Любители на кучета - 155

Съболезнования, Тонка!
Кураж и сили на цялото семейство!

Eeeeeeee, каква новина само
Бях сигурна на 100% , че нищо му няма и ще се оправи.
Такъв сладур!

Стисна ме нещо за гушата..

Тонка е имала правилно предчувствие. Така става, когато си познаваш и обичаш плюшеното дете.

Да почива в мир, а на вас сили и кураж! 😔😥

Ужасно внезапно и неочаквано! Много сили Ви пращам. Милото кученце, толкова младо.

Прегръдки и сили от нас Тонка. Ужасна новина. Много съжалявам.

И аз много съжалявам да прочета тази лоша новина.

Мили момичета, от сърце ви благодаря!
Съжалявам, ако съм ви разстроила, но просто исках да споделя. Вкъщи се редуват неутешим плач с гледане на негови снимки и клипчета, придружени със смях.
Поствайте снимки на вашите любимци и празнувайте живота, защото няма по-ценно от него.

Ние сега ще направим една голяма рамка с 20-30 снимки на Харли от различни места - с тортата му от първия рожден ден и от последния, от морето, от планината, от редовните му коледния фотосесии. Ще му запазя любимите играчки, повода и якенцето му. Чакам да ми го върнат в бяла керамична урна и около нея ще подредя любими негови предмети. Ще сложа и лакомства, той беше страхотен чревоугодник. Просто ще направя неща, които да ме успокоят, колкото и странно да изглежда отстрани.

Радвайте се на вашите момичета и момчета, и нека бъдат здрави, за да можете да се радвате едни на други дълги години.

Поздрави от нас и от моето слънчево момче, което завинаги ще е в сърцата ни. Ще го помним все така - буря от енергия, безстрашен, лаком, дружелюбен, раздаващ целувки и винаги готов за игра.

Тонка, сърцето ме боли. Толкова истински го описваш.

Тонка, просълзих се... Много ми харесва как ще почетеш паметта му. Личи се, че много си го обичала. Сигурна съм, че е бил много щастлив при вас!

Тонка, хубаво е, че сте намерили начин и  да , той винаги ще е в сърцата ви! Надявам се, че там ще се намери място и за други тупкащи лапички. Не сега, веднага. След време...Няма да замести Харли , защото той е незаменим, първият и единствен!  Както за мен Макс. Но си струва ужасната болка , заради обичта и радостта, която безпрекословно ни дават! Еми, разревах се...

Харли го помня от първите ни регистрации в темата, защото е връстник на Елза и ти тогава пишеше редовно и го наричаше "пръцльо".
Истински ми е мъчно за него.

А може ли да споделиш как се стигна до диагнозата, върнах се назад, четох те, особено това първото описание на ветеринаря, че бил "капризен" ме порази.

[/quote]
Тонка, ужасно, ужасно съжалявам за вашата загуба!:broken_heart:
Да му светло на душичката на милия Харли и да тича без болка в небесните ширини!
Не бях влизала в темата отдавна и това беше първото, което видях!
Не знам какво да ви кажа.. като сърцето ми се сви, само като си представя какво е във вашето
Направи това, което чувстваш и по някакъв начин ще те накара да си по-близо до него!
Аз още си пазя дрешка на моето предишно кученце, дори да са минали повече от 10 години.
Сега обичам безрезервно отново кученце и обичам и за двамата!
Прегръдки от мен!

Тинтина, Харли постепенно започна да не си изяжда храната, след което изобщо не искаше да хапва. Смених барф-а с гранули, които яде около 2 дни и ги отказа. Водих го 2 пъти до близката ни клиника. След първото посещение и направени кръвни изследвания, диагнозата беше поведенчески проблем, защото бил разглезен и капризен. Още тогава им казах, че си познавам до болка кучето и това не е сериозно.

 След 2 седмици и вече почти пълен отказ от храна го водих отново. Излезе с положителен тест за гиардия и не добри кръвни изследвания. Ехографът показа силно възпалени черва и уголемен далак. Започанахме лечение.

След 1 седмица и нулев резултат в петък сутринта го закарахме в друга клиника, където имат голям персонал и добро оборудване. Разказах за какво става въпрос и те ми предложиха да оставя Харли през деня на стационар за да му направят отново изследвания и че ще му пуснат и системи, за да го стабилизират и да си го приберем вечерта. Прибрах се вкъщи, вече камък ми беше паднал от сърцето. След няма и час ми звънна собственичката на клиниката, от личния й телефон, аз го имах отпреди. Веднага ме сви сърцето, защото тя същия ден беше почивка и беше в клиниката за работна среща. Тя се държа изключително мило и същевременно чувах само как не иска да коментира диагнозата, че е с гиардия. Оттекваха ми думите й ехограф, тумор, сърце, перикарден кръвоизлив, нелечимо, неоперативно, и направени консултации с двама кардиолози от ЦВК, които категорично не желаят да пристъпят към операция, тъй като състоянието е неспасяемо и несъвместимо с живота. В този момент все едно ми разрязаха сърцето с нож. Аз чаках с нетърпение да си го приберем вкъщи, а всички отидохме да го целунем и прегърнем за последно. Останах сама до края с него, за да му държа лапичката и си бях допряла главата до неговата. Той заспа кротко и бързо, и толкова красив.

Туморът на сърцето е рядък при кучетата и още по-рядко се среща при френчитата. Протича безсимптомно и се хваща късно, както при него с отказа от храна и загуба на тегло. Често води до внезапна смърт, особено след кръвоизлив, какъвто вече Харли имаше.

Случвало ми се е да плача профилактично само при мисълта, че като остарее ще го изгубя, но тази ненавременна и рязка загуба е нещо ужасно страшно и болезнено. Имам чувството, че за 1 ден остарях с 10 години. И постоянно някакъв глас кънти в главата ми, че Харли вече го няма и това ме срива... Тишината вкъщи е смазваща. Мъжът ми, който рядко е показвал чувства към Харли, се тресе от плач. Трудно ще се научим да живеем без него, но нямаме друг избор. Ще си го помним какъв колоритен образ беше, с неустоимо и ярко присъствие, винаги готов за целувки, игри и ядене. Мнооого ядене.

Тонка, сега ти е огромен шок, но след време ще усетиш, че и на него и на вас е спестено дълго време в мъки.
Предишното ми кученце почина внезапно от сърдечен проблем. Разходия мъжът ми, седнахме да вечеряме и тя колабира без нищо преди това да е имало. В клиниката опитаха  всичко, но не преживя операцията.
Аз буквално бях в пълен шок, а още по-голям шок беше като след по-малко от седмица ни се обадиха, че има кученце, което искахме, за да и е дружка.
Първоначално мислех да откажем, но мъжът ми ме накара да го видим и сега ми пълни душата и къщата. Ако не бяха се стекли така нещата, не бих взела куче.