Разговорихме се на тази тема с една приятелка, че на нея някак повече й липсват мъжете, с които по една или друга причина са се разминали и не се е получило нищо между тях. Липсвали й повече от нейните бивши, с които се е разделила. Тя даже повечето си бивши не иска да ги вижда повече, че и ги хейти.
Аз не съм чак толкова крайна, но се замислих, че май аз съм така. Понякога ми се е случвало да сънувам някой бивш съученик, който съм харесвала, но никога не е имало нищо между нас. От време на време се присещам за сладки бивши колеги. И ми изплуват едни такива приятни спомени. Може би защото не съм се разочаровала от тези хора, но когато си спомням повечето ми бивши не изпитвам толкова позитивни емоции. Да, имам хубави спомени с тях, но щом сме се разделили, дори да съм плакала много в крайна сметка тотално ги отписвам от живота си.
Чак болка не мога да кажа, че е при мен, но определено съжалявам повече за неосъществените взаимоотношения. И с по-прозаичните неща от живота съм така - например съжалявам повече за местата, където съм имала възможност да пътувам и живея, но не съм отишла, от колкото за тези, в които съм била. Като с мъжете - щом съм ги напуснала, значи е имало защо! Там вече съм крайна - не искам да живея в никоя от четирите страни в чужбина, в които съм била, дори на екскурзия не ги посещавам вече. И ако все пак непосетени градове и страни мога винаги да посетя, много неосъществени гаджета са вече женени.
А Вие как мислите?
Виж целия пост
Аз не съм чак толкова крайна, но се замислих, че май аз съм така. Понякога ми се е случвало да сънувам някой бивш съученик, който съм харесвала, но никога не е имало нищо между нас. От време на време се присещам за сладки бивши колеги. И ми изплуват едни такива приятни спомени. Може би защото не съм се разочаровала от тези хора, но когато си спомням повечето ми бивши не изпитвам толкова позитивни емоции. Да, имам хубави спомени с тях, но щом сме се разделили, дори да съм плакала много в крайна сметка тотално ги отписвам от живота си.
Чак болка не мога да кажа, че е при мен, но определено съжалявам повече за неосъществените взаимоотношения. И с по-прозаичните неща от живота съм така - например съжалявам повече за местата, където съм имала възможност да пътувам и живея, но не съм отишла, от колкото за тези, в които съм била. Като с мъжете - щом съм ги напуснала, значи е имало защо! Там вече съм крайна - не искам да живея в никоя от четирите страни в чужбина, в които съм била, дори на екскурзия не ги посещавам вече. И ако все пак непосетени градове и страни мога винаги да посетя, много неосъществени гаджета са вече женени.
А Вие как мислите?
