За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3

  • 34 042
  • 684
# 660
Не знаех, че е трябвало да имам диаспора, за да не " се оправям сама".
Филомена, не знам защо си мислиш, само ти и твоите познати са" с професия", та да ги отделяш от общото.
Нито защо, нямащи "професия" трябва да са били зле.
Познавам всякакви случаи, и единствено ги деля на приспособими и неприспособими хора.
Има такива, които търсят кусурите на новата среда, и живеят временно. Всичко им е временно.
Виж целия пост
# 661
И,все пак, говоря за self-made емигрант.
Ако имаш гръб, че и стол, и маса... разбира се,  че е друго.

На 51   бяхме, когато се напуснахме България. Селф мейд не точно, защото имахме конкретни предложения за работа. За жилище също ни помогнаха, което беше огромен плюс.
Ни стол, ни маса, оправяли сме се  както можем и както дойде. Оцеляхме.
Виж целия пост
# 662
Явно аз съм единствената, която си мисли, че не може да емигрира. Не си го представям. Ново място, някаква нова работа, уреждане на живот с дете. Нито имам някаква кой знае каква професия, нито вярвам ,че са приритали за мен където и да е.
Виж, за преместване в друга част на България с цел по- спокоен и здравословен живот- да, мисля си го много често.
Виж целия пост
# 663
Pipi, хубаво е, че си се справила,но  това какво доказва?
Моята история е различна- и пак нищо не доказва.
Само дето, не е въпрос за оцеляване, защото аз и в Бг, преди 25г си оцелявах, но исках повече.
И съм здраво стъпила и в двата свята, и никой, наистина никой не ми е помогнал за нищо.
Но не смятам, че това е основната нишка тук, а това, че на 50+, обикновено си професия, както се каза по- горе ( дали медик дали водопроводчик Wink все е професия...), и съвсем не си умираш от желание да работиш каквото и да е.
Аз съм работила , и съм се преквалифицирала, и пак ако трябва- защото  не се самоопределям с титла или професия. Предпочитам да си следвам интереса.
Виж целия пост
# 664
и съвсем не си умираш от желание да работиш каквото и да е.


Абсолютно съгласна. С една уговорка - ако недай си боже се наложи, сигурно ще затворя очи и ще скачам в нежеланото.
Виж целия пост
# 665
Факт е,че има 50-годишни емигрирали българи,които се вписаха в чужбина,но това се дължи на по-лесните условия за живот днес там,в сравнение преди дори само двадесет години...
Виж целия пост
# 666
В духа на последните страници... аз пък напоследък постоянно си мисля, че искам да прекратя работа и да се преместим с мъжа ми в родния ми град тук, в България. Естествено да не бъде при негативни обстоятелства (примерно здравословен проблем или съкращения). Просто така - да се преместим. За целта ми трябва сериозна финансова подложка, която обаче нямам. И от това се чувствам като риба на сухо.

А не знам защо в последните няколко месеца тия ми пориви станаха толкова силни, че само го мисля. Докато вървя към работата сутрин, вечер като се прибирам, докато мия чиниите или заспивам. Направо не знам какво стана та се обсебих така.

Скрит текст:
Напуснах родното градче преди повече от 33-34 години. Не съм предполагала, че някога ще ми се прииска да живея там. Ноооо... от около 2 години се улових, че въртя-суча на заден фон ми се загнезди тази мисъл. Пазя я в тайна от мъжа ми. Обаче топ събитието в тая тема беше миналата седмица. За мое учудване по някакъв повод той съвсем спонтанно смотолеви нещо от рода на "...след години...да продам апартамента тук и да се преместим...". Уха. Запазих привидно спокойствие, но вътрешно бях изнанадана и доволна. Обаче частта с парите....
Виж целия пост
# 667
В родния град няма ли никаква работа?
Виж целия пост
# 668
Сигурно има, но вече не ми се работи. На 52 съм. Искам да се препитавам с друго. От много работа се става гърбав.
Виж целия пост
# 669
Мен в родния град ме наляга една депресия като никъде другаде. Като видя плочки по тротоарите дето са от време оно, фасади на блокове дето са от време оно, приятели които са живели с родителите си докато родителите им са починали, приятели които са отишли за висшето някъде, после пак са се върнали в родния град и там ще си карат завинаги, алеи които са абсолютно същите от времето когато играехме по тях като деца, и т.н.
Виж целия пост
# 670
Мен в родния град ме наляга една депресия като никъде другаде. Като видя плочки по тротоарите дето са от време оно, фасади на блокове дето са от време оно, приятели които са живели с родителите си докато родителите им са починали, приятели които са отишли за висшето някъде, после пак са се върнали в родния град и там ще си карат завинаги, алеи които са абсолютно същите от времето когато играехме по тях като деца, и т.н.
Ницше пише,че белег на възвишена душа е когато се натъжаваме при вида на неща от детството,защото виждаме,че те НЕ са се променили,докато ние сме станали други. Yum
Виж целия пост
# 671
Deaf , къртиш Joy

Аз съм с разклатена психика, всеки път като си ходя до Бг.
Времето е спряло!
А, не е нормално това.
От Варна съм, града е променен, улици има, по които съм ходила, но не ги познавам сега, а други даже са изчезнали, като цветните под ВиК, където беше първата ни квартира с ММ...
Но,, духът..., духът е в миналото. 
А, може да нямам очи да видя развитието, знам ли Rolling Eyes
За северозапада на ММ, нямам сили дори да пиша...
Виж целия пост
# 672
Точно същото чувство имам и аз. Времето е спряло, всичко е някак много лежерно, без бързане и стрес. Аз съм от неголям град в Северозапада. А по селата е трагично. Буквално ми се къса сърцето, когато гледам разрухата.
И да, Soney е права, тая разруха я има и в градовете, за жалост. Чудя се ако не бяхме си били камшика за чужбина, дали щяха пак толкова да ме дразнят разни неуредици у нас?
Виж целия пост
# 673
Чудя се ако не бяхме си били камшика за чужбина, дали щяха пак толкова да ме дразнят разни неуредици у нас?
Нямаше - свикваш!
Дето се казва в един виц - "Родина сине".
Виж целия пост
# 674
Мамаджемелар, има търсени професии, при които всичко ти е уредено, само да се решиш да отидеш - от административните стъпки, през кабинета със секретарката, та до жилището. И да, по-лесно, отколкото да си вземеш куфара, младостта и 1000е в джоба.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия