За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3

Публикувана: 31 окт. 2025, 18:08 ч.

Последно мнение: 10 септ. 2026, 07:57 ч.

33 468

668

Merri_An - Редовен потребител

# 660 9 септ. 2026, 22:31 ч.

Не знаех, че е трябвало да имам диаспора, за да не " се оправям сама".
Филомена, не знам защо си мислиш, само ти и твоите познати са" с професия", та да ги отделяш от общото.
Нито защо, нямащи "професия" трябва да са били зле.
Познавам всякакви случаи, и единствено ги деля на приспособими и неприспособими хора.
Има такива, които търсят кусурите на новата среда, и живеят временно. Всичко им е временно.

Виж целия пост

Pippi_

# 661 9 септ. 2026, 23:02 ч.

Цитат на: LordOzzy ⚡ в ср, 09 сеп 2026, 22:08

И,все пак, говоря за self-made емигрант.
Ако имаш гръб, че и стол, и маса... разбира се, че е друго.

На 51 бяхме, когато се напуснахме България. Селф мейд не точно, защото имахме конкретни предложения за работа. За жилище също ни помогнаха, което беше огромен плюс.
Ни стол, ни маса, оправяли сме се както можем и както дойде. Оцеляхме.

Виж целия пост

Севда_

# 662 9 септ. 2026, 23:13 ч.

Явно аз съм единствената, която си мисли, че не може да емигрира. Не си го представям. Ново място, някаква нова работа, уреждане на живот с дете. Нито имам някаква кой знае каква професия, нито вярвам ,че са приритали за мен където и да е.
Виж, за преместване в друга част на България с цел по- спокоен и здравословен живот- да, мисля си го много често.

Виж целия пост

LordOzzy ⚡

# 663 9 септ. 2026, 23:13 ч.

Pipi, хубаво е, че си се справила,но това какво доказва?
Моята история е различна- и пак нищо не доказва.
Само дето, не е въпрос за оцеляване, защото аз и в Бг, преди 25г си оцелявах, но исках повече.
И съм здраво стъпила и в двата свята, и никой, наистина никой не ми е помогнал за нищо.
Но не смятам, че това е основната нишка тук, а това, че на 50+, обикновено си професия, както се каза по- горе ( дали медик дали водопроводчик Wink

все е професия...), и съвсем не си умираш от желание да работиш каквото и да е.
Аз съм работила , и съм се преквалифицирала, и пак ако трябва- защото не се самоопределям с титла или професия. Предпочитам да си следвам интереса.

Виж целия пост

Pippi_

# 664 9 септ. 2026, 23:21 ч.

Цитат на: LordOzzy ⚡ в ср, 09 сеп 2026, 23:13

и съвсем не си умираш от желание да работиш каквото и да е.

Абсолютно съгласна. С една уговорка - ако недай си боже се наложи, сигурно ще затворя очи и ще скачам в нежеланото.

Виж целия пост

deaf

# 665 10 септ. 2026, 06:36 ч.

Факт е,че има 50-годишни емигрирали българи,които се вписаха в чужбина,но това се дължи на по-лесните условия за живот днес там,в сравнение преди дори само двадесет години...

Виж целия пост

Защо ме търсиш?

# 666 10 септ. 2026, 07:01 ч.

В духа на последните страници... аз пък напоследък постоянно си мисля, че искам да прекратя работа и да се преместим с мъжа ми в родния ми град тук, в България. Естествено да не бъде при негативни обстоятелства (примерно здравословен проблем или съкращения). Просто така - да се преместим. За целта ми трябва сериозна финансова подложка, която обаче нямам. И от това се чувствам като риба на сухо.

А не знам защо в последните няколко месеца тия ми пориви станаха толкова силни, че само го мисля. Докато вървя към работата сутрин, вечер като се прибирам, докато мия чиниите или заспивам. Направо не знам какво стана та се обсебих така.

Скрит текст:

Напуснах родното градче преди повече от 33-34 години. Не съм предполагала, че някога ще ми се прииска да живея там. Ноооо... от около 2 години се улових, че въртя-суча на заден фон ми се загнезди тази мисъл. Пазя я в тайна от мъжа ми. Обаче топ събитието в тая тема беше миналата седмица. За мое учудване по някакъв повод той съвсем спонтанно смотолеви нещо от рода на "...след години...да продам апартамента тук и да се преместим...". Уха. Запазих привидно спокойствие, но вътрешно бях изнанадана и доволна. Обаче частта с парите....

Виж целия пост