Няколко пъти питахме сестрите дали наистина се случва нещо. Аз не спирах да се разхождам в стаята, за да подпомогна процеса, но толкова ми тежеше корема, че след няколко часа ми стана вече болезнено досадно, а разкритието си седеше като сутринта и седмицата преди това – все със същите 4 см. По едно време започнаха леки контракции. Малко след това и водите започнаха да текат, но до последно така и не изтекоха напълно. В един момент сестрата ми каза да не отлагам упойката, защото нещата ще се случат изведнъж и бързо. И беше права – от 4 см разкритие, след някакви минути станаха 6. Няма и половин час по-късно 8 и започнаха да събират екипа за раждането. Бебче се роди след около половин час напъни. Упойката си действаше и нямах никакви болки. Можех да следя прекрасно разговора на сестрите и лекарката и по едно време чак ми стана досадно, защото ме разсейваха.
Той беше до мен през цялото време и въпреки че си мислехме, че може да му стане лошо, успя да пререже и пъпната връв, мотивираше ме при напъните, и тн. Но най-голяма помощ ми беше след самото раждане (бебето беше при нас през цялото време по време на престоя в болницата). Изцяло на таткото оставих да поеме памперси, къпане, информация и тн която дават акушерките, а аз се фокусирах върху кърменето, почивка (доколкото беше възможно все пак 3та в една стая + нон стоп сестри и лекари които идват да ти правят нещо) и храна. Явно съм изгубила доста кръв и енергия, защото съм изключително бледа все още.
Успех!
Да са живи и здрави всички бебчета! Новите притеснения могат да започнат...сега
Радвам се, че и при вас всичко е минало успешно! Леко възстановяване на вас и бързо климатизиране вкъщи!
Препоръчани теми