КГБ = Клуб на Готините Баби - 240

  • 28 180
  • 735
# 390
ПИятелят си е като вчера, с дядо му са на двора, че валеше до скоро. Изкарал е всички играчки,  беснее и философства. Аз си пия хапчето и си трая. Явно времето влияе на всички ни така минорно, аз съм на същото положение. Ама и това ще мине,  не е за първи път.
Виж целия пост
# 391


Благодаря на всички вас за хубавите пожелания
Сърдечни поздрави за именния ден на внучките и внука на Янчето, Фло, Дидия, Танитка, Борянка, момчето на Мая и дъщеричката и свата на Клечица - нека името им ги води напред, да се знае и помни и да им носи късмет Flowers Four Leaf Clover

Хубава вечер баболинки Heart

П.П. Ключът към дълголетието е спокойният живот,който е изпълнен с благодарност към всичко хубаво,което имаме и, което ни се случва!
Наздраве Wine Glass
Виж целия пост
# 392
Да се похваля, вече съм боядисана както трябва, подстригана и с прическа, която не издържа много, защото валеше дъжд. Но ми е хубаво на душата. Пък мама и ММ ме харесаха.
Цял празничен ден изкарах в мързелуване. Можело и така Wink
Виж целия пост
# 393
Честит имен ден на момчетата на Макавели и Мая , дъщеричката и свата на Клечка , внуците на Дидия , Фло , Боряна , Янка и Танитка. С гордост да носят имената си. Щастието и късмета да са винаги с тях.
Макавели . честита годишнина. Все така в сговор и разбирателство да празнувате поне още толкова годишнини.
Днес пазарувах в Тмаркет и Лидъл - месо тоалетна хартия и сладолед , в ДМ си купих козметика и към 12.30 се прибрах. След обяд готвих - грах с пилешко филе , свинско месо с лук и зелева салата. Две перални изпрах , изсуших и прибрах по местата.
Към 15 часа професорката писа , че по спешност е постъпила в болница и изпита се отменя , та утре няма да пътуваме. Теди се ядосва , защото е учила и се чувства сигурна , та и се иска да минава. Другата неделя има един онлайн , а на 23 ще е присъствен.
Желая ви лека вечер , баболини. И си знаете Sparkling Heart до никъде и то повече от повече.
Виж целия пост
# 394
Ех, момичета и на 50, на 60, на 70 и повече години, такъв е този месец - сдухан, меланхоличен, скучен. Мога и още прилагателни да му прикача и все ще му прилягат. Не го харесвам и аз. Единственото хубаво нещо, което ми се е случило през ноември, преди 49 години е това, че се обвързах с Ромео. И все пак, не го харесвам...Не Ромео.  Stuck Out Tongue Winking EyeМесеца не харесвам.
Разбирам ви - КЛЕЧИЦЕ, БОРЯНЧИЦЕ, ЕНИСА и всички останали... Никоя от нас не е имунизирана или застрахована срещу такива настроения. И въпреки това опитвайте се най-напред сами да си помогнете. Стари хора казват - Помогни си сам, та да ти помогне и Господ. А баба ми казваше - дръж здраво юздите на нервите си. (Тя за емоции и емоционална интелигентност не е и чувала). Успееш ли, добре ще бъдеш. Предадеш ли се, не ти се пише добро. А беше най-обикновена бабичка. Така ме учеше. Благодарна съм! Опитвайте се да виждате позитивното навсякъде около вас. И помнете - всяко зло за добро!
В този месец си налагам да не чета нищо, което да ми дълбае сърцето с тънко длето, да ме стиска за гърлото, да ме натъжава. Говоря повече с приятели, кой на където ме покани - тръгвам веднага, а откакто общувам със студентските групи, определено се чувствам много по-добре. Не случайно в тези мръчкави дни започнах да им говоря за Оптимизма. И домашни пишат, и споделят как се чувстват, хвалят се, че разказват и на съседки, че и на децата си. Опитайте и вие.
Много се радвам на ТАНУ и на МАКАВЕЛИ, че "пишат домашни" . Дори да не споделят впечатленията си тук, мисля, че ефект ще има, но затова трябва да мине поне месец. И ето, ноември ще си замине...
Онзи ден говорих с КАГ. Здрава е, вършее из градината - събира листа - може би ще ги предава за сливи. Stuck Out Tongue Winking Eye
Изсипвам чувала с прегръдките и елате да си вземете - коя колкото може да носи. Hug Hug Hug

Дописвам: Личи оптимизъм в постовете на МАКАВЕЛИ. ТЕТКЕ, честита прическа! ТОНИ, нека ТЕДИ да не се ядосва. Ще смае преподавателката по-късно!
Виж целия пост
# 395
Чудя се какво не му харесвате на този месец?! Ами есен - и дъжд, и мрачно време му е! На мен пък ми харесва, че съм на топличко с любими филми и занимания. Притичваме на пазар с ММ и после всеки с неговите си хобита. Рожбите са подкарали едни купони и се чудя как и ние не се спирахме пък сега си ми е най-добре у дома пред камината. Малката щерка е на юбилей на кума им. Едва върнала се от нейния празник и излетяха семейно. Голямата пък е на среща със състудентите си от ЮФ на СУ!
            Фло, лош уж месеца пък си обвързала Ромео. Стоплила си го в студа и дъжда! Та се питам дали изобщо тогава си забелязала какъв е този месец, че сега му се сърдиш. На месеца, не на Ромеото.
            Браво на Тану и Макавели за домашното. Аз само мислено отбелязвам, но до писане не стигам. Та как ще стигна с този филмов маратон.
            Ей, баболинки с малки внучета, пазете ги в това променливо време. Аз и сега мърморя като ги видя с голите коремчета. Ама нали са модерни кой ли ме пък чува.  Преди слушаха, но сега от време на време чуват по нещо.
            Тетка, честита прическа. И аз съм замислила това мероприятие и боя съм си купила, но нещо до покана не стигам т.с. до фризьорката.
            Тони, гадничко е отлагане на изпит. Толкова ли няма асистенти тази професорка за да ги изпитат. Права е Теди да се ядосва, защото пак трябва да се чете.
            Лека вечер , а аз да си пусна следващия филм.
Виж целия пост
# 396
Честит имен ден на синовете на Макавели и Мая,дъщерята и сватятя на Клечи,внучетата на Дидия,Фло,Боряна,Янка и Танитка.Имената да им носят късмет!
  Макавели,честита ви годишнина! Да сте здрави и винаги заедно!
  Боряна,не съм съгласна с теб по въпроса със стиснатите зъби.Мога да ти обясня подробно,но първо,тук не е мястото и второ-знам,че ти си наясно и мислиш като мен.Пиши под псевдоним и дай свобода на душата си!Ще се получи нещо уникално.
Виж целия пост
# 397
И аз не разбирам защо да е гаден ноември, да ни депресира.
Поглеждам календара и с всеки ден топлото и светло време е все по-близо. Броя ги като в казармата.
Фло, а и другите - ами излезте от темата, разходете се из форума. Има много други интересни и полезни теми - за чистене, за ремонти, за уреди, за болести. А пък ако не ви се разхожда /пишете в Гугъл - напр. ТЕЛК или напр. крем за суха кожа, болки в рамото, ученици в 7 кл/, добаввяте  бг мама и темата излиза.
У нас мрънчоците вечерят втори път след солидно хапване към 19.00 ч и страшни близалки след това.
Виж целия пост
# 398
Цитат
Публикацията на Жизнь прекрасна
Животът е прекрасен
 ·
Последване
1 час
 ·
Валентина се връщаше от дачата късно вечерта. Тя умишлено тръгна на пътя, когато навън започна да се стъмва, и не караше колата, както обикновено, а караше бавно, по най-дългата - кръгова пътека. Ако утре не трябваше да ходи на работа, щеше да пренощува в дачата.
Защо не бързаше? Защото изобщо не исках да се връщам у дома. Или по-точно, тя не искаше да вижда съпруга си.
Вътрешен глас отдавна беше подсказвал на Валентина, че на нея и съпруга й им остава много малко време да живеят под един покрив. Връзката между тях отдавна е станала студена, нервна, от време на време прераства в скандал.
Дори сега, внимателно вглеждайки се в далечината, тя караше колата и си мислеше за тези странни, необичайни семейни отношения.
В един момент околовръстният път минаваше през малко селце. Валентина, както се очакваше, намали скоростта и изведнъж близо до автобусната спирка, в светлината на фаровете на колата, видя странна възрастна жена. Тази възрастна жена стоеше и държеше нещо увито в парцал в ръцете си, като нежно го притискаше към гърдите си, като бебе. И в същото време жената погледна приближаващите се коли с такава надежда, че Валентина натисна спирачката без колебание.
Спрях, излязох от колата и бързо отидох при старицата. Приближавайки се, видя чанта на колела в краката си.
— Защо стоиш тук? — попита Валентина разтревожено. -Нуждаеш се от помощ? Какво имате в ръцете си? Дете?
-Дете? Жената беше объркана от този въпрос и се усмихна виновно. - Не, това не е дете... Това е хляб...
-Какво? Сега беше ред на Валентина да бъде изненадана. - Какъв вид хляб?
-Вътрешния... От печката... Продавам хляб тук...
- Как го продавате? Откъде го вземате?
- Аз го пека сама... И аз продавам... Пенсията ми е малка, така че работя на непълно работно време. Когато изобщо няма достатъчно пари. Не можеш ли? Някои го правят. Хлябът ми е вкусен. И също така казват, че носи щастие на хората.
"В какъв смисъл е щастието?"
- Не знам точно. Един мъж ми казва така. Той постоянно купува хляб от мен и го казва. Може би ще се появи днес. Нямате ли нужда от хляб? Все още е горещо.
— Хляб за мен? Валентина разбра, че тази жена най-вероятно наистина се нуждае от пари и веднага кимна. - Да, хляб е необходим. Колко струва един хляб?
"Сто рубли", предпазливо нарече старата жена, наблюдавайки реакцията на потенциален купувач. — Не е ли скъпо за теб?
- И колко хляба имате общо?
-Десет. Днес все още не са купили нищо от мен. Току-що дойдох тук. И колко ви трябва?
— Ще взема всичко! - каза твърдо Валентина и се канеше да отиде до колата за пари.
-Не! Няма да го дам всичко! Жената възкликна уплашено.
-Защо? Валентина замръзна в недоумение.
- Защото знам какво купувате, не защото имате нужда от хляб, а за да ми помогнете.
-И какво?
- Ами ако някой друг има нужда от него днес? Ами ако този човек се появи отново и аз съм празна?
Валентина дори беше объркана от такава наивност.
-Добре. Тогава, кажете ми, колко сте готови да продадете?
— Ще ти дам пет хляба — отговори жената не много уверено.
- Или може би, в края на краищата, повече?
-Не... Не можеш да направиш това — поклати глава старицата. "Купувате от съжаление. И този хляб е за ядене. Той е от печката.
- Е, добре... - усмихна се Валентина, отиде да вземе парите и чантата, сложи в нея пет - все още много топли - хляба и отново се върна в колата си.
Минута по-късно тя тръгна. И изведнъж усети, че този луд аромат на пресен хляб, който изпълваше цялата каюта, я прави непоносимо гладна. Тя не можа да устои, отщипа прилично парче от хляба, сложи го в устата си и осъзна, че никога не е яла нищо по-вкусно на този свят.
И веднага се разнесе звъненето на мобилен телефон.
Валентина, като видя кой й се обажда, се намръщи недоволно и донесе телефона до ухото си.
- Валя, - започна да казва съпругът ми с раздразнен глас, както винаги, - отбийте се в някой магазин и купете хляб у дома.
-Какво? Валентина погледна настрани хляба, лежащ на предната седалка вляво. - Защо изведнъж си спомнихте за хляба?
Защото го нямаме! Нито парче! И за късмет, приятелите ти са се придържали към теб!
- Какви приятели?! Валентина беше още по-изненадана. — Защо, по дяволите? Навън е почти нощ.
— Ще ги попиташ сам. Като цяло купувайте хляб. Трите ви приятелки нагло са седнали в кухнята ни, пият чай и ви чакат с всички сили.
- Уау... - Валентина рязко натисна газта.
Тя се появи у дома, около половин час по-късно. Тя влезе и донесе със себе си този луд аромат на хляб в къщата.
- Валка, колко вкусно миришиш! - извикаха ентусиазирано приятелите, с които някога е учила в университета, и се покачиха да прегърнат.
А съпругът, подушвайки зашеметяващата миризма, нагло бръкна в чантата й за хляба на баба, отчупи почти половин хляб наведнъж, донесе го до носа си и се втренчи в жена си.
- Къде успяхте да си купите такъв страхотен хляб?!
"Там, където го купих, го няма", сви рамене тя.
Съпругът й с това счупено парче хляб бързо отиде в стаята си, а Валентина остана в кухнята, заобиколена от приятелите си.
Там седяха до полунощ, пиеха вино, хапваха този неестествено вкусен хляб и се оплакваха отчаяно един на друг, всеки на съпруга си. Те дори плакаха малко, от осъзнаването, че съпрузите им не са тези, за които някога са мечтали.
Когато започнаха да се сбогуват, Валентина подаде на всяка от приятелките си по един хляб от баба си.
Тогава хазяйката затвори вратата след тях и минавайки покрай стаята, където вече спеше съпругът й, си легна сама - на дивана в хола.
И на сутринта започнаха някои чудеса.
Веднага щом се събуди, съпругът й седна на дивана до нея и с някакъв странен, ироничен тон каза:
- Валентина, изглежда, че вчера изядох твърде много от хляба ти и в главата ми се случи просветление. Казвам ви, че вие и аз сме глупаци.
-Какво? Тя го гледаше със сънливи очи.
— Глупаци сме, Валя. И трябва спешно да се поправим. Както и да е, ще те каня на среща тази вечер. До ресторанта. На същата, на която веднъж ви предложих.
-С каква цел?
- Защото искам да си върна всичко обратно. Струва ми се, че любовта ни все още може да бъде спасена. Тук. Отидох на работа и... Ще те чакам там в шест вечерта. Идвам.
Съпругът й си тръгна и изведнъж на Валентина й се стори, че тази сутрин не е същата като обикновено. Отвън беше толкова светло, сякаш вече не беше есен, а само ранна пролет. И затова Валентина точно сега започна да чака тази странна, вечерна среща със съпруга си.
И веднага телефонът иззвъня. Един от вчерашните приятели се обади и задушавайки се от емоции, каза:
- Валка, представяш ли, тази вечер се помирихме с моята! Не, помислете само, онзи ден щяхме да се разведем с него и изведнъж... До три часа сутринта изядохме хляба ти и се помирихме... Благодаря ти, Валечка!
"И какво общо имам аз с това?.. - Валентина беше объркана.
След обяд тя получи обаждане от втората си приятелка, а след това и от трета. И двамата казаха, че всичко изведнъж се е подобрило у дома по най-неочаквания начин. И какви глупаци бяха вчера, че се караха на мъжете си.
След такива изявления Валентина отиде в кухнята, извади останалия хляб от кутията за хляб и отново вдиша аромата му с удоволствие. После отново отщипа малко парче, сложи го в устата си и едва сега усети, че този хляб няма съвсем обикновен вкус. На Валентина й се струваше, че в него очевидно има деликатен вкус на любов... Любов към всички хора...
Едно  магическо разказче-притча. Автоматичен превод, но се разбира.
Виж целия пост
# 399
Клечи, това клипче го гледах и аз сутринта, но не посмях да го споделя тук.
Касс, и това с телевизора е много тъжно.

Днешната задача за оптимизъм чрез хората не я изпълних. Не ми остана време даже да се сетя на кого да звънна да ме вдъхнови. Но май се случи обратното. Не знам дали вдъхнових ММ или му писна да му пиля на главата, но се захванахме с основно почистване на една част от мазето, дето само "от попА ушЕ" няма. Като се замисля, по-скоро му писна, защото не беше много ентусиазиран Както и да е, успя да се раздели с една стара отоплителна нафтова печка и няколко стари полилея, дето уж му трябваха за село, плюс един чувал с джунджурии. Е, и аз се включих с едни стари вилици и лъжици и една камара малки саксийки. Като цяло направо си е постижение!

Включвам се към почитателите на ноември. Хич даже не ме депресират нито сивите облаци, нито дъждът. Напротив, носят ми някаво спокойствие, което не мога да обясня.
Виж целия пост
# 400
Честита прическа на Тетка. Дай една снимка да те видим каква си хубавица.
Аз съм с инфантилна прическа - на две опашки. Вики ми я направи, а ММ ми се смее.
Какво не му харесвате на дъждовния ноември? На утрешния ден преди 37 години родих дъщеря ми и снега беше поне метър.

Виж целия пост
# 401

Виж целия пост
# 402
Eхоо, тук съм. В градината събирам листа с чували,  в лехи- скубя, прекопавам, тук там засаждам луковици,
 зеле, туршия , бидони, кофи, буркани,
 един след друг имени и рождени дни,  готвене, трапези
работа и така всеки ден.
Затова ви чета, но не пиша, защото няма нищо интересно.

Живи и здрави всички именици, честити годишнини от годежи и сватби!

Вероятно вече спите, но лека нощ!
Виж целия пост
# 403
Добро утро!
Нов ден, нов късмет.

Пипи,
честит рожден ден на дъщеричката ти!   Да е здрава, да се радва на добър живот и с лекота да постига всичко, за което мечтае !
Виж целия пост
# 404
Добро утро! Пипилота, да ти е честита дъщерята! Да е здрава, успешна, щастлива! Да имате много хубави моменти заедно! Хубав празник на семейството ви!
Да, меланхолична съм, но наистина ноември ми е най- депресивния месец в годината, понеже има малко слънце, често има мъгли и няма толкова празници като декември.
Но ви се радвам на оптимизма.
Внучката ми кашля, дойде с една торба лекарства, но поне вечер не вдига температура.
Вчера опоскахме Хиполенд, където има 25 % намаление и днес.
КАС, обаждай се, виж, че има много неща около теб!
Да ви е хубав деня!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия