С какво ви дразнят свекървите? - 169

Зависи от човека. Спокойствието да не си зает от 9 до 5 остава време за креативност.

Само още веднъж да кажа, че така изглежда, и когато останеш с едната креативност без граници и структура на деня си, може да се окаже, че креативността ти е доста химерна, но разбира се всеки има право на мнение.

Само да кажа, че познавам такива хора и са далеч от деградирали и скучаещи.

Аз също познавам и не знам кой е говорил за деградирали и скучаещи.

Чета този казус и за пореден път се убеждавам, че направихме много важно нещо. Излязохме  от голямата ни къща и си направихме отделна къща. Не  беше лесно в живота ни да си правим 2 къщи, защото не сме богати и  трябваше лишаване от други неща, но това  беше много правилно решение. Отделно съм, не преча, не ми пречат, имам си удобства, не се съобразявам с никой. Единственото, което ми липсва е съпругът ми. Не знам как ще е занапред, но поне  сега ми е спокойно, че не дразня с присъствие на чужда територия. В моята територия всеки  е добре дошъл.

Ние пробвахме и писах тук. Даже съвети ми дадохте да не пробваме. Резултата е, че сега свеки ми е сърдита.  Преди поне можеше да поддържаме някакви отношения.  Мисля, че вече и двете не искаме. Съжалявам, че не послушах по-рано всички,  които ми казваха, че е грешка.
Иначе тя беше добре при нас. Винаги имаше сготвено и нямаше никакви ангажименти.  Сега яде готова храна или нещо сухо. Отказва да си готви,  да поддържа хигиена. Синът й ходи при нея два, три пъти в седмицата. Просто голям инат излезе.

Аз категорично не мога да си представя да живеем повече от една семейна единица в един апартамент, а апартаментът ни е голям. Всякакви други схеми съм готова и да плащам като поп, но не и да си съсипем семейството и уюта. Майка ми продаде големия си апартамент и си взе идея по-малък, но през една улица от нас. Не си досаждаме, но сме на 2 крачки разстояние.

Това извън казуса, те явно си имат техни съображения и са си решили така.

Ами, Деската, тя си го е избрала така. Не може да отидеш в чужд дом и да откажеш да се съобразяваш с хората.

Ние живеем в къща и пак не си го представям . Но уважавам и харесвам решението на хората да си намерят начин и да си го отстояват спокойно.

Аз се възхищавам на търпението на Лейди Брин.
И аз като гугъл, не мога да си представя да живея с други хора извън моето семейство - мм и бъдещото ни дете.
Още от дете никога не съм живяла с бабите си, имали сме голям дом с родителите ми, стая за всеки и достатъчен брой тоалетни. Пространство имахме, никой не е живял с нас. Гости за по няколко дни се е налагало, но до там.
Баба ми е на 82, ще прави 83 скоро. Преди година падна и се наложи да остане за лечение. Дадоха терапия за 1 седмица и ако не действа, операция. Леля ми и майка ми трябваше да се грижат за нея, но леля ми няма пространство в тях, майка ми по цял ден на работа. Справиха се, но баба ми я виждах как не се чувства добре. Тя си знае нейната къща, нейните вещи. Нямаше търпение да мине това време и да се връща обратно. Като отида аз при нея я виждам, все не ѝ харесва кое как съм измила, чашите не били така, сега тая тенджера била за нещо си… това са нормални неща за жена на тия години. Не ѝ се ядосвам, защото не сме заедно по цял ден. А и аз съм внучка, много обичам баба си и тя мен също. Но напрежение би имало ако живеем в един дом без значение моя или нейния.

Моя близка имаше случай, в който се наложи тя и мъжа ѝ да гледат бабата, майката почина внезапно. Взеха я при себе си, жената нищо не можеше сама. И все беше недоволна, не я гледаха лошо. Но не си беше в нейния дом, не ѝ беше удобно, въпреки по-добрите условия.

Бабата и дядото на моя приятелка бяха с деменция и ги настаниха в хоспис. Родителите ѝ са с възможности и плащаха. За много хора това е недопустимо, но аз го намирам за нормално в техния случай. Няма как да са 24/7 заедно с тях и да ги пазят, хората имаха нужда от постоянна грижа и наблюдение.

Бабата на съпруга ми имаше деменция и беше в хоспис. Аз съм ходила лично, не беше зле, не луксозно, но беше чисто и ок. Имаше чисти дрехи и чаршафи, гардероб, нормални неща, беше сресана, подредена с домашни дрехи. Много по-добре, отколкото да се гледат вкъщи и да се чудиш какво ще запалят или нещо подобно.

Тежка склероза, Алцхаймер, и няколко други варианта има, при които практически е невъзможно вкъщи или е тотален ад за всички. Всеки ден из социалните мрежи се търси някой изгубен човек с деменция, кое му е хубавото на това?

То и тежък характер е тотален ад за всички.

Алцхаймер имаше жената - просто нямаше накъде. Известно време я гледаха в една гарсониера с гледачка, но накъде - то трябва човек 24 часа.

За беля, тия, които ги удря в главата, обикновено са в много добра физическа форма, подвижни за възрастта си, и могат да направят куп поразии. Даже и в домовете не е много сигурно. Един беше подпалил старчески дом и умряха няколко човека.