Раждане в МБАЛ Вита, гр. София - тема 12А

Знаете ли каква е била причината? Звучи странно да са минали към секцио, само защото бебето не е излязло на термин.

А кой лекар за секцио препоръчвате там с 2 ръце? Аз също не намерих много мнения за д-р Антоанета Илиева.

Не мисля че някой от лекарите там ще Ви направи калпаво секцио.

Моя позната роди секцио при д-р Антоанета Илиева и беше много доволна от нея като отношение, внимание, обяснения и тн. Аз ходих на преглед при нея веднъж, наистина е много мила и обяснява, но просто не я усетих като моя лекар. В крайна сметка избрах д-р Китанова.

И според мен има друга причина, не прибягват до секцио без такава.

Аз бях при друга докторка, но също извадиха бебето на термин, защото нямаше никакви признаци да започне раждане в следващите две седмици (с изобилие от околоплодни води, плацентата не беше зряла, нито една контракция, бебето не се беше смъкнало, никакво разкритие и т.н.), а минаваше 4кг и не спираше да расте, ставаше опасно и безсмислено да се чака естествено. Може случая да е бил аналогичен или да са имали друго основание.

Редактирам, че може и накрая майката сама да си е поискала и да е решила, че не иска повече да чака, интересни случаи съм чувала жените до какво прибягват да се роди по-бързо, а и знаейки какво е деветия месец, трудно мога да ги упрекна 😅

Не си е избрала сама, ако беше избрала, щях да напиша. И при нея нямало никакво разкритие два дена след термина и са видели жълти води. Това знам.

Гледат се доста показатели за да се пребегне до секцио - тонове на бебето, околоплодни води и въобще всякакви индикации за раждане. При мен примерно с първото бебе ми следяха тоновете редовно, преносих 2 дни и започнаха контракции. Цяла нощ ме чакаха за разкритие, имах си регулярни контракции, сложиха ми окситоцин, обясниха ми за напъните и всичко, но бебето не излизаше. При пълно разкритие бебето се беше заклещило в таза, загубиха тоновете на 2 пъти, търчаха за кислород да ми дават да дишам, викаха Чорбова, седяха с мен и опитваха да завъртят главичката на бебето, но при следващата загуба на тонове свикаха спешно секцио. Та не се знае точно какъв е бил случаят с жената.

Второто го преносих доста, изчакаха ме, колкото можаха (даже малко повече от нужното по мое мнение), шийката не беше разбрала, че ще се ражда по някое време - твърда като камък. Няма шанс за окситоцин, сложиха ми таблетка, която ако не беше подействала щяха да ме режат и мен. Мереха тонове на всяка контракция, защото плода беше голям, с още по-голяма глава и ако се беше заклещил веднага щяха да го извадят.

Докато си чаках разкритието Дойчиновски се тюхкаше, че му се е наложило да влезе в спешно секцио - омотана пъпна връв. Плода не особено голям, под 3 кг, мацката се радвала, че щяла да роди лесно, ама ей на, живот.

Има ли някой актуална информация дали позволяват присъствието на баща на раждането? А вип стая предварително ли се заявява и гарантирана ли е тогава?

И на двата въпроса отговорът е Не.

А някой знае ли в кои софийски болници е позволено и има такава практика?

Зебрите (така се казват) които са към Св. София, Св. Лазар и в Щерев мисля че може, но за там не съм на 100% сигурна.

Мисля, че и в Надежда е позволено.

И в Св Анна може да присъства бащата, но съм почти убедена, че нямат самостоятелни стаи.

Искам да ви споделя моето преживяване във Вита, за да помогна в избора на място за раждане на бъдещи мами, тъй като всичко, което аз бях изчела нямаше нищо общо с действителността.

Родих преди една година, на цена около 3000 лв., защото вярвах, че в частна болница ще получа отношение, прозрачност и човечност. Че всичко ще бъде ъп ту дейт, както е описано в сайта им, и чее подобни неща просто не могат да се случат на такова място.

Сгреших..

Последният ми ясен спомен от раждането е как едно лилаво бебе минава покрай очите ми. След това паметта ми изчезва. Събудих се по-късно объркана, без да съм преживяла първия си контакт с детето си. Без да я гушна. Без да усетя онези първи минути, които никога няма да се върнат.

Родих естествено без упойка, или някакви усложнения. За съжаление обаче, точно на финала на раждането са ме цепнали и без никой да ме информира са ме упоили с "пропофол", вместо с локална упойка за да ме зашият, като ми беше казано, че не е имало кой знае колко много шиене, тоест съвсем не е налагало приспиването ми.. Моят последен спомен за този момент е едно лилаво бебе, което ми се показва, но спомена е доста смътен.. скин ту скин, не е имало, нито показване адекватно, нищо.. след което нямам никакви спомени. След това се събуждам от тази упойка час и малко след раждането сама в родилното, супер уплашена и неразбираща какво става и чувам плач на бебе, което е сложено на лампата на 3-4 метра от мен. Аз не можех да се съвзема от упойката още около половин час, в един момент дойде една жена взе детето без да ми го даде на мен и след това ме откараха в стаята. Детето го видях на следващия ден сутринта, въпреки че след като се прибрах в стаята звъннах за да питам дали мога да го видя. Родих естествено, но получих бебето в ръцете си 12 часа след това.. по абсолютно неясни причини..

Бащата не беше допуснат на раждането, въпреки че на сайта пише, че може. На място ни казаха “не” без много, много да се обясняват. Той е изчаквал отпред и никой дори не му е казал, че детето се е родило и като цяло някой да му споделя какво се случва.. Даже в някакъв момент е бил изгонен, въпреки, че е стоял спокойно, без да пречи, нервничи или др.

На първото свиждане не му позволиха да я гушне, видя я веднъж през прозорец. Само веднъж, казаха, че само по веднъж можело да се види детето от бащата, защо отново не е ясно?! Държа да подчертая, че нямаше епидемична обстановка или др. Аз можех да се виждам с него, след това да се връщам при бебето - това беше “разрешено”, но той да я държи – не?!

На сайта пише, че имат помпа за кърма. На практика беше казано, че няма, после се оказа, че има само 1 и съответно никой не може да се дореди за нея.. Пак повтарям това е частна болница?!

Чаршафите и нощниците не се сменяха, трябваше да си ги искам. Никой не ми показа как се кърми, няма консултант по кърмене. Акушерките не отделиха време за това също.. в общи линии - оправяй се, както можеш.

Споделям това, защото раждането не е просто медицинска процедура, това е един от най-важните моменти в живота на една жена. И аз лично много съжалявам за избора си!

Всяка жена сама решава къде да роди, но ако за вас е важно не само мебелите да са нови, а и отношението, информираността, комуникацията и присъствието на бащата – това според мен не е вашето място.