С какво ви дразнят хората? - тема №3

  • 40 634
  • 744
# 240
Дразнят ме тролове , които се дразнят от неща, които не разбират. За реторични въпроси не са и чували.
Виж целия пост
# 241
Дразнят ме тролове , които се дразнят от неща, които не разбират. За реторични въпроси не са и чували.
Той тролА не се дразни, той просто си троли, и провокира, както и каквото прави от години и навсякъде във форума.
Виж целия пост
# 242
Дразни ме приятелка, която често ме кани да се разходим. Когато излезем и тръгнем нанякъде, почти винаги се оказва, че има работа в тази посока и ме кани за компания. Нищо лошо, но защо никога не ми казва, а все едно случайно се озоваваме там, накъдето е тръгнала. Дразни ме, че не ми казва.
Виж целия пост
# 243
Дразнят ме хора, които не могат да си гледат собствената паничка, но се смятат за компетентни да коментират всеки - кой грозен, кой тъп, кой какво купил, на кого децата му какви били и подобни. Един неспиращ негативизъм за всичко и всички.
Виж целия пост
# 244
Не знам дали е успокоително, но такива хора не стигат далеч. Ако се спираш постоянно по всеки да хвърлиш камък, кога ще стигнеш целта си?
Виж целия пост
# 245
Не чак да ме дразни, но ми е много неприятно лицемерието както в социалните мрежи, така и в живота.
Напр, разни хвалебствия към не чак толкова хубави неща(визия, придобивки, ) и тн и ако някой се изкаже скептично или направи добронамерен коментар, веднага го окачествява като злобен.
Виж целия пост
# 246
Дразни ме двойката, която се изтича да ме пререди в магазина на път за касата, макар че видяха, че съм бременна в 9-ти месец, вървя към касиерката и държа един продукт в ръка. Дамата дори имаше наглостта да се обърне и да ми каже "Извинете, че така... нали. Ние много бързаме" преди да поръча на касиерката две кафета за из път.

Дразнят ме хората, които предреждат другите. Които вървят или карат колело/тротинетка право срещу дете, пенсионер, бременна, или просто човек с тежки торби в ръцете.
Виж целия пост
# 247
Аз се дразня на велосипедисти, които смятат, че щом са с колело, могат да карат срещу движението на платното, да преминават бързо пешеходни пътеки, да минават между коли и да карат точно където и както пожелаят, без да се съобразяват с пътната обстановка.
Виж целия пост
# 248
Не чак да ме дразни, но ми е много неприятно лицемерието както в социалните мрежи, така и в живота.
Напр, разни хвалебствия към не чак толкова хубави неща(визия, придобивки, ) и тн и ако някой се изкаже скептично или направи добронамерен коментар, веднага го окачествява като злобен.

Позитивните коментари се считат за добри маниери и умения за общуване. Нещо като социален лубрикант.
Разбира се, че не бива да се пресолява манджата, но в определени граници е норма за не близки хора, познати, колеги. Откровеността върви при най-близките и то в граници. Мисля, че ако изобретят машина за четене на мисли няма да да останат ни едни приятели.

Колежката ти си е купила нов пуловер, който ѝ стои като сдъвкан и изплют. Не можеш да ѝ го кажеш. Честитиш пуловера/прическата и пееш в общия хор. Освен това, нещо дали е хубаво или не може да е субективно.
Виж целия пост
# 249
Ох, това по-възрастното поколение е като по калъп. Все отрицание, от пиле мляко да донесеш, няма да е хубаво. Сто пъти да кажа, питката да е без сирене, все ще има сирене, то така било по-вкусно . Ама вкусно за кого, на нас не ни е вкусно.
Виж целия пост
# 250
Все едно, че сина ми слушам. От време на време си налага разни диети и казва какво да му направя с неговите си изисквания. И по сто пъти ме пита да не съм сложила мазнина. Ама за какво да му слагам, като аз няма да го ям? Разбирам да го готвя за всички, да ме подозира. Но като го правя само за него, защо да слагам нещо, което не иска?
Виж целия пост
# 251
Синът ми беше на състезание и трябваше да влезе в определени килограми за категорията. Направих им пълнени тиквички с кайма и ориз и като почна един разпит, колко кайма, колко ориз, колко олио 🤣🤣🤣. Аз от де да знам. От години на око готвя. Снаха ми вика, ние с детето ще си ги изядем, а на него му предложи да преброи зърната ориз 🤣.
Виж целия пост
# 252
И аз при изискванията предпочитам да му го сготвя отделно, изцяло по изискванията, отколкото да правя нещо половинчато - той няма да е доволен, а пак няма да става за ядене.
Виж целия пост
# 253
То изискване нямаше. Аз даже не знаех, че сваля килограми. Просто готвя за нас и им нося и на тях, че с две бебета не им е лесно.
Виж целия пост
# 254
Преди все се мръщех на яденетата на майка ми и баба ми. Сега, като няма кой освен мен да готви, с удоволствие бих хапнала нещо, което друг е сготвил.  Да ми се чуди човек на акъла - баба ми беше феноменална готвачка, баща й е имал ресторант навремето. Майка ми готвеше по-диетично, но също много хубаво, аз често даже не опитвах какво са сготвили.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия