КГБ = Клуб на Готините Баби - 240

Ще го кажа, макар и тук да не е прието да се говори за политика. Б. Б. вчера казал, че дал 1 милиард за пенсионерите и това много щяло да тежи на бюджета. Първо той нищо не ни е дал.  Второ ние сме си го заслужли и дори  ощетяват  хилядите пенсионери с минимални пенсии. Трето, ако поколението на нашите родители и нашето поколение не беше работило здраво, какво щяха да крадат той и Голямото Д ?!   Защо нищо не казва поради какви заслуги държавните служители НЕ СИ плащат сами осигуровките?  Защо администрацията е толкова раздута?  Тези не тежат ли на бюджета? Само ние му тежим на този мафиот! Затова само доброто ми възпитание не му пожелава да не стигне до пенсия. 

  Оптимизма в живота на възрастните хора
С напредването на възрастта човек неизбежно преминава през редица физически, емоционални и социални промени. Понякога тези промени се възприемат като загуби — на сила, здраве, близки или намалени, до  изгубени социални контакти. В действителност тези промени могат да се възприемат и по друг начин – да станат източник на мъдрост и вътрешно израстване, да се развият по-дълбоко  Много изследвания и житейски наблюдения показват, нарастване нивото на оптимизма във възрастта 60+. Оптимистите вярват, че е възможно оптимизмът да се прервърне в ключов психологически ресурс, който подпомага успешното остаряване. Оптимизмът не е просто „розово мислене“, а важен потенциал, който подпомага адаптацията към житейските предизвикателства, укрепва психическото и физическото здраве на хората в късна зряла възраст и удължава живота им.
1.Същност и значение на оптимизма Думата оптимизъм произлиза от латинската дума optimus – най-добър. Оптимизъм е философски възглед, проникнат от жизнерадост, бодрост и вяра в бъдещето, вяра, че хубавото предстои. Синоними: доволство, задоволство, спокойствие, блаженство, вяра, надежда. Идеята е да живеем в „най-добрия възможен свят”, в който всеки извършва най-много добро, с цената на възможно най-малко зло. В българския тълковен речник оптимизъм е: (1) Философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро; (2) Способност да виждаш  хубавото в живота, да вярваш, че ще дойде по-добро. Оптимизмът представлява устойчива нагласа да се очакват положителни резултати от бъдещи събития и да се търси доброто дори в трудни ситуации. Той не означава сляпо отричане на реалността, а начин на мислене, който акцентира върху възможностите, а не върху ограниченията. „Песимистът вижда трудност във всяка възможност, а оптимистът вижда   възможност във всяка трудност.“УинстънЧърчил
Оптимистът по-скоро вярва, че човек има способността да се справи със съществуващата реалност. При възрастните хора оптимизмът често се свързва с житейската мъдрост — с умението да се приемат нещата, които не могат да се променят, такива, каквито са и да се търси и извлича смисъл от преживяното. Изследвания в областта на позитивната психология (Seligman, 1998; Peterson, 2000) показват, че оптимистите имат по-висока удовлетвореност от живота и по-добро психично здраве. Възрастните хора, които поддържат позитивна нагласа, демонстрират по-висока степен на устойчивост към стрес и по-ниски нива на депресия.
2.Психологическата роля на оптимизма в старостта Поддържане на психично здраве: Оптимистично настроените възрастни по-рядко страдат от депресия и тревожност. Те възприемат трудностите като временни и търсят решения, вместо да се предават. Оптимистите по-бързо се възстановяват след травматични и стресови събития.
3.Социална активност и адаптация: Оптимизмът при хората от възраст 60+ стимулира участието в обществения живот, поддържането на приятелства и създаването на нови социални контакти. Те гледат на остаряването като на етап на възможности а не на загуби.
4.Самоусещане за смисъл и цел: Възрастните хора, които запазват позитивна нагласа, често имат ясно чувство за мисия – предаване на опит, грижа за близките, участие в обществени каузи. Виктор Франкъл, австрийски психиатър казва: Когато вече не можем да променим една ситуация, сме предизвикани да променим себе си! Тази нагласа е сърцевината на оптимизма в старостта – приемане на неизбежното и търсене на смисъл въпреки всичко.
5.Физическо здраве: Изследвания показват, че оптимистите имат по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания и живеят по-дълго. Положителното мислене влияе върху имунната система и хормоналния баланс, а това укрепва здравето и удължава живота.
В 9-годишно проучване с над 7000 възрастни (Steptoe & Wardle, 2015) хората с високи нива на оптимизъм са имали 35% по-нисък риск от преждевременна смърт, независимо от физическото им състояние.
 Източници на оптимизъм в третата възраст:Житейски опит и мъдрост: Натрупаният опит помага на възрастните хора да гледат на трудностите с реализъм и търпение и вярват, че трудностите са преодолими.
Социална подкрепа: Присъствието на семейство, приятели и общност дава усещане за принадлежност и сигурност и засилва позитивните очаквания.
Духовност и вяра: За мнозина духовните убеждения са източник на утеха и надежда. Духовните практики са доказано свързвани с по-високи нива на оптимизъм.
Самоосъзнаване: С възрастта човек по-често преосмисля приоритетите си, оценява простите радости и намира щастие в настоящия момент. Това води до по-стабилно вътрешно спокойствие. „Не остаряваме защото живеем дълго; остаряваме, когато спрем да мечтаем.“ Алберт Швайцер
 Препятствия пред оптимизма: Не всички възрастни хора запазват позитивна нагласа. Фактори като самота, хронични заболявания, загуба на близки и финансови трудности могат да подкопаят оптимистичната нагласа и да доведат до песимизъм и изолация. Затова е важно обществото и близките да осигуряват психологическа и социална подкрепа, насърчавайки активен и смислен живот и това да  придава смисъл на ежедневието на хората от възрастова груша 60+.
 Как да се поддържа и развива оптимизмът?Позитивно мислене и благодарност: Всекидневната практика на благодарност помага да се фокусира вниманието върху доброто, а това води до дълготрайни промени в нагласата.
Изследване: Възрастни хора са участвали в експеримент - водят дневник, в който всеки ден записват три неща, за които са благодарни. След 10 седмици те показват: Повече позитивни емоции. По-добро физическо здраве. Повишен оптимизъм за бъдещето. Изводът е, че Практиката на благодарност засилва оптимизма и психическата устойчивост на хората.
Силата на позитивното мислене – позитивно претълкуване. Всяко зло за добро. Да видиш позитивното в някакъв битов проблем.
Активност: Умерените физическите упражнения, хобитата и доброволчеството поддържат чувството за полезност, подобряват настроението и повишават самооценката.
Социални връзки: Срещите с приятели, участието в групи за подкрепа, общуването и споделените дейности намаляват усещането за самота и създават чувство за принадлежност.
Житейски разказ: Споделянето на лични истории и спомени с по-млади хора, а и с връстници, укрепва идентичността и придава смисъл на миналото.
Заключение: Оптимизмът не е привилегия на младостта – той е плод на зрелостта. За възрастния човек оптимизмът е не просто надежда, а резултат от опита, че животът има стойност въпреки болката и загубите. Поддържането на позитивна нагласа не отрича реалността, а й придава смисъл. Позитивната нагласа не може да отмени старостта, но може да я превърне в най-смисления етап от човешкия живот. Възрастният човек, който запазва оптимизма си, не просто живее по-дълго — той живее по-пълноценно.
В резултат на застаряването на населението на Земята и в частност на Европа, се обръща все повече внимание на оптимизма в късна зряла възраст. Провеждат се изследвания и резултатите са много интересни. На финала на нашата лекция ето няколко примера:
-Дългогодишното изследване проведено в САЩ с 69744 жени и 1429 мъже. Разделят ги на 4 групи – оптимисти, по=малко оптимисти, още по-малко опримисти и песимисти. Жените оптимистки живеят 15 % по-дълго от песимистките, а мъжете оптимисти живеят  11% по-дълго от песимистите.
-Песимистки, свадливи, недоволни, често са с повишено кръвно. Оптимистките, благоразположени, доброжелателни са с по-добри резултати от профилактичните прегледи.
-В кардиохирургичната клиниката на д-р Данолет разделят оперираните пациенти на две групи. В едната група са позитивно настроените пациенти, които се шегуват с медицинския персонал, вярват в успешния изход от лечението, имат планове за бъдещето. Оздравителния период при тях е по-кратък, изписват ги и повече не се връщат в клиниката. В другата група попадат пациентите с мрачни мисли, с недоверие към проведеното лечение, избягват контакти с персонала и другите болни, отказват възстановителните процедури. Възстановителния период е по-дълъг, често се връщат с някакви усложнения.
-Дълголетниците в обл. Чиленте – в Италия: Броят на дълголетниците е голям и това не остава незабелязано. Изследват ги и се установява, че от голямо значение са общуването със семейството, социалните контакти с връстници,  работата на полето, самочувствието от произведената продукция, доброволчеството и благотворителността, които се организират от местната църква.
Правени са още изследвания в тази посока, но вярвам, че и тези са достатъчни, за да ви убедят в ролята на оптимизма, за укрепване на имунната система и крайният резултат е удължаване живота на хората в късна зряла възраст.
На следващото занятие ще продължим разговора за Оптимизма.