След дългия обяд, помързелувах, приготвих се за утрешната среща със "студентките".
ФРАУ ДАНА, много се радвам, че се обади. И аз тези дни си мислех за теб. Сигурно вече си се вписала в колектива. А работата навсякъде е работа. Важен е микроклимата. Когато е спокойно на работното място и работата по-леко се приема. Дали няма да скокнеш по празниците до внучетата?
ЕНИСА разсмя ме с твоя виц. Веднага ще го приложа на ЯНКА.

ЯНЕ, в скоро време ще трябва да се обърнеш с лице към столицата.

ТАНУ и ние отдавна не събираме листата. Приемаме и други такива съвети.

ТОНИ, нали знаеш, че човек и добре да живее, накрая се жени. Колко му е - само срещу 22 лева и готово!
ЯН, много силно те прегръщам!

И останалите неспоменати също.
Момичета, ако ви е интересно, прочетете Теорията за стреса. Разделих я на части, за да не ви е отегчително.
Нали си знаете - в нашия он лайн Университет нищо не е задължително, обучението е безплатно. не се пишат отсъствия, не се пишат оценки.
Това да не е като едно време? Сега е демокрация. Е те сега да си студент! 
Ханс Селие е канадски ендокринолог от унгарски произход, разработил Теорията за стреса и описал Общия адаптационен синдром – т.е. как реагира организмът ни при среща със стресор.
СТРЕС от английски значи спъвам, затруднявам, стягам, затягам.
Стресът е навсякъде около нас и е неизбежен елемент от живота ни. За стрес се споменава още през 17 век. Стресът се определя като тежко изпитание, бедствено положение, нещастие. В началото на 20 век основни фактори, които предизвикват физическо неразположение и психически заболявания са стресът и напрежението. През 1910 г. канадският лекар Уйлям Ослър изнася лекция, за Angina pectoris, шиороко разпространена сред евреите от деловите среди, работещи предимно в банковия сектор. Получава се в следствие на ежедневно натоварване на нервната система до краен предел.
Понятието стрес днес е част от ежедневния език. Използват го и млади, и възрастни. Човек преживява стрес още със събуждането си, особено, ако това става с помощта на алармата. Следва стрес – какво ще облека, на вън вали, ще закъснея ли, ще имам ли проблем с шефа и колегите, ще се справя ли в срок със задачите си и така цял ден. Тръгвайки си за дома – отново стрес. Трябва да пазарувам, да сготвя, да проверя домашните на детето, да разходя кучето. И още, и още, и така до края на деня. Утре отново всичко се повтаря.
В края на 20 век списание Таймс излиза с уводна статия – Стресът – епидемията на 80-те години. Написана е така, като че ли става дума за нов вид чума, за страшна пандемия. От тогава, та до днес изследванията показват, че проблемите свързани със стреса прогресивно се увеличават. Вече преживяхме първата четвърт на 21 век и проблемите със стреса не само, че не намаляват, а все повече и повече се разширяват. Една от теориите за развитието на рака предполага, че всеки човек в някакъв етап от живота си може да развие рак. Разликата между този, който ще развие рак и този, който не е засегнат от тази болест е в начина на отговор на имунната му система. Хора, които преживяват повече стрес, са в рискова група и вероятността да развият раково заболяване е по-голяма.
Теорията за стреса – какво представлява, какви видове стрес има.
Ханс Селие дава първото определение на стреса, а именно, че стресът е неизменен спътник в нашия живот, в ежедневието ни и е състояние, свързано с дискомфорт, но неизискващо кой знае какво внимание. Оказва се обаче, че това изобщо не е така. Стресът заслужава много внимание, защото причинява редица болести на организма. По-късно Селие констатира, че „Стресът е неспецифичен отговор на организма към всяко предявено към него изискване.“Това означава, че независимо дали ситуацията е положителна или отрицателна, тялото реагира чрез определени физиологични процеси, насочени към поддържане на вътрешното равновесие. В зависимост от реакцията на нашия организъм стресът бива два вида–положителен-(еустрес) и отрицателен (дистрес) Положителният стрес – еустреса, се предизвиква от дребни на глед ежедневни неща – очакване на някакво приятно изживяване – годеж, сватба, екскурзия, почивка със семейството, желана бременност, очаквано повишение, кариерно развитие. При еустреса организмът изпада в продължително състояние на приповдигнатост. Това се отразява добре на всички функции и системи в организма. Имунитетът се повишава, болестите отстъпват, човекът перманентно изпитва чувство на радост и задоволство. Отрицателния стрес – дистреса, може да бъде физиологичен и психичен. Те са взаимно свързани и са еднакво опасни за човека. Имат определена роля в развитието на всяко едно заболяване. Отрицателния стрес може да бъде и емоционален. Физиологичния дистрес се наблюдава при производствени инциденти, операции, изгаряния, инфекции. Психическия дистрес се свързва с промени в психиката.
Емоционалния дистрес включва страх, омраза, алчност, гняв, раздразнение.
Много важно е да знаем признаците на дистреса и да ги разпознаваме.Основните симптоми са: разсеяност, повишена възбудимост, постоянна умора, загуба на чувството за хумор, увеличаване броя на изпушените цигари, количеството на изпития алкохол, загуба на сън и апетит, отслабване на паметта.
Дистресът – увреждащия, неприятен, негативен стрес не можем да го избегнем. Преживяваме го дори в състояние на сън. Ако липсва стресът, това е равносилно на смърт. Нивото на стрес е най-ниско при равнодушните, безразличните, но никога не е равно на нула!
Какъв е ефекта на стреса върху физичното и психичното здраве на индивида? Как той ни се отразява, какво се случва в организма ни, какви са последвтвията.
След стрес се наблюдава емоционална симптоматика – лошо настроение, тревожност, депресия. Наблюдава се и поведенческа симптоматика – потропване с крак, барабанене с пръстите на ръцете, скърцане със зъби, слаба концентрация, трудно вземане на решения, повишена употреба на алкохол, кафе и цигари. Физиологичните прояви в организма са повишено отделяне хормона на стреса – Катехоламин и Адренокортикотропен хормон, сърцебиене, повишено кръвно налягане, намалено количество слюнка, мъскулни крампи. Физическите симптоми се изразяват с болки в зъбите, в сърцето, гърба, главата, изпотени ръце, тикове, заекване, болести на сърдечносъдовата и храносмилателната системи.
Какви са последствията – те са краткосрочни, дългосрочни и разрушителни. Възможно е индивидът да се мобилизира, да почувства прилив на сили, но зависи от това как се преживява, как се възприема, как се оценява.


