Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

  • 13 136
  • 436
# 90
Мисля, че и в другата тема изток с/у запад го бях писала - никога в човешката история не е било лесно и евтино да се сдобиеш с жилище с изключение на периода от между двете световни войни докъм 80те години на миналия век, когато стандартът на индивида бавно, но сигурно се свързва с кредитна задлъжнялост. Тези години качествено изтриват спомените за недоимъка преди това в степен, че и днес се смята за някакъв санитарен минимум да си купиш поне един имот. А това изобщо не е лесно.
Виж целия пост
# 91
Нарциса, и тогава не беше лесно хич да се сдобиеш с жилище! На някои хора им бяха дали общински жилища, но още толкова чакаха на опашка и се бутаха в комуналки или при родата.
Виж целия пост
# 92
А ако преценят, че жилището ти е твърде голямо, настаняват в другите стаи чужди хора. Това сега няма как да се случи.
Виж целия пост
# 93
Това е спорно със свободата да заминеш за желана държава.... преди 89-а не е имало проблем да отидеш в СССР или пък в Румънската НР или па къде да е в Източния блок. Сега сме от другата страна и виждаме, че примерно забраниха екскурзии в РФ и не се допуска различно мнение от наратива.
Не е имало проблем да пътуваш, обаче все е имало някой, който те следи какви ги вършиш, докато пътуваш.
Сега в Русия не знам дали е забранено да се ходи, честно казано. Може би по-скоро не е препоръчително от съображения за сигурност.
Виж целия пост
# 94
Аз не говоря само за България, а за света. Не е съвсем невъзможна покупката, но колкото по-надолу си в йерархията , толкова повече се доближаваш до тази невъзможност.
Виж целия пост
# 95
Стоичков говори за пътуването по комунистическо

Цитат
„Образованието през комунизма беше трудно. Не ни даваха да учим английски, немски, френски, испански, италиански… нищо. Само руски. Бяхме принудени да учим руски, който беше лесен, защото е подобен на българския, но след това имахме трудности, като напускахме страната.
Всеки път, когато ние, спортистите, пътувахме, изпращаха охрана, за да не избягаме. Имаше повече агенти, отколкото играчи. Излизахме да представляваме България, а те се държаха с нас като с престъпници. Ако се опиташ да избягаш, ще те вкарат в затвора. Но не се оплаквам, доволен съм от образованието, което получих. Това, от което се оплаквам, е комунизмът, защото те са хора, които наистина са причинили много злини на света. Трябва да им сложим край.“
Виж целия пост
# 96
Имаше проблем да пътуваш. Дори 90 те години. Имам ясни спомени как съм висяла пред Гръцкото и Британското посолство и съм била отхвърлена. Цялата ни граница беше строго охранявана и от нашите, и от чуждите митничари и граничари. Мъкнеш по едно кило хартии и пак може да не те пуснат.
Виж целия пост
# 97
И за чужденец да влезе в страната е било проблем. Един път слушах някакво интервю на Кичка Бодурова, разказваше как имала гадже западняк и живеели заедно, една вечер дошла полицията, отвела го нанякъде без обяснения и повече нищо не чула за него.
Виж целия пост
# 98
Това да се хванете с някое гадже и да отидете някъде по Европа беше невероятно. А пък да отидеш при гадже - тц, хич. Единственият начин да излезеш беше да си спортист, с отбора. Или по работа, с колегите. Като разбира се, в тези групи винаги е имало "наблюдаващи".
Виж целия пост
# 99
Когато през 1994 година излезе филма "Граница", аз смятах, че е твърде пресилен, че няма как всичко това да се е случвало, и изобщо - стори ми се много грозен филм. Много пъти повдигах темата пред мой много близък роднина - военен, точно на граница. Категорично отказваше да говори по темата. Много години след това, вече възрастен и на легло, със сълзи на очи ми разказа такива неща, които ме потресоха и надминаха и най-гнусните сцени във филма. Това беше последния щрих, който тотално ми задраска всяка нотка на носталгия по онези времена.

Не мога да се връщам с умиление към щастливото си детство и юношество, като знам какви неща са се случвали с хора по това време. Да, не с всички и не непрекъснато, но достатъчно, за да може режима да се нарече мракобесен.
Виж целия пост
# 100
Стоичков като Азис малко. На единия майка му влязла в затвора, понеже уж искала да избяга от НРБ (не за кокошкарски кражби или измами), другият не научил английски или френски, щото не му давали, не защото не е добър в ученето. Майка ми и баща ми, които бяха на възрастта на неговите, са учили френски и немски след 1944, на него не му дали. И руски едва ли е научил, ама той и без това не му е нужен. Wink


_____

Филми като "Граница" използват, разбира се, реални или възможни случки, всеки филм го прави, но оставят впечатление, че тези случки не са изключението, а масовото и редовното.
Ето, ти си питала военен, който цял живот е в тези среди и е слушал истории на различни свои колеги, не си питала произволен мъж, ходил в казарма - а ако беше така масово, щеше да е опит на всеки минал през казармата.
Казармената практика на всяка държава съдържа и извращения. Невероятни неща у нас се приписват на "комунизма", а нямат много общо с него.
Виж целия пост
# 101
Кой каквото ще да казва, буквално страшно си е било през онези 45 години, особено от гледна точка на свободата, която имаме днес.
Виж целия пост
# 102
Страшничко си беше. Обикновеният човек все гледаше да спазва всички измислени правила, защото ако не ги спазва беше супер лесно да изпаднеш от обществото - без образование, без жилище, без работа, без пари - абсолютен маргинал.
Не забравяйте, че тогава нямаше свободен пазар на труда.
Виж целия пост
# 103
Кичка Бодурова много обича да я разказва тази история, но на мен ми е съмнителна. То така се хващат западни граждани и изчезват яко дим.
Виж целия пост
# 104
Някой сърбин е избягал от нея...

И пак се сетих за пазара на труда. Вие представяте ли си? От университета директно ви назначават някъде си и нямате мърдане. Хем е "сигурно", хем е като... робство.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия