За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3

В момента се опитам само да си задържа главата над водата. Какво ли остава да трупам

Фил, много гуш!

Аз нямам управия, оправя едно - друго ме яде. Така беше по Ковид / тогава си бях внушила, че чумата е дошла и ще се мре, че се пропих от страх/ , ся все ме е страх от война.

Това е от документацията - гледах един документален за Хирошима и си викам - тия хора дали са разбрали като са умрели и какво ли им е било и сега само за това мисля.

Цитирам по памет от "Параграф 22" на Хелър:

"И когато нещата не можеха повече да се объркат,избухна войната"   

Защо след 10 г. изчезна страстта във връзката ни. След 2 прекрасни деца,много огън, много дим, но и много красиви моменти на любов, споделеност.
Да забързано ежедневие, много отговорности и ангажименти, но липсва искрата. Аз не съм се променила към лошо, но....той охладня, много.
Явно в повечето връзки става така, но това не ми е окей. Мисля си как да променя нещата. Не смятам, че има намесена друга.

Питай и него. Защото и той трябва да участва в процеса. Стига да има желание, всичко може да се направи, успех!

Миналата седмица бяхме на почивка в едно курортно градче. Излязох да пуша на терасата и по едно време се чу ужасен шум. Два свръхзвукови военни самолети летяха в небето. Явно някакво учение, не знам. Но звукът, звукът, беше ужасен. Настръхнах от ужас. И си представих какво е било по време на войната - не само ужасния звук, но и бомби хвърлят. Ужасно! Добре, че беше за кратко, но и това беше достатъчно, за да ме сдуха и да ме кара с часове да мисля всякакви ужасии.

Чернокоса_боса, поговори с него. Не е задължително да има намесена друга жена. Може да има някакви проблеми в работата. Това също много товари и променя човека.

За предизвикателствата, които живота ни поднася....

Чернокоса_боса, аз мисля, че в повечето връзки става така. Тръпката няма как да е вечна, но остава уважението, загрижеността един към друг, мисълта, че когато се прибереш вкъщи има с кого да споделиш, на кого да се оплачиш, дори с кого да се скараш. Защото имам колежки, които останаха сами и казват, че това най-много им тежи. Когато децата са малки и родителите ходят на работа някак си остава малко време дори да се замислим какво даваме на партньора до нас. С времето, когато децата станат по-самостоятелни вече имаме повече време един за друг, но дано до тогава тръпката да не си е отишла напълно.

За това, че случващото се в България е плод на годни безхаберие, корупция и неглижиране на проблемите на обществото. И за това, че случаи като този който тресе държавата ще има и още, и след всеки един ще лъсват с години наслоявани и замитани под килима проблеми. Нефункциониращи семейни модели, нефункциониращи училищни институции, нефункциониращи държавни институции които издават разрешителни за оръжия на килограм и замитат сигнали под килима... и накрая всички плачем, защото два невинни детски живота са си отишли. По наша и на институциите вина. Всички сме заврели глави в пясъка и не виждаме по далече от носа си. Плевим си градинката ( някои дори и това не правят) , и  не обръщаме внимание на явни примери за неадекватно родителско отношение и поведение. Сега цъкаме с език, а къде беше училището, семейните приятели, свидетелите на слуващото се, когато пред очите им деца по на 10 -12 години  се извеждат от семейството, от училището  , за да заживеят в комуна ... ей това не ми дава мира. Ако и да са били светци, Ако и да са били демони ... какво правят малки деца  във възраст в която трябва да са при родителите си, в училището, какво правят извън семейната среда, на стотици хиляди километри, години наред... ей това ако някой може да ми го обясни, щото мен ме заболява главата да мисля и премислям докъде доведе всичко това. До погубени детски животи - най-страшното нещо. Ни война, ни дявол може да се сравни със случващото се у нас, под носовете ни.  А подозирам че това е само върха на айсберга...

Ами при всички изброени “неработещи” модели, включете се в някой да го оправите

От всички неработещи модели, най-неработещ са училищните психолози, където са се намесили се стига до смърт или ескалация на проблема.

Аз например не бих се намесила, ако някой приятел си прати детето при лама. Какъв вариант да му предложа: да го гледам аз ли? Не мисля, че обществото е виновно да се случват такива неща.
Моят син е в държавно училище, в 12 клас, заради едни ски последната седмица на януари, последната седмица на първия срок, щяха да го изгонят на индивидуално обучение, понеже не бях представила бележка до класната в последната седмица на срока, а после нещо в школо се затваряло и повече не могат да се извиняват отсъствия. С триста мъки го оправихме. Така, че системата според мен си работи. Вече какво е в частните училища не мога да кажа. Моите деца никога не са били в частно училище или градина, но в държавните си има ред.

Опитвам се. Но знанията и уменията имат някакви граници.
 Безкрайна е само  глупостта, особено под формата на даване на "акъл".

Е, как точно ще се намесиш, в отглеждане и възпитание на чуждо дете!?
От гледна точка на живееща и отглеждаща деца в чужбина, с роднини , отглеждащи в още 3 европейски държави- не мисля, че системата в Бг е зле.
Просто има хора, които знаят как, и успяват да я заобиколят.

Аз досега файда от училищен психолог не съм видяла. Вече 6 година.