да е, ще има още една жестока морална дилема и още повече ще трябва да се отдалечава от Елени.

Постепенно се изясняват някои неща. Есме като момиче е помагала в къщата на Фъртъна- Адил нали каза, че е почиствала прозорците. А семейстото и се занивава с шиене на юргани. Адил е част от главните в Кочари.
Обаче пък ми е странно, че тя така се изненада от конака им. Значи не е стъпвала в село Кочари от много време, така излиза.

И нещо друго забелязах. В ето това кратко клипче какво виждам- като че ли Есме е готова да се хвъля във водата, а Адил я спира. Това, разбира се, е символично и не е част от сцена. Но може би искат да ни покажат някакво развитие- че все пак Адил ще спаси Есме от бездната.

https://www.youtube.com/post/UgkxCb8u8z4t_nEoFz9_yc0btQZRNUeZKtGO

И една такава думa, която ми грабна вниманието в 3 епизод.



Хури, думата която  Исо оприличи Елени, след като  се събуди в здравния пункт.

-Мъртъв  ли съм?
-Не, синко, как ще си умрял, покай се!
-Щом не съм мъртъв, какво е това Хури пред мен?
-Какво е Хури?
-Хури е genette yasayan cok guzel kadinlar - Много красиви жени, които живеят на небето- момиче с ангелски красота.

Този Исо, не мога да му се разсърдя... Сладур, но Елени е за Оруч, а той има много да извърви по пътя на любовта с Фадиме.

Двете ни сладурки

Нези, много хубава информация си ни донесла, благодаря.
Цял ден чакам да пуснат превод на БГ на вчерашната серия, но уви, още няма.

Малката Елени трогна сърцето ми вчера. Отраснала в самота, жадуваща любов. И превърнала се в толкова слънчево момиче. Защо майка й чак сега тръгна след нея и търси начин да я спаси, след като в детството й я е игнорирала толкова много. Не отиде на дипломирането й, не отиде на погребението на мъжа си, а сега я виждаме загрижена за Елени.

Благодаря ви!
В такъв случай, докато чакате, ще ви донеса ревюто на Young  Wolf, чието мнение уважавам и винаги чета анализите му.

Това море ще прелее:
Регионална драма, предефинираща автентичността
„Taşacak Bu Deniz“ е нов турски телевизионен сериал, който бързо се превърна в културен феномен, прегръщайки душата на Източното Черноморие. С премиерата си този октомври по TRT1, тази драма, чието действие се развива в дивите крайбрежни села на Трабзон, доказва, че история, дълбоко вкоренена в местната идентичност, все още може да завладее широка аудитория. Само в първите си три епизода „Taşacak Bu Deniz“ се изкачи до върха на рейтингите (дори достигна №1 в ключови демографски данни) и предизвика широк шум в социалните медии. Успехът му се крие в творческата синергия на режисура, писане, музика и актьорска игра - всичко това, пропито с регионална автентичност. За разлика от формулираните *регионални“ драми, които просто използват диалект или пейзаж като декорация, този сериал вплита пейзажа, културата и хората на Черно море в самата тъкан на своя разказ. Резултатът е малка вселена на екрана, която се усеща реална за местните жители, но резонира универсално със зрителите навсякъде.

Режисура: Черно море като герой

Това, което веднага ме впечатли в „Ташаджак Бу Дениз“, е как Черно море не е просто мястото, където се развива историята - то е самата история. От първите моменти на пилотния епизод, Чагри Байрак не третира пейзажа като фонова декорация; той го рамкира като дишаща, мрачна сила. Тези безкрайни зелени, променящи се сиви и неспокойни сини не са там, за да впечатлят, че говорят. Вълните, разбиващи се в скалите, се усещат толкова лични и живи, колкото всеки герой на екрана. Когато мъглата се спуска или вятърът вие през планините, усещате как напрежението между семействата се стяга, дори преди някой да каже и дума.
Заснемането на място придава на целия сериал почти тактилен реализъм. Можете да усетите влагата във въздуха, миризмата на морето, начинът, по който времето диктува настроенията и действията на хората. Това е регионалната Турция, която винаги съм искал да видя изобразена на екрана: не пощенска картичка, а жизнена среда със свои собствени правила. Байрак сякаш разбира нещо, което много режисьори пренебрегват - в регион като...

Източно Черно море. Природната идентичност оформя. Тя оформя начина, по който хората обичат, борят се и издържат.

Това, което най-много се възхищавам, е как визуалният език създава подтекст. Панорамният кадър на стръмни скали никога не е просто красив, той е напомняне за издръжливостта, необходима за оцеляване тук. Сцена със спокойно море не просто изглежда поетично, тя предлага крехък момент на тишина в свят, който рядко спира да бучи. Флаг не преувеличава това - той оставя земята да говори.
И благодарение на това обстановката се превръща в най-честния разказвач на сериала.
Писане и история: Автентично регионално разказване на истории
Това, което Айше Ферда Ерилмаз и Нехир Ердем са постигнали с „Taşacak Bu Deniz“, е нещо, което много малко съвременни турски драми се осмеляват да направят - те са написали история, която диша със земята, която обитава. Това не е просто история, развиваща се в Източното Черноморие- тя принадлежи към него. Всеки спор, всяко мълчание, всяка рана и всяка любов носи тежестта на тази география. Това е история, която не може да бъде изкоренена и пресадена другаде. Ако премахнете Трабзон и Източното Черноморие, неговата мъгла, неговите неписани кодове, неговото неспокойно море, разказът ще загуби гръбнака си.
Писането не ни поучава за региона; то ни позволява да живеем в него. Враждата между две семейства не е рециклиран конфликт от сапунена опера, а е рана, предавана през поколенията, оформена от изолация, гордост и солена вода. Ерилмаз и Ердем пишат с тиха прецизност, която се доверява на обстановката да носи емоционалното бреме. Не е нужно безкрайно обяснение, когато един ред, изречен на скала по здрач, може да каже всичко за любовта и отмъщението.
Един от най-грациозните избори, които правят, е да ни дадат Елени, герой, който стои на прага между два свята. Тя не просто наблюдава селото, тя се превръща в негово огледало, позволявайки ни да усетим тежестта на историята му, без да я разводнява за външни хора. Чрез нея историята става пореста - едновременно локална и универсална. Това е разказвателен мост, който позволява на света да види Черно море, но никога не го изравнява, за да го направи „по-лесно“ за смилане.

Това, което най-много ме възхищава, е как писателите устояват на изкушението да опростяват хората си. Есме Фуртуна е непостоянна като морето и бурите, носещи нейното име, водена от любов, която е едновременно нейно спасение и нейно проклятие. Адил Кочари е изваян със същата упорита елегантност като планините, в които е израснал - едновременно нежен и непоколебим. Дори тези, които им пречат, не са просто злодеи; те са хора, гравирани от времето, традицията и оцеляването.
Това е, което прави разказа на „Ташаджак Бу Дениз“ да изглежда истински. Регионалната идентичност не е нарисувана върху сюжета; тя пише сюжета. Тя оформя начина, по който хората говорят, как се борят, как мълчат. Тя е в ритъма на диалозите, в паузите между думите, в нещата, които никога не се казват на глас, но висят тежко във въздуха. И точно заради това.  Сериалът не просто изобразява Източното Черно море - той се превръща в него.
Музика: Душата на Карадениз в Everv Note
Ако визуалните елементи на Taşacak Bu Deniz са това, което е в основата на историята, то музиката е това, което я кара да диша. Композициите на Юксел Балтаджъ не просто съпътстват сериала - те се превръщат в неговия пулс. Това, което най-много харесвам в този саундтрак, е как отказва да звучи изпипано по начин, който заличава корените му. Той носи вятъра, солта, болката на Черно море. Всяка нота сякаш принадлежи на тази земя.
Това, което ме впечатлява, е целенасочеността на всичко това. Музиката не се усеща като нещо добавено в постпродукцията; сякаш винаги е била част от историята.  Заглавната тема, „Taşacak Ha Bu Deniz“, не просто открива представлението - тя задава ритъм, сърдечен ритъм. Начинът, по който мелодията се надига и спада, отразява емоционалните приливи и отливи между героите, тяхната любов и болка. Това не е просто тематична песен; това е декларация за идентичност.
След това има по-тихи, неочаквани моменти - тъжна кеменче линия, която сякаш се издига от самата почва, или фин хорон ритъм, който се промъква в сцена почти незабелязано. Това не са грандиозни музикални жестове; това са шепоти, следи от паметта за култура, която отказва да избледнее. Те ми напомнят, че в Черноморския регион музиката не е представление - тя е наследство.

Един от най-смелите избори, според мен, е как музиката обхваща множество културни пластове, без да разрежда нито един от тях. Когато Елени пее на гръцки, мелодията не се усеща чужда, сякаш морето говори на друг език, който винаги е познавало. Звуковият пейзаж се отваря, но никога не губи своя дом. Ето как почитате сложността на даден регион не като го опростявате, а като му позволявате да диша на много езици.

Силата на работата на Балтаджи се крие в способността ѝ да се задържи след края на епизода. Това е вид музика, която бръмчи под кожата ви, когато екранът потъмнее. Хващате се да почуквате ритмите ѝ, да превъртате мелодиите ѝ в главата си, не защото са закачливи в търговски смисъл, а защото са се вписали в емоционалната архитектура на историята.

Твърде много сериали третират музиката като аксесоар. „Taşacak Bu Deniz“ я третира като душа. И това прави цялата разлика.
Актьорска игра и герои: Да живееш духа на Източното Черноморие
Не съм от Трабзон.  Никога не съм минавал през мъглата му, никога не съм стоял на ръба на скалите му, слушайки как морето реве в отговор. Но когато гледам „Tașacak Bu Deniz“, чувствам, че съм го правил. Това усещане – да си привлечен на място, което някога ми е било непознато – идва не само от режисурата или сценария, но и мощно от актьорската игра. Актьорският състав се вживява в ролите си толкова пълноценно, че Черно море не се показва само на екрана – то се усеща чрез гласовете им, погледите им, мълчанието им.
Улаш Туна Астепе и Дениз Байсал закрепват историята с един вид тиха свирепост. Той носи силата на камъка, издълбан от планинските ветрове, тя въплъщава жена, чиято ярост и нежност напомнят за морските бури. Химията им не е силна или натрапчива – тя диша. Можете да видите история между тях в начина, по който се гледат, в паузите между думите им.  Около тях силен ансамбъл изгражда жива, дишаща общност: Бурак Йорюк, Ава Яман, Йешим Джерен Бозоглу, Хакан Салинмъс и дори Фестер Абду, всеки от които внася свой собствен нюанс в тази човешка мозайка.

Това, което най-много обичам, е, че никое представление не се опитва да засенчи другото. Това не е шоу, изградено около една или две магнетични звезди: това е калейдоскоп от човешки взаимодействия, където всяка част е важна. Поглед от матриарх, промърморено проклятие от съперница, тихо признание в дъжда - всичко това добавя към емоционалната архитектура на сериала. Всеки актьор сякаш разбира, че неговият герой не представлява просто себе си, а нишка в по-голяма социална тъкан.
И може би защото не познавам този регион лично, изпълненията ме въздействат още по-силно. Има нещо вълнуващо в това да гледаш как един свят се разгръща пред теб - не като туристически спектакъл, а като обитаемо пространство. Начинът, по който говорят, движат се и обитават обстановката, ме кара да се чувствам сякаш стоя в средата на история, която е съществувала много преди появата на камерата. Такъв вид потапяне е рядкост. Изисква не само талант, но и доверие - доверие между актьорите, между актьорския състав и историята, между историята и земята.
Този ансамбъл не представя Черно море. Те го живеят.  И чрез тях, по един час всяка седмица, и аз мога да го преживея.  Автентичност пред клишето: Нов стандарт за регионалните драми
Като се отличава с тези артистични елементи, „Tașacak Bu Deniz“ задава нов стандарт за това, което може да постигне една „регионална драма“ в Турция. Той демонстрира, че автентичността не е ограничение, а сила - извор на богатство, който може да направи една местна история глобално завладяваща. Много турски сериали, чието действие се развива извън Истанбул (т. нар. регионални драми), попадат в един от два капана: или разводняват регионалната идентичност до нещо общо (смяна на обстановката без културно въздействие върху сюжета), или прекаляват с карикатурни акценти, шаблонни герои и предсказуеми сюжети, които заменят истинския местен поглед с евтин хумор или мелодрама.
Като се имат предвид всички тези фактори, не е изненадващо, че „Tașacak Bu Deniz“ щурмува рейтингите и събира признание още в първите си седмици. До третия си епизод той не само оглави класациите в Турция, но и генерира широк отзвук в социалните медии, като зрителите страстно обсъждат герои и сцени. Критиците вече го включиха сред най-добрите за сезона.

Най-впечатляващите нови проекти заради силната си история, впечатляващата си музика и визуални ефекти.
В епоха, в която някои регионални драми са се превърнали в шаблонни, „Tasacak Bu Deniz“ илюстрира различен път: прегръщайки истинския характер на региона, за да разкаже история, която се усеща едновременно гордо местна и безспорно универсална. Като гледат на Източното Черно море през любяща, но ясна призма - признавайки неговата свирепа природа и издръжливите хора, които то създава, без да прибягват до пародия или имитация - създателите са открили злато. Този подход позволява на публиката от цял ​​свят не само да научи за културата на Черно море, но и да види отражения на собствените си културни истории в нея.  Заглавието на сериала грубо се превежда като „Това море ще прелее“ – метафора, която изглежда подходяща за вълната от качество и автентичност, която той донесе на турските екрани. Ако има урок за други телевизионни продуценти тук, той е, че регионалните драми не е нужно да се връщат към клишета, за да бъдат популярни. Напротив, както доказва „Тасакак Бу Дениз“, основаването на драма върху истинска културна идентичност – с почтеност и артистичност – може да създаде мощна наративна вълна, която да повдигне всички зрители заедно с нея.

NeZ, страхотно написано! Дългичко, но завладяващо написано! Благодаря!