“Селски“ номера и пинизи - тема 5

Точно за София говоря.

Да, ама на мен ми ги хранят от съседния вход ТОЧНО под моята тераса, а аз съм на първия етаж. И е много ... гнусно. Редовно оставят някакви манджи в кутийки от сладолед, при температурите лятото в Пловдив "храната" се разваля и започва да мирише. Да повторя - аз съм на първия етаж!

А аз даже ОБИЧАМ котки. Имам с години добре гледан котарак, отскоро втори.

Да не говорим, че покрай тази храна започват да се навъртат и плъхове.

И когато котките са добре нахранени и плъховете се размножават...

Пред моя офис бяха спретнали котешки дом, котките влизаха направо при мен. Лятото смърди не се търпи, започнаха и храна да оставят, остатъци от човешка храна в кутии , гларусите и те ми идваха на гости.  Гнусотия голяма, няколко пъти изхвърлях котешките къщи , и накрая спряха да ми ги инсталират при мен.

Честно, забравила съм какво е да има бездомни кучета по улиците... Тука, ако видиш куче на улицата, сигнализираш веднага, 100% е избягало. Просто няма бездомни кучета. Значи има начин и той не е да ги кастрират и пускат отново. Котки има тук- там, в някои квартали виждам къде котколюбители хранят бездомни котки, но изобщо не говорим за някакви големи популации.

По селата никой не храни бездомните котки и кучета, ама не мрат. Намират с какво да се нахранят.
За децата обаче не знам, не съм виждала бездомни по селата.

По селата са останали само дедовци, а те са от онова поколение, дето не се церемони много с животните, вкл. понякога с живота им. И да има по-млади тук-там, те пък са селяци и цигани и важи същото. Затова няма много бездомни.

Не го казвам даже съвсем на майтап.

Миналата седмица бях в София, едно бездомно куче или коте не видях, направи ми впечатление, защото при нас кучетата са на глутници по 10-15, котките са пред блоковете, почти във всеки блок има по 1- 2 дето ги хранят, нетърпимо е. И имаме и зоо доброволци, те пък мъкнат и зарязани по магистрали и извън градски пътища и ги пущат по кварталите.

Все ще се намери някой да каже : '' ама какво ви пречат котките ? ''.Ами пречи ми , че акат и пишкат в пясъчника, в който си играят децата, толкова е гадно като детето напипа някое ако.Измих ръцете, със спирт ги минах , още миришеха.Много беше гнусно . Имайки предвид , че това са необгрижвани животни, кой зане какви зарази могат да ни донесат.И гнусните кутии, със супата от миналата седмица на комшийката пред входа, ето това ми пречи.И не, не мразя животните, толкова ги обичам, че от малка не мога да хапна месо, защото ми е жал за животното.Говори просто за хигиена, кое е толкова сложно за разбиране ?

В съседна тема потребителка тъкмо върло се възмущава от човек, на когото му пречел кукуригащият петел на съседа. Възмутена е генерално от хора, които се оплакват от животни.

Петел и бездомни животни са много различни неща

Животни ли са - животни са.

Ох, петлите и ня мен ми пречат. На село, на вилата щяло да е тишина и спокойствие. Да ама все нещо цвърка, лятото косачки, зимата резачки, а никой не си е настроил петлите, като смениха часа

Ох, успокоих се, че не съм аз лудата

На пръв поглед съветът да се заключва вратата и да сложа табелка "Частна собственост" е много логичен. За съжаление не мога да го направя, по исторически причини. Живея в чудесен квартал с ниско строителство - малки сгради, всяка със собствен двор, и всички съседи се познаваме от 5 поколения насам, т.е. откак са построени обитаваните от нас къщи. Направо сме си като на село, нищо че живеем в областен град. Отношенията ни са полярни - много се имаме помежду си, много сме задружни, знаем си всички клюки, но и естествено има дългогодишни вражди, които от време на време ескалират, за да има сеир за обсъждане Та заключването на вратата първо трябва да го съгласувам с моите съседи и след това да измисля как да не обидя съседните съседи, с които всеки ден си шушкаме през оградите. Дори и да не живеете в такъв тип общност, разбирате, че междуличностните ни отношения са важни. Като оставим настрана този социален проблем, от практическа страна много ще затрудня една възрастна трудноподвижна съседка, която ползва различни социални и медицински услуги в дома си и не е човешко да я карам да слиза и да се качва по стълбищата по няколко пъти на ден. А не искам да ставам портиер.

По-скоро се надявах на съвет как да подходя към тази бродеща по дворовете жена, защото нямам такъв тип хора в обкръжението си. Не знам какво да и кажа, за да не заеме защитна позиция, а да ме разбере, с цел да не започне да се озърта по-старателно дали не съм на терасата преди да наръси с гранули. И то хубаво, да кажем, че си плюем на социалния живот и започнем за заключваме, ама какво правим с кутията от сладолед, центрирана пред външната врата извън двора? Тротоарът пред имота ми е обществен и принципно не само котки, ами и прасета може да храни там.

Нали разбирате, проблемът ми не е свързан с животните. За мен е смайващо, че някой приема за напълно нормално да се разпорежда в чужда частна собственост. И за последно натъртвам, че никой в квартала никога нищо не е заключвал - тук външни хора просто нямат работа и досега такъв проблем не сме имали. Всякакви сценарии за цигани, крадци, обирджии и т.н. не са приложими, понеже до тук се стига по един-единствен път, масово имаме видеонаблюдение, познаваме се много добре и чужди хора няма как да се появят незабелязано.