Есента вече е на прага , в очакване съм лятото да стана мама ! ~бебеправене 623~

  • 27 382
  • 809
# 120
Semirra, нещата са много индивидуални като цяло. Аз също не обичам да се моткам, но дадох малко кард бланш на половинката като видяхме, че има проблем да пробваме с добавки...Малко, малко над 2 години, което никак не е малко, но си трябваше психическа подготовка и за двамата. В момента, в който взех решение и запазих час за първичен преглед при репродуктивен доста бързо задействахме нещата. Като записах часа без да му казвам предварително. Прибра се от работа един ден и му казах, че няма за къде да чакаме и съм пуснала заявление за първичен преглед, иначе щеше да ме обеждава, че ще стане и само. В крайна сметка се съгласи, че ни е крайно време та започнахме процедурите. На 2рия месец направихме ЦС и още същият месец направихме 1вата инсеминация, щот Персито даде зор и каза, че е прекрасен момент и имам 2 растящи фоликула. Следващите 3 правихме последователно една след друга. 1-вото инвитро направихме при първият удобен момент (2 месеца след инсеминациите), понеже чакахме ЦАР за удобрение, а през това време ми дойде цикъла, та трябваше да чакаме следващият месец. За жалост ще стане повече от половин година от 1вото до 2рото инвитро, но не е по наше желание (трябва да изчакаме и да проследим терапията и спад във възпалителните маркети, преди старта на следващата процедура). В случая и на мен не ми се бърза, понеже знам от бързане къде го докарахме при първият опит.
Виж целия пост
# 121
Моят пък е готов да действаме много бързо за нещата, които трябва да правя аз. Неуспешна инсеминация? След месец сме пак на старта! Неуспешно инвитро? Ако зависи от него ми идва и започвам пак с хормоните. За сметка на това категорично отказва да си пусне хормони/ да отиде на ендокринолог както и на андролог. Първите спермограми бяха нормални с гранична морфология, после беше влошена морфологията, последната беше пълна катастрофа, но той си повтаря как това нямало как да е вярно, защото първите били наред. Аз съм му виновна, клиниката ви овна, докторката виновна, биоложката виновна, все някой виновен, нямало как.

За мен е обидно как егото се поставя толкова над общите цели и усилията на партньорката. Знам, че е често срещано, но не мога да го разбера, нито сега, нито някога в бъдещето бих могла.
Виж целия пост
# 122
Кенди, поздравления за решението да напуснеш работата, която вече не те удовлетворява и трови здравето ти! Хайде с тези хубави щитовидни хормони си още една крачка до успешен трансфер скоро Flowers Four Leaf Clover .
Пълнолуние Blue Heart , стопли ми сърцето пожеланието ти, да знаеш!
Restless, съчувствам ти, защото аз съм много тежък случай на липса на подкрепа от партньора. С тази разлика че при нас е породено от чиста липса на желание да има дете. Според мен, ако мъжът ти иска да има дете, сигурно има начин да го убедиш да направите необходимите изследвания. Моят приятел отделя пробата за спермограма вкъщи, защото и той не иска в болницата. Просто трябва бързичко да се занесе до лабораторията.

Да дам един ъпдейт за мен: заформила съм 3-4 фоликула, удариха ми овитрела и заръчаха довечера и утре да имаме опити. Сега остава да ме огреят тези опити, че при мен никога нищо не се знае. И докторката ми напомни, че нямам много време да го чакам да се навие за инвитро, защото скоро може да е прекалено късно за мен.
Виж целия пост
# 123
Успех Тирамису!
Виж целия пост
# 124
Тирамису, стискам и аз палци!
Ами ние реално за 10 месеца направихме всички основни изследвания (СГ - две, ЦС, хистеро, одобрението от фонда) и две инсеминации.... И пак ми се струва бавно, защото вероятно имаме най-много още година и половина опити (заради възрастта). Но сега повече го обмислям за инвитрото и ви се възхищавам, че сте минали през три-четири процедури и продължавате с увереност. Наистина не знам още как ще ми се отразят психически (а и физически), евентуални неуспехи там...
И това всичкото си го мисля, докато още чакам резултата от последната инсеминация...макар че уж шанс нямало.
Виж целия пост
# 125
На всеки се отразяват различно, но не мисля, че има жена, която да не го преживява трудно. Всичко зависи от вътрешната нагласа Heart Има начин и това е най-хубавото. Ако живеехме преди 80-100г., за някои от нас всичко щеше да е свършило, защото просто щяха да ни кажат, че няма опции. Благодарна съм, че така се развиват нещата, че съществуват тия процедури и всевъзможни иновативни инвитро неща, защото можеше да сме и без тях.

Вярвам, че всички тук ще станем майки!
Виж целия пост
# 126
Според мен на мъжете им завира канчето едва, когато се забременее и нещата не се получат. Макар абстрактно и метафизично осъзнаят, че има бебе някъде там вътре, което се случва. Тогава мисля си дават сметка, че това е част от тях и каквито и да са, някакъв базов инстинкт им се отключва.
Когато обаче това им е отнето по абсолютно независещи от техния контрол причини мисля, че там някъде е повратната точка. Почва да им пука… и то не за бебето, а за жена им, понеже бебето са го виждали само на екран, но жена им е там, съсипана и сама.
Чак ей тогава им светва крушката, че може би това е наистина важно за тая жена да се случи както трябва.
Когато обсъждахме хипотетично още преди да почнем опити дали бихме правили инвитро ако не забременявам - не му беше много по вкуса идеята. След загуба в пети месец не щеше и да чуе за естествени опити. Даже сме имали дебати по темата, даже след второто неуспешно забременяване ми измрънка “ами аз ти казах да не правим глупости”.
Та ето ви една повратна точка.
Виж целия пост
# 127
Monita, аз правих изследвания за тромбофилия в Кандиларов. Калчев ме изпрати там.
После по препоръка на нашата АА пуснах и АСЕ + ф13, че беше излязло нещо, някаква мутация.
Та трябваше да започна прием на метилирана фолиева, другата не съм я усвоявала.
След това оправих витамин Д с Better you и след около 3 месеца забременях.

Аз за щастие не съм срещала трудности с моя ММ, всичко си правеше чинно. Иначе неговата морфология последно беше 1%...
Първата му спермограма беше на място в клиника - 4% морфология. Втората ни казаха да си донесем от вкъщи в рамките на 30 минути и уж излезе - 9%..мисля че между двете имаше точно седмица разлика, много подозрително.
Третата я направихме в Англия на място и излезе най-зле.
Виж целия пост
# 128
Благодаря за информацията, момичета! 

Michelle HeartHeartHeart

Firebird26 все едно описа ММ Smiley няма проблем да ходи за СГ, вече претръпна, но на лекар за нещо не ще и да чуе. Все не е направено изследването както трябва.... но те мъжете си го приемат като удар по достойнството.
Виж целия пост
# 129
ММ е от редовно приемащите добавки от рода на NMN, Glutathione, омега 3, колагенови пептиди, куркумин и какво ли не още, ходи на фитнес 5 дни в седмицата и не пие алкохол. Но да си направи спермограма - не, не желае, всичко му е наред и само ще го “пуснат по пързалката”. Сега се сещам, че той вярваше, че ще стане от първия месец опити. Мина над година и не става.
Виж целия пост
# 130
Той и моя преди викаше - дай да изчакаме, че то ще стане веднага, да си поживеем. Две години и половина след началото на опитите позитивен тест не съм виждала. Остави ги тея работи. Аз още преди да започнем с опитите исках да отидем да се тестваме за всеки случай, че не сме толкова млади и да не губим излишно време, но той каза, че съм луда и отказа съответно.
Виж целия пост
# 131
И ние тръгнахме с тази наивност, че сме млади, има време и ще стане бързо. Да ама не. От 2021 март месец опитваме. Почнахме когато бяхме на 29 и 30 съответно. До този момент имаме само един положителен тест, който завърши с биохимична. При някои хора може и да става веднага, ама други се пънеме по 5+ години. В случая ние сме си виновни, че пустата му наивност, че то ще стане с добавки, с промяна в начина на живот....Нали сме млади, защо да не стане.???Е да ама не...
Виж целия пост
# 132
Хаха, при мен положителните тестове са само на LH, моят цикъл е толкова редовен, че даже и не стигам тест за бременност да направя. Купих онлайн някаква бройка миналата година и повечето си стоят непокътнати. Това мъжете могат да са големи бебета. Но те имат всичкото време на света, а аз на 40 - не.
Виж целия пост
# 133
Момичета, напоследък само ви чета, но нямаше как да не се включа в дискусията, че последното, което Кенди написа, направо закова в 10-ката нашата ситуация. Набързо историята ни за новите момичета, които не ме познават..

Ние почнахме с опитите в края на 2020-та - аз на 30, ММ на 31. Много се забавихме с изследванията, тъй като все си мислехме, че ще ни се случи бързо и няма какво да го пришпорваме. Все пак след година и нещо и двамата пуснахме полови и щитовидни хормони и се изследвахме за ИР, където имахме и двамата доста неща за коригиране. За СГ и репродуктивен се активизирахме чак 3 години и малко след началото на опитите, когато в рамките на 8 месеца ни се събраха 3 спонтанни аборта, последният от които кухо яйце и беше катализаторът за решението за СГ. Това ни беше повратната точка на двамата с ММ - и двамата съсипани, той мотивиран да пусне възможно най-пълната СГ, въпреки че дори от болницата го съветваха да пусне само обикновена. Е тогава не само, че не се дърпаше, ами и ги убеждаваше да му пуснат всичко като изследвания.

А сега да мина и към положителното.. година след това видяхме отново двете чертички, а в момента съм бременна в 39-та седмица и само отброяваме дните до срещата с нашата дъщеричка. Ръся ви за последно с узрял розов прашец и се надявам съвсем скоро да ви замерям и с памперси! Sparkling Heart
Виж целия пост
# 134
Нареждам се под прашеца, че много искам да имам дъщеря първо 💕🙏😊
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия